На 8 август 2022 г. в света на атомните оръжия настъпи революция. Руският военнопромишлен комплекс (ВПК) предаде на военноморския флот (ВМФ) невиждано досега торпедо, именувано „Посейдон“, с атомна енергетична установка, която му дава на практика неограничена далечина на действие. Първият му носител е атомната подводница (АПЛ) „Белгород“. Церемонията по предаването на двойката „Белгород“–„Посейдон“ се състоя в завода „Севмаш“ в Северодвинск. Главнокомандващият на ВМФ адм. Евменов посочи, че в подводницата са приложени съвременни научни постижения и най-новите технологии.
„Посейдон“ е подводният аналог на хиперзвуковия блок „Авангард“ за междуконтинентални балистични ракети (МБР), също с неограничен глобален обхват. Носителят на „Посейдон“ е многоцелевата АПЛ К-329 „Белгород“, пр. 949А „Акула“ (еднотипна с „Курск“). Тя бе преработена специално за носител на „Посейдон“ и бе спусната на вода на 23 април 2019 г. Серийния носител на „Посейдон“ ще бъде АПЛ „Хабаровск“, но всички характеристики на тази подводница са секретни. В Русия се строи и третият носител на „Посейдон“, АПЛ „Уляновск“, която ще бъде предадена на руския ВМФ до 2027 г. По 2 подводници ще постъпят на въоръжение в Тихоокеанския и Северния флот на Русия, което им дава неограничен достъп до Световния океан.
„Посейдон“ ще бъдат снабдени както с конвенционални, така и с ядрени бойни глави, което ще им позволи да поразяват различни цели, включително самолетоносачни групи и брегова инфраструктура.
Носителят АПЛ „Белгород“
„Белгород“ е носител на 6 „Посейдон“-а и на автономни дълбоководни апарати. Собственост е на Главното управление за дълбоководни изследвания на руското МО. През 1997 г. при готовност 75% е изключена от състава на ВМС и е консервирана. През септември 2000 г., след гибелта на еднотипната „Курск“, е взето решение за дострояването й. Към 31 декември 2004 г. корпусът на кораба е готов, но без техническо оборудване и ракетни силози. Цената за завършването й е оценена на около 100 млн. рубли. На 23 април 2019 г. подводницата e спусната на вода. На 3 октомври 2022 г. НАТО съобщи, че АПЛ „Белгород“ е напуснала базовото си пристанище и е отплавала в неизвестна посока, вероятно Арктика. Според разузнаването тя е излязла да тества торпедото „Посейдон“ без ядрена бойна част.
Има много малко снимки на подводницата и на всички тях пропелерите са внимателно покрити. Твърди се, че те са с нисък акустичен отпечатък, което се дължи на авангардната им форма, оттук и секретността около „Белгород“.
По време на преконфигурацията дължината на „Белгород“ е увеличена от 154 на 184 м, с което тя стана най-дългата подводница в световната история. Широчината на корпуса е 18,2 м. Подводниците от базовия проект 941 „Акула“ и без това са най-големите в света. Подводното водоизместване е 30 000 т. Общата мощност на двата атомни реактора ОК-650В с водно охлаждане е 380 МВт. Надводната скорост е 15 възла, а подводната е 32 възла. Работна дълбочина е 520 м, а максимална дълбочина е 600 м. Автономността е 120 дни. Екипажът е 120 души. Средното газене (по проектна водолиния) е 9,2 м.
Освен носител на „Посейдон“ АПЛ „Белгород“ има и торпедно въоръжение 2х650 мм и 4х533 мм торпедни апарати. От тях може да се изстрелват и ракети „Ветер“, „Водопад“ и „Калибр“. Подводницата носи и ПЗРК „Игла-С“ и „Верба“, както и БЛА за осветяване на околната обстановка и разузнаване.
Твърди се, че „Белгород“ е носител не само на „Посейдон“, но и на подводните апарати – проект 10831 „Лошарик“ и проект 18511 „Палтус“, както и на дълбоководните „Клавесин-2Р-РМ“. Предполага се, че „Белгород“ може да транспортира на горната палуба блоков реактор от типа АТГУ, предназначен да захранва мрежата от роботизирани подводни хидроакустични станции със свръхдалечен радиус на действие „Шельф“.
Торпедото „Посейдон“
На 11 ноември 2015 г. стана известен проектът за торпедото „Статус-6“ („Посейдон“) с калибър 1600 мм, далечина на действие 10 000 км и дълбочина на потапяне 1000 м, предназначено за катастрофално унищожаване на крайбрежни градове като своеобразно „оръжие на Съдния ден“ (ответен ядрен удар).
Торпедото „Посейдон“ 2M39 (код в НАТО (Kanyon) е с основна задача да доставя ядрена бойна част до бреговете на потенциалния враг, която да унищожи критичните крайбрежна икономическа и военна инфраструктура и да нанесе гарантирани неприемливи щети на територията на противника чрез създаване на обширни зони на радиоактивно замърсяване, цунами и други разрушителни последици от ядрена експлозия. Предимството пред класическите междуконтинентални балистични ракети е липсата на противодействие от противоракетната отбрана. Вероятно „Посейдон“ е носител на термоядрен боеприпас с особено висока мощност (до 100 мегатона).
За „Посейдон“ е известно, че има атомен реактор на борда. Благодарение на него има неограничен обхват. Максималната скорост на торпедото е неясна. Реакторът му позволява да бъде много голяма, но от гледна точка на стелт технологията би било логично скоростта му да бъде ограничена. Малък подводен обект със скоростта на конвенционална подводница ще бъде почти невъзможно да се открие със съвременните сонари.
„Посейдон“ стана известно след „случен“ репортаж на руската телевизия от среща на руското МО и ВПК с участието на Путин на 10 ноември 2015 г. Презентацията на проекта, наречен „Статус-6“, бе с лошо качество. Това „изтичане“ бе широко дискутирано в медиите и бе коментирано от много независими експерти. На 8 декември 2016 г. САЩ съобщиха за тест на подводен дрон с атомна енергетична установка, изстрелян от подводница Б-90 „Саров“, състоял се на 27 ноември с. г. През март 2018 г. Пентагонът официално включи „Статус-6“ в ядрената триада на Русия в своя доклад за стратегическите заплахи за САЩ.
През март 2018 г. президентът Путин в посланието си до Федералното събрание обяви разработването на подводни дронове, способни да се движат на големи дълбочини, на междуконтинентална далечина със скорост, в пъти по-висока от скоростта на подводниците, най-модерните торпеда и всички видове надводни кораби. На 18 март 2016 г. представители на ОСК потвърдиха разработването на подводен дрон, достатъчно голям, за да носи собствени торпеда, както и разработването на атомни подводници за работа с него, което потвърди връзката между „Статус-6“ и атомните подводници от 5-о поколение, където основното оръжие са атакуващи безпилотни апарати.
Разработчици на системата са ЦКБ „Рубин“ и СПМБ „Малахит“. Целта на проекта не е директното възраждане на съветското атомно торпедо Т-15, а създаването на атомна подводница от 5-о поколение. Въоръжението на новите АПЛ няма да е традиционно, а от ята бойни подводни дронове. Мнението на експертите бе до голяма степен потвърдено от конструкторите, които съобщиха, че „Посейдон“ ще бъде носител на торпеда и мини.
Предполага се, че атомният реактор на торпедото осигурява скорост от 185 км/ч. Максималната скорост е „многократно превишаваща тази на всички съвременни торпеда“, т. е. поне 2 пъти по-висока от тази на най-бързото съвременно торпедо на НАТО – MU90/IMPACT или 190–200 км/ч. Предполага се, че тя се осигурява от атомен реактор с течен метал за охладител. Дължината на „Посейдон“ е 20 м, а масата e около 100 т.
