Бригаден генерал Ивайло СОТИРОВ е роден в гр. София. През 1989 г. завършва ВНВУ „В. Левски“ със специалност „мотострелкови войски“. Започва службата си в 9та танкова бригада, като командир на взвод, а в последствие заема и длъжността „командир на рота“. В редиците на служба „Военна полиция“ е от 1994 г., като поетапно преминава през различни длъжности в регионална служба „Военна полиция“ – София и ръководството на службата. Бил е началник на отдел и заместник-директор на службата. Специализирал е в страната и в чужбина. Участвал е в мисии и операции на ООН и НАТО в Африка и Азия.
42% от служителите с право на пенсия вече не са част от службата, казва директорът на „Военна полиция“ бригаден генерал Ивайло Сотиров.
- Г-н бригаден генерал, за служба „Военна полиция“ годината започна с участие в реална операция по охрана на бежанци от ситуацията в Афганистан след изтеглянето на силите на НАТО от страната? Кои бяха най-важните събития за службата през 2022 г.?
- Годината започна с приключването на участието на взвод „Военна полиция“ на небойна мисия на силите за отговор на НАТО. Както е известно, Силите за отговор на НАТО са активирани два пъти за цялата история на Алианса, като и двата пъти за участие в небойни мисии. Вторият път беше през септември 2021 г., когато активираха и декларирано подразделение в състав взвод от служба „Военна полиция“ (СВП) за участие в операцията Allied Solace в Косово. Взводът бе единствен от съседните държави, който беше активиран в кратки срокове и бе дислоциран в района на Косово, където изпълни успешно мисията по осигуряване на реда и сигурността в базата, там бяха настанени афганистански граждани и техните семейства, подпомагали операциите на НАТО в Афганистан през последните 20 години. Тя беше удължена спрямо първоначалния срок. Партньорите ни от Алианса поставиха висока оценка на действията на служителите на „Военна полиция“, а удължаването на мисията е доказателство, че сме се справили отлично.
Това беше първото голямо събитие за годината, което ни окрили да продължим в тази посока – да подпомагаме войските и да участваме в учения не само като осигуряващи, а и като реални участници в подготовката на видовете въоръжени сили. През годината наши служители участваха в ученията на Съвместното командване на силите, на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили, на Военноморските сили, на Командването за логистична поддръжка. Заключителният етап от подготовката на службата приключи с провеждането на тактико-специално учение с международно участие „Отвъд хоризонта 22” през октомври на полигон „Ново село“
В него имаше участници от САЩ, Северна Македония, Румъния, Гърция.
По време на учението бяха сертифицирани два тима, декларирани за силите на НАТО.
- Как на практика участвате на терен в тези учения?
- В предишните години имаше отдалечаване между военни и полицейски функции. Поехме инициативата да сме заедно, да се интегрираме на място, да участваме в ученията и да знаем как действат военните формирования, а по същия начин командирите на формирования да знаят какви са възможностите на служба „Военна полиция“ – реална помощ при различни операции.
- Т.е. да излезем от клишето за „охранители“ и „регулировчици“?
- Точно това искаме да направим. Служителите на Военната полиция не са охранители и регулировчици. Функциите и дейностите са разписани в Доктрината за Военната полиция. В нея е записано как самите командири на военни формирования могат да научат как могат да използват силите на Военна полиция.
Това са 5 основни функции в осигуряването на войските, които и НАТО е възприело в доктрината си за Военната полиция. Освен дейности по осигуряване на сигурността, където влиза компонентът „охрана“, имаме като прерогатив дейности по осигуряване на свобода на придвижването, където влизат полицейските функции. Но имаме дейности по поддържане на обществен ред и стабилност, когато се координират действията между нашите и чуждите полицейски сили, както и взаимодействието със структурите на местната държава, където се провежда операцията, както и силите на местната власт и сили за сигурност. Основната ни мисия тогава е запълване на липсата, която се образува до изграждането на ефективна правоохранителна система и легитимни правоохранителни органи. „Военна полиция“ е свързващото звено, посредникът в тези отношения. Със същите функции сега участваме и в бойна група за изпълнение на усилени мерки за бдителност на Алианса с рамкова държава Италия заедно с формирование и щабни офицери от Сухопътните войски, където при инциденти нашите служители са свързващото звено с отговорности с националните правозащитни органи при извършване на нарушения и престъпления.
- Как точно засилихте този военен компонент в дейността на Военна полиция?
- Идеята бе да покажем кои сме ние и как можем ефективно да участваме на терен заедно с военните формирования. Едно от условията е международната среда за сигурност, което изискваше от нас невероятно интензивни усилия при осигуряване на свобода на придвижването на огромни количества наши и чужди войски, при предислоцирането на формирования, участие в учения, трансфер на техника през страната ни и т.н. Но за първи път участвахме реално в ученията, така че командирите да могат да разчитат на нас по всяко време. С Въоръжените сили ние имаме една обща цел – гарантиране на сигурността в страната и тази на българските граждани.
- Проявихте голяма смелост, г-н бригаден генерал, като започнахте много видим процес на вливане на свежа кръв и подмладяване на състава на служба Военна полиция. Вие го наричате кадрово укрепване, но на практика се освободихте от хора в пенсионна възраст, някои от тях на по 70 години, и дадохте път на младите. Какво осигурява това на службата?
- Числеността на службата не е голяма. Не бих казал, че се беше получило „задръстване“, но дълги години хората нямаха възможност за кадрово развитие. Това кадрово укрепване се наложи след напускане на доста наши служители, при което освободените длъжности да бъдат заети от добре подготвени офицери и сержанти, както и цивилни служители. Процесът започна през миналата година, като само от март тази година около 42% от служителите, които бяха придобили право на пенсия и работеха в СВП, вече не са част от службата. Това може би е добър знак за другите структури в Министерството на отбраната да тръгнат по този път, а поетапното подмладяване на личния състав ще доведе до по-добри резултати. За някои длъжности се изискват специфични компетентности и опит, но на други места е за предпочитане да бъдат назначавани млади хора, които „дърпат“ системата напред. Бих желал да подчертая, че във всички случаи е от изключителна важност да се спазва принципът на „приемственост“. След като постъпи в службата, човек трябва да се усъвършенства, да придобива нови знания и умения. Младият човек е по-ангажиран, по-мотивиран да се развива, да учи езици, да специализира в дадена област. Подобен подход дава нова мотивация на младите, възможност за кадрово израстване и следване на кадрови модел за развитие, който ще им даде възможност да планират както професионалния си, така и личния си живот.
- Може да се каже, че в ръководството на Военна полиция бе извършен плавен преход с идването ви като директор?
- Не бих го определил като „преход“, а по-скоро се касае за „продължение“, като сега посоката на Военна полиция е силно изразена – подмладяване и смяна на поколенията, кадрово израстване и укрепване, както и засилване на военен компонент, така че да сме възможно най-ефективни и оперативно съвместими с войските от различните видове Въоръжени сили.
- В началото на тази седмица ВОП – София, излезе със съобщение, че са повдигнати обвинения на офицер във връзка с фаталния инцидент с МиГ-29, при който загина подпoлковник Валентин ТЕРЗИЕВ през 2021 г. Какво отношение има ръководената от Вас служба при разследването на инцидента?
- Допускането на авиационно произшествие с участието на военни въздухоплаавтелни средства е събитие с голямо обществено значение, защото в резултат на това загиват хора, губи се скъпа авиационна техника, нанасят се щети на инфраструктурата и се губят бойни способности на военните авиациони формирования. Натрупаната практика в последните години показа, че при допускане на такива събития, особено с тежки последствия, е налице и огромен медиен интерес, често съпроводен и с обществен натиск за по-бързо придобиване на чувствителна информация, свързана с разследването. Разследването на авиационни произшествия е една от основните дейности на Служба „Военна полиция” и се осъществява от отдел „Разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства”. Сред функциите на отдела освен разследване на катастрофи, аварии и сериозни инциденти и изготвяне на препоръки за безопасност са вменени още превантивна дейност, насочена към подобряване на нивото на безопасност на полетите и Контрол върху разследваните инциденти от авиационните формирования. Отделът непосредствено след инцидента изпълни функционалните си задължения в срок и докладът от работата му бе предаден на министъра на отбраната и Военноокръжна прокуратура – София.
