Седемдесет процента от жителите на украинската столица Киев и в Киевска област останаха без електричество в сряда, а ситуацията в северната Черниговска и Одеска област също бе сложна. В съседна Молдова 90% от жителите бяха без електричество. Това е резултатът от поредната вълна от ракетни удари по енергийната инфраструктура на Украйна. Те доведоха и до временно спиране на работата на атомните електроцентрали в страната, трите под украински контрол трябваше да бъдат изключени, а охладителните системи на Запорожката – най-голямата в Европа, в момента в руски ръце – ползваха дизелови генератори.
Украинската армия съобщи, че в сряда изстреляните в цялата страна ракети са 67, от които 51 са свалени. Само към Киев са отправени 30. Има най-малко седем (според други данни – 10) жертви и над 30 ранени. Във вечерното си обръщение Зеленски нарече ситуацията в Киев „много сложна“, но съобщи, че опитите за възстановяване на електроподаването там и в други части на страната продължават. В тежко засегнати райони като Одеска област късно в сряда едва 10% от битовите потребители имаха достъп до електричество.
Украинският президент Володимир Зеленски междувременно обвини Русия в престъпления срещу човечеството на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН. „Сред вас са представители на държава, която не предлага нищо на света освен терор, дестабилизация и дезинформация“, каза Зеленски пред Съвета за сигурност.
Настъпващата зима няма да замрази войната в Украйна, тя ще продължи и през 2023 г. – а и след това, – най-малкото защото Владимир Путин не се е отказал от стратегическата си цел от 24 февруари, т.е. да свали властта в Киев. Тези очаквания е споделил високопоставен служител в НАТО пред българското издание „Дневник“. Според източника към момента, изглежда, че догодина Русия ще засили въздушните удари, включително с дронове и може би ракети, които купува от страни като Иран.
Междувременно европейският парламент гласува с голямо мнозинство да обяви Русия за държава, спонсор на тероризма, аргументирайки се, че военните удари на Москва срещу цивилни цели, като енергийната инфраструктура, болници, училища и убежища, нарушават международното право. Този ход обаче е до голяма степен символичен, тъй като Европейският съюз не разполага с правна рамка, която да го подкрепя. В същото време блокът вече наложи безпрецедентни санкции на Русия заради нахлуването й в Украйна. Резолюцията беше приета с 494 гласа „за“, 58 гласа „против“ и 44 гласа „въздържал се“.
Американският финансов министър Йелън обяви, че отпуска на Украйна нов грант от $4,5 млрд. като част от споразуменията за директна бюджетна поддръжка. С това общата сума, предоставена от САЩ на Киев като грантове, възлиза на $13 млрд. Числото не включва военната помощ. (БА)