– Г-жо Пенкова, как Националният военноисторически музей (НВИМ) ще участва в честванията за 110-ата годишнина от Балканската война?
– Още в началото на годината започнахме отбелязването на тази голяма годишнина. Заедно с колегите от Софийската градска художествена галерия подготвихме художествена изложба, посветена на темата. Съвсем скоро гостувахме и в един от най-големите музеи на Полша – Кралският музей „Лаженки“, отново с изложба, посветена на Балканските войни. А вчера открихме изложбата „София – 100 лица в Балканската война“, реализирана с подкрепата на Столична община. Балканските войни имат своето заслужено място в нашата постоянна експозиция чрез участието на войската, развитието на военните действия, постиженията на българското военно изкуство и действията на съюзниците, а впоследствие противници във Втората балканска война. Затова в тази изложба се опитахме да представим един по-различен, не толкова познат аспект от случилото се преди 110 години. Фокусираме се върху София като средоточие на военната мощ на страната, на политическите решения и дипломатическите совалки, на обществения резонанс, които реално водят до войната и които са решаващ фактор за хода на военните действия и за изхода от конфликта.
– Защо избрахте точно този подход на представяне на историческите процеси по време на войната, какво целите с него?
– Екипът на НВИМ винаги е следвал мотото, че историята не може да бъде разбрана от една гледна точка. Във всяка наша изложба се стремим да видим миналото ни от различен ъгъл и така, въоръжени с по-всеобхватна информация, да търсим отговори на случилото се. Защото много от уроците на миналото не са прочетени, много от грешките продължават да бъдат недооценени. Рецидиви на подобно поведение непрекъснато се срещат в ежедневието и предвид глобалната обстановка за нас е важно да поставим различни теми във фокуса на нашите посетители, които да предизвикат размисли за нашето минало и за нашето настояще. Това са темите за подготовката на договорите при формирането на Балканския съюз и за това, какво знае обществото за тях, за начина, по който хората реагират на тази война, и какво стои в основата на тази реакция, защото това е втората и последната в българската история война, в която народът тръгва с желание да осъществи националния си идеал, без резерви и с открити сърца независимо от възможния резултат.
– Какви експонати представяте в изложбата?
– Тази изложба представя любопитни оригинални артефакти, свързани с Първата балканска война, които не са част от постоянната експозиция на музея. Целта ни е посетителите да открият нещо различно, което да ги впечатли. Тъй като фокусът е върху столицата, представяме войната през частите на Софийския гарнизон – Първи Софийски пехотен и Шести Търновски пехотен полк, Първи конен полк, Лейбгвардейският конен полк, Пионерната дружина. Всички те се рекрутират от София и региона, всички те участват във войната и са свързани с най-емблематичните действия в тази война. Рядко показваме оригинални знамена, но тук показваме тези, които са на частите на Софийския гарнизон заедно с техните аксесоари – наградни ленти и върхове лъвчета. Надяваме се това да бъде прочетено като възможност за отдаване на почит пред чиновете, които са участвали във войната и са сложили костите си пред тези знамена, защото и до днес в София няма знаков паметник на частите на Софийската дивизия, който да отразява нашата признателност към тези герои. Другата изненада за нашите посетители е, че само в първите два дни на изложбата – 24 и 25 ноември, те ще имат възможност да видят отблизо един изключително ценен и символен експонат, който много рядко се представя пред публика. Това е голямото огърлие на ордена „Св. св. Кирил и Методий“, което княз Борис Търновски получава по повод на своето пълнолетие и встъпването в редовете на Българската армия. Именно по повод на празника на престолонаследника в София се събира политическият елит на Балканите и се договарят параметрите на коалицията срещу Османската империя. Част от разказа за тези събития е и клетвеният лист за встъпване в редовете на Българската армия, подписан от бъдещия български цар – ценен и красив документ, изключително калиграфско постижение на Хараламби Тачев. Своето заслужено място в експозицията имат и вещите на командирите на частите на Софийския гарнизон, а други са свързани с личностите, застанали начело на армиите, които участват във войната. Сред тях са помощник-главнокомандващият Действащата армия генерал-лейтенант Михаил Савов, министърът на войната генерал-лейтенант Никифор Никифоров, началникът на Щаба на Действащата армия генерал-майор Иван Фичев, командирът на 1-ва Софийска пехотна дивизия генерал-майор Стефан Тошев, командирът на Македоно-Одринското опълчение генерал-лейтенант Никола Генев, подполковник Иван Мотикаров, командир на 1-ви Софийски пехотен полк и мн. др.
– Как избрахте темите и акцентите на изложбата?
– Към тази изложба подходихме нетрадиционно и включихме публиката като активен участник в цялостната й подготовка – от идейния етап и създаването на концепцията до същинската й реализация. За да подберем темите, направихме широко обсъждане с потенциалните ни посетители и структурирахме техните желания. Така всъщност тематичните ядра са тези, които публиката ни подсказа. Едно от тях например е участието на жените в Първата балканска война, представени метафорично с вещи на царица Елеонора, сред които изключително редките Почетни знаци за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, вещи на доброволката в Македоно-Одринското опълчение Донка Ушлинова и на милосърдната сестра Райна Касабова.
– Как съчетавате традиционните методи на експониране и съвременните технически средства, в което вече имате утвърдени традиции, признати от всички?
– В изложбата се опитваме да дадем възможност на посетителите да се почувстват като част от пространството на един съвременен музей с много и различни интерактивни приложения и анимации. Това ни позволява да бъдем максимално достъпни, разбираеми и интересни за публиката. Две цифрови карти ще позволят на посетителите, от една страна, да видят как София се разширява в началото на ХХ век, а, от друга – да проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Чрез друго интерактивно приложение може да се проследи отразяването на войната в тогавашната преса. Както обикновено, сме помислили и за най-малките ни приятели. Част от изложбата са анимирани видеоуроци, които ще помогнат на младата ни аудитория да научи повече за Балканската война на разбираем и достъпен език. Всичко това стана възможно благодарение и на нашите партньори – Българската национална филмотека, Фондът за опазване на историческото наследство „Цар Борис и царица Йоанна“, Фондация „Активна историческа карта“, образователната платформа Уча.се, Научният архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
– Какво предстои пред НВИМ по повод на отбелязването на 110-ата годишнина от Балканските войни?
– С тази изложба поставяме само началото. Усилията ни продължават и през следващата година, когато се надяваме да получим финансиране по Националния план за отбелязване на годишнината от Балканските войни и да разгърнем разказа и за Втората балканска война. За нея често не искаме да говорим заради травмите от националната катастрофа и непрочетените и неоценените грешки.
– Само победите ли са важни в историята, къде са пораженията и колко е нужно да ги помним и тях?
– Непрекъснато преосмисляме начина, по който показваме войните в нашата експозиция, защото вярваме, че представянето им единствено през фокуса на победите обрича съвременника на една гледна точка и го лишава от възможността да осмисли грешките на миналото.
