На 18 ноември 2022 г. тържествено бе отбелязана 125-ата годишнина от създаването на Военноморска база Варна – най-старото флотско военно формирование и хранилище на флотските ни традиции. На тържеството присъстваха командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Велко Велков, началникът на щаба на Съвместното командване на силите флотилен адмирал Галин Манев, бивши командири на Военноморската база. На пирса на дивизиона кораби със спомагателно назначение от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби се състоя военен ритуал за тържествено вдигане на военноморския флаг на моторен влекач „Мизар“.
Контраадмирал Михайлов оцени високо новопридобития кораб, като заяви, че с него ВМС допълват своите способности и след като някогашният аварийно-спасителен влекач „Юпитер“ най-после има своя достоен наследник, вече може да се мисли за формирането на качествено нов флотски аварийно-спасителен отряд. Той връчи военноморския флаг на спомагателен кораб на командира на „Мизар“ лейтенант Николай Недев и пожела щастливо плаване на неговия екипаж.
Корабът е проект „369“ и е построен за Параходство „Български морски флот“ през 1990 г. в Сингапур като противопожарен буксир с възможност за контрол на нефтени разливи, с неограничен район на плаване. „Мизар“ е единият от серията от общо десет буксира, построени в Сингапур за България. Всичките десет кораба извършват прехода от Сингапур до Варна и Бургас самостоятелно, на собствен ход, преодолявайки акватории с тежки хидрометеорологически условия. Това се крие зад формулировката „с неограничен район на плаване“.
„Мизар“ е регистриран на 12 ноември 1990 г. в Морската администрация – Варна. По-късно е предаден от Параходството на Изпълнителната агенция Морска администрация (ИАМА), която разширява неговите функции със способности за спасителен кораб. Последната спасителна операция, в която участва буксирът, е на 27 септември 2008 г. – при издирването на екипажа на потъналия край нос Емине украински кораб „Толстой“. След това „биографията“ на кораба е още едно потвърждение на максимата, че пътят към ада е застлан само с добри намерения… Поради поредица от управленски гафове много елементи от националната морска спасителна система се превърнаха в нейни пробойни. И ако можем да перифразираме едно правило на известен диктатор: Има кораб – има проблем, няма кораб – няма проблем…
Фото мичман Гинчо Гинчев
Затова ИАМА своевременно се отърваха от „Мизар“. На 20.10.08 г. го „набутаха“ (това бе най-използваният израз в медиите по това време) на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), което нито има кадри за експлоатацията му, нито бюджет за издръжката му. И се започна великото стоене на вързала на „Мизар“. Буксирът бе швартован към обречения за ликвидация аварийно-спасителен влекач „Перун“ в най-забутаното място на Пристанище Варна. Екипажът на „Мизар“ бе сведен до един човек – пазач. По медиите плъзнаха слухове, че и той, след „Перун“, ще поеме на последно плаване към режището за скрап. Но поредицата от управленски гафове бе прекъсната. Държавата като собственик на кораба най-после влезе в правата си и на основание на заповед на командира на ВМС на 30.06.2020 г. „Мизар“ беше приет от ДППИ. Състоянието му бе такова, че директорът на Морска администрация – Варна, отказа да разреши пребазирането му, за да предотврати евентуална навигационна авария в басейна на търговското пристанище. Тогава новият собственик – ВМС, вдигна военноморски флаг на кораба и го премести на своя отговорност във Военноморска база Варна.
Със заповед на началника на отбраната от 01.12.2020 г. бяха извършени необходимите изменение и допълнение в длъжностното разписание на дивизиона кораби със спомагателно назначение – Варна, и бе разкрит щат за екипаж на моторен влекач „Мизар” от 10 военнослужещи. Започна дългият път към дома на кораба, който вече можеше да бъде оприличен като герой на Андерсеновата приказка за „грозното патенце”, което се превръща в лебед. Постепенно бяха възстановени способностите му, а след ремонта в „ТЕРЕМ – КРЗ „Флотски арсенал“ приказката стана реалност. Някогашният забравен от бога кораб сега е малко флотско бижу. Това е заслуга и на неговия ентусиазиран и мотивиран екипаж. Тези момчета оправдават гласуваното им доверие не само с възстановяването на моторния буксир. Ден преди вдигането на флага те успешно сдадоха първата курсова задача. Броени дни след това се завърнаха от море след постигането на поставените цели за първо тактическо учение на единичния кораб. Така „Мизар“ застъпи на вахта в строя на ВМС.
Сега флотът ни разполага с напълно способен за действия в открито море противопожарен и аварийно-спасителен влекач. „Мизар“ вече е доказал, че може да подпомага маневрирането на всички гостуващи у нас кораби от НАТО. За тази услуга досега ВМС плащаха на буксири от частни компании. Той ще подпомага и маневрирането на двата модулни многофункционални патрулни кораба, които след няколко години ще попълнят състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби. Интересна трансформация претърпя отборът на песимистите, които само преди две години обичаха да задават въпроса: „За какво ни е тази развалина?“. Те вече издигат нова теза: Че ВМС се нуждаят от още един такъв влекач, който да бъде дислоциран във Военноморска база Бургас. Той ще улесни много и маневрирането не само на гостуващите кораби от НАТО, а най-вече на трите наши фрегати тип „Дръзки“. Тук вече съм напълно съгласен с тях.
Моторният влекач – универсален боец в своя клас
Дължина (най-голяма) – 28 м; ширина – 8,20 м; газене при празен кораб – 3,00 м; височина на борда – 4,00 м; водоизместване – 382 т; максимална скорост – 12,5 възла. Основната част от оборудването на електромеханичната бойна част е произведена в САЩ: два главни двигателя, всеки с мощност 1215 к.с.; дизелови генератори с двигатели тип GM Detroit Diesel-4-71T и генератори тип Stamford с мощност 100 kW – 2 броя. Всички те са с голям остатъчен ресурс и, нещо което не е за вярване, двигателите стартираха веднага след повече от десетгодишен престой. Подрулващото устройство на носа е Schotel (Германия), влекалната (буксирната) кука е Koyo (Япония). Два сдвоени гребни винта, фиксирани в дюзи, дават възможност на буксира буквално да се върти на място.
Системата за пеногасене е STHAMEX-F15 (Германия), а четирите противопожарни оръдия могат да „стрелят“ както с вода, така и с пяна. При потушаването на някои специфични корабни пожари и при контрол на нефтени разливи „Мизар“ може да действа с още две системи: със специален прах или с въглероден диоксид. Моторният влекач е проектиран по такъв начин, че да бъде платформа, която може да бъде модернизирана и допълвана с нови способности.
