– Добре дошъл на българска земя, г-н полковник! За пръв път ли идвате в България?
– Да, за първи път посещавам страната ви. Със страхотни впечатления съм от това мое първо посещение в България и със сигурност няма да е последно.
– И какви са първите Ви впечатления?
– Много добрите ми първи впечатления за България са не само поради това, че сте прекрасна страна, но и защото получихме пълна подкрепа още от самото начало от всички, които ни посрещнаха.
– Вие сте командир на многонационалната бойна група на НАТО у нас. Според официално обявения график тя трябва да бъде оперативно готова до края на годината. Ще бъде ли спазен срокът?
– Със сигурност бойната група ще успее да спази заповядания срок, в който трябва да декларира пълни оперативни способности, или това е срокът, който официално е обявен – до края на годината.
– Започнаха ли полевите тренировки с бойците?
– Да, започнаха полевите тренировки, дори вече сме на края на третата съвместна подготовка с формированията от различните националности на бойната група.
– Съвсем накратко – какъв ще е главният акцент в съвместната подготовка?
– Акцентът ще бъде в провеждането на отбранителни операции или тренировки на отбранителна тематика, кореспондиращи с отбранителния акцент в подготовката на войските, който си поставя НАТО.
– На какво залагате, какъв подход прилагате, за да обедините и ръководите военнослужещи от 7 нации в бойната група?
– Преди да започне нашата работа в чисто военен аспект, преди да започне военното ни сътрудничество, то трябваше първо да бъде постигнато в чисто човешки план. Което означава хората от различните нации да се опознаят, да разберат как ще живеят заедно и след това да пристъпят към тактиките, техниките и процедурите в съвместната ни войскова дейност. Това опознаване вече приключи.
– Разкажете повече за себе си – откъде сте родом, какво сте учили, каква е армейската Ви кариера, къде живеете в Италия?
– В момента моята позиция в италианската армия е командир на 82-ри пехотен полк, който е дислоциран в община Барлета, област Бари. Полкът е част от механизирана бригада „Пинеролу“. Тя включва всички сухопътни части в региона на Пулия. Роден съм в Рим. Имам 28 години офицерски стаж. Служил съм както в северната, така и в южната част на Италия със смяна на доста гарнизони по време на службата. Завършил съм 176-и випуск на Военната академия.
– Вашето семейство тук ли е? Ако не, чувате ли се често с най-близките си хора? Имате ли деца, какво работят, какво е професионалното им занимание?
– Моята съпруга Елеонора и 9-годишната ми дъщеря Елена са в Италия и контактувам ежедневно с тях по телефона. Съпругата ми работи в завод за производство на детски играчки, от което най-щастлива е моята дъщеря.
– Какво правите в свободното си време, г-н полковник? Имате ли хоби? Какво обичате да четете и каква музика предпочитате?
– В свободното си време обичам да спортувам. Практикувам тенис и когато е възможно, карам ски. Голям фен съм на футболен клуб „Рома“.
– Кой е любимият Ви футболист от „Рома“?
– Франческо Тоти, той е легенда, но вече не играе.
– А гледахте ли мачовете на „Рома“ с „Лудогорец“ за класирането в „Лига Европа“?
– О, разбира се, че ги гледах тук по телевизията, гледал съм и мачовете на „Рома“ с ЦСКА.
– Намирате ли прилика, има ли нещо общо и близко между българския и италианския народ – да речем в техния бит, култура, обичаи и традиции? А защо не и в тяхната кухня?
– Искам да кажа, че тук се чувствам като у дома си, защото намерих много общи неща между нашите два народа. Чувствам се като у дома си и заради вашето гостоприемство. Харесва ми много, че във вашата кухня присъства месото, което е едно от любимите ми ястия. И разбира се, не на последно място заради цветовете на нашите национални флагове, те са еднакви.
– Кои са първите български думи, които научихте?
– Добро утро, е първото, което научих. Щастлив съм всяка сутрин да поздравявам с добро утро моите български приятели.
Това интервю стана възможно със съдействието на бригаден генерал Николай Караиванов, заместник-командир на Сухопътни войски, и на подполковник Велин Кехайов, заместник-командир на бойната група, за което редакцията на в. „Българска армия” им благодари.
