Съюзниците от НАТО може да решат да харчат за отбрана повече средства, отколкото е сегашната цел от 2% от БВП, когато се съберат на следващата си среща на върха във Вилнюс през юли 2023 г., заяви шефът на алианса Йенс Столтенберг, предаде Ройтерс.
„Очаквам, че въпреки че тези 2% може би ще бъдат запазени, те ще бъдат запазени по-скоро като долна граница, отколкото като таван за разходите за отбрана“, заяви Столтенберг по време на посещение в Испания. „Това са преговори, които ще продължат, но съм абсолютно сигурен, че амбициите ще се увеличат по един или друг начин – защото сега всички виждат необходимостта да се инвестира повече“, добави той.
В отговор на анексирането на Крим от Русия през 2014 г. лидерите на НАТО се ангажираха да обърнат тенденцията към намаляване на бюджетите за отбрана и се съгласиха от 2014 г. да изразходват поне 2% от своя БВП за отбрана, припомня Ройтерс. След нахлуването на Русия в Украйна през февруари много съюзници увеличиха военните си разходи.
„Не мога да ви кажа точно какво ще договорят нашите съюзници, когато става въпрос за формулиране на ангажимента за разходите за отбрана за следващото десетилетие… но очаквам, че ще бъде още по-силен ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана“, посочи Столтенберг.
Генералният секретар на НАТО също така предупреди да не отслабва ангажираността на страните от пакта към Украйна, предаде ДПА. Столтенберг заяви пред парламентаристи от страните от НАТО, събрали се в Мадрид, че знае, че подкрепата за Украйна ще струва скъпо и че много хора страдат от увеличаващите се разходи за енергия и храна.
„Но цената, която плащаме като съюзници в НАТО, се измерва в пари, докато украинците плащат цена, която се измерва в кръв. И ако позволим на [руския президент Владимир] Путин да победи, всички ние ще трябва да платим много по-висока цена“, предупреди той. „Авторитарните режими по света ще се научат, че могат да получат това, което искат, с груба сила“, каза Столтенберг и каза, че това ще има преки последици за сигурността на страните от НАТО, че светът ще стане по-опасен, а НАТО – по-уязвима.
Западните страни трябва да внимават да не създават нови зависимости от Китай, докато се откъсват от руските енергийни доставки на фона на войната на Москва срещу Украйна, предупреди още Столтенберг. „Виждаме нарастващи китайски усилия да контролират нашата критична инфраструктура, веригите за доставки и ключови промишлени сектори“, каза той.
Столтенберг призова съюзниците да повишат устойчивостта на своите общества и инфраструктурата си. „Китайските редкоземни минерали са навсякъде, включително в нашите телефони, автомобили и военно оборудване,“ каза той. „Не можем да дадем на авторитарните режими никакъв шанс да се възползват от уязвимостта ни.“
В новата си стратегическа концепция, договорена през юни, НАТО описа Китай като предизвикателство пред „интересите, сигурността и ценностите“ на алианса, като икономическа и военна сила, която остава „непрозрачна по отношение на своята стратегия, намерения и военно строителство“.
Източник: bta.bg
