Само с технологичен скок в следващото поколение оръжейни системи може да осигурим устойчива модернизация, казва председателят на Комисията по отбрана в 48-ото Народно събрание
– Г-н Гаджев, в началото на седмицата участвахте в годишната среща на Парламентарната асамблея на НАТО в Мадрид. Представихте решението на българския парламент за военна и военнотехническа подкрепа на Украйна. Как се възприе от колегите Ви?
– Изключително положително. Позицията на всички останали парламенти на държави – членки на НАТО, е категорично ясна – в подкрепа на Украйна. С изключение на Унгария, но това се отразява негативно на доверието към нея. Ще напомня думите на генералния секретар на НАТО Столтенберг: „Ако Путин се откаже – войната ще спре, ако Зеленски се откаже – Украйна ще спре да съществува. Затова подпомагането на Украйна да се самозащитава е единственият начин да се принуди Кремъл да седне на масата на преговорите и да се постигне траен мир, а не примирие“. От друга страна, подпомагането с военна помощ за Украйна води със себе си и паралелно подпомагане от страна на съюзниците ни за собствените ни способности. Мога да дам различни примери – с предоставяне и разполагане на съвременни способности, с предоставяне на безвъзмездната финансова помощ като тази, отпусната от САЩ, където Словакия получава близо $250 млн., РСМ – близо $100 млн., а България – $39 млн. Включително различни варианти за запазване на способностите на ВВС до пристигането на новите бойни самолети също преминават през темата.
– На следващата среща на върха на НАТО във Вилнюс през юли 2023 г. ще се пледира за повече от 2% от БВП разходи за отбрана. Приема ли се еднозначно тази амбиция? В състояние ли е България да го направи?
– Очаква се във Вилнюс да се настояват 2% разходи за отбрана от БВП да бъде не целта, която трябва всички да постигнем, а да бъде минимумът. Според решенията от Уелс до 2024 г. всички държави трябва да достигнат 2% от БВП. България има приет план за достигането му до 2024 г. И той се спазва. При добро управление беше напълно възможно това ниво да бъде достигнато още през 2023 г. Само че бюджетният авантюризъм на предходното редовно правителство постави под заплаха не само разходите за отбрана и модернизацията на армията, а публичните разходи по принцип. Според прогнозите на МФ, за да се платят всички поети ангажименти през следващите две години, трябва да се изтегли толкова дълг, колкото за последните 30 години, и то при изключително високи лихви. В комбинация с изпуснатата инфлация в страната практически нулев растеж на БВП и прогнози за стагнираща световна икономика се създава реална заплаха за възможностите на държавата да си позволи по-големи разходи. Тази катастрофа може да се преодолее от редовно правителство с ясен мандат и мнозинство, което води предвидима и балансирана фискална политика. Това ще позволи не само да се достигнат 2% разходи от БВП, както сме поели като ангажимент, но и да се надгради.
– Говорим за ускорена модернизация на Въоръжените ни сили. На каква философия и на какви принципи трябва да се провежда този процес?
– Не трябва да се готвим за миналата война, а за следващата. Войната на Русия срещу Украйна може да бъде добър учебник кои способности следва да се развиват, за да не се налага да плащаме двойна цена след време. Фокусът следва да бъде върху нововъзникващите технологии. Ако искаме да постигнем реални съвременни способности, които да ползваме години напред, трябва да се фокусираме не върху това, което развитите армии са имали преди 5, 10 или 20 години, а върху способностите, които те искат да притежават след 5 или 10 години. Само с технологичен скок не в настоящето, а в следващото поколение оръжейни системи може да осигурим устойчива модернизация. Но тази модернизация следва да бъде осигурена с точни разчети на финансовите средства и времевите параметри, те трябва да са базирани на реални и съвременни анализи на цени и наличности. Също така трябва да се използват и възможностите за трансфер на технологии към българската индустрия, особено в сферата на експлоатационната поддръжка. Не бива да се допуска модернизацията да се основава на пожелателни и нереалистични документи.
– Смятате ли, че трябва да се направят определени законодателни промени в интерес на модернизацията на Българската армия?
– Има една стара поговорка – „На кривата ракета и космосът ѝ пречи.“. Ако има нещо, което следва да се промени, това е начинът на отчитане на ДДС, като това е натоварване с излишно администриране на проектите. Законодателната рамка не пречи на модернизацията на армията и е напълно синхронизирана с всички европейски норми. Още повече тя дава широка свобода на МО при реализирането на проекти. Например МО е единственото министерство, което за строителство до 10 млн. лв. може да не провежда обществена поръчка, а изключенията на закона за обществените поръчки позволяват при наличие на основен интерес или класифицирана информация да се ползват изключително улеснени процедури. Основният проблем е капацитетът на МО да управлява от най-елементарната поръчка до многомилиардни проекти. Това е най-належащата реформа пред което и да било ръководство на МО. Очевидно има проблем с обществените поръчки. Не е нормално единствената процедура по ЗОП за въоръжение тази година да е за „модернизация“ на автомат „Калашников”. Трябва да се обърне сериозно внимание и на капацитета при управление на проекти.
– Оптимист ли сте за постигане на консенсус в парламента относно модернизацията и превъоръжаването на Българската армия?
– Консенсус означава дори някой, който не е съгласен – да замълчи, защото смята, че не трябва да се спира процесът. В този смисъл, за да се постигне консенсус, трябва много сериозна конкретна аргументация от страна на правителството за всеки един проект и за всеки един лев, който следва да бъде вложен в модернизация. Защото задачата не е да се убеди Народното събрание, а да се убеди обществото, че трябва да инвестира в армията ни. Това може да стане с ясни, добре аргументирани, детайлно разписани и финансово осигурени проекти.
– Проблемът с окомплектоването на армията е сериозен. Къде е мястото на законодателя при неговото решаване?
– Според мен проблемът с окомплектоването и мотивацията на армията има три аспекта – средата, в която служат военнослужещите; технологията, с която разполагат, и социалната сигурност. И трите в основата си зависят от бюджета, който се приема от НС, но той може да бъде внесен от самия МС. Така че двете институции работят в свързана компетентност. Увеличението на разходите за отбрана и инвестициите в ново въоръжение и техника ще дадат своеобразно решение на първите два аспекта. Колкото до третия и може би най-важен, политиката ни е за системно увеличаване на възнагражденията на военнослужещите и цивилните служители. Същевременно обезщетенията при освобождаване от служба са гарантирани. Надявам се превъоръжаването със съвременни оръжейни системи, по-добрата работна среда и нарастването на възнагражденията да направят службата в Българската армия привлекателна и желана. Но за всичко това трябва да има избрано редовно правителство.
