Министрите на външните работи на страните от НАТО днес се опитаха да успокоят страните, намиращи се в съседство на Русия, които се опасяват, че могат да бъдат дестабилизирани от Москва, тъй като конфликтът в Украйна се проточва и води до ограничаване на енергийните доставки и до повишаване на цените, съобщи Ройтерс.
Акцентът през втория ден на срещата на външните министри на НАТО в Букурещ бе насочен върху региона на Западните Балкани, по-специално Босна и Херцеговина, и върху две бивши съветски републики – Молдова и Грузия, в които има отцепнически региони, окупирани от руски войски.
„Посланието е ясно: всички съюзници на НАТО са наясно, че звярът иска да поеме и контрола над Западните Балкани и ние се нуждаем от практическа, изпълнима подкрепа, за да помогнем на тези страни да оцелеят“, заяви естонският външен министър Урмас Рейнсалу пред Ройтерс в края на двудневната среща на НАТО.
„Но, разбира се, центърът на тежестта за тези народи, за Молдова, за Грузия, е резултатът от войната. Това е от екзистенциално значение за тяхната териториална цялост, за правото им в бъдеще да избират своя начин на живот“, добави той.
Страните от НАТО обещаха да помогнат на Молдова, Грузия и Босна и Херцеговина, които са подложени на натиск от страна на Русия, стана ясно от изявленията на външните министрите и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, отбелязва Ройтерс.
„Ако може да има някаква поука от станалото с Украйна, то тя е, че трябва да подкрепим тези страни сега“, заяви Столтенберг на пресконференция. „Те са засегнати от руското влияние по различни начини, но е по-добре да ги подкрепим сега, отколкото да станем свидетели на събития, които отиват в абсолютно погрешната посока, както видяхме, че се случи при нахлуването в Украйна по-рано тази година“, добави той.
Столтенберг не даде повече подробности за това каква ще бъде подкрепата.
„Смятам, че за да можем да се противопоставим на опитите за руска намеса и влияние, едно от най-важните неща, които трябва да се направят, е да завършим формирането на правителство след изборите“, каза генералният секретар на НАТО за случващото се в Босна и Херцеговина.
Босна и Херцеговина преживява най-тежката си политическа криза от края на войните през 90-те години на миналия век, като босненските сърби оспорват държавните институции в рамките на дългогодишния си стремеж да се отделят, окуражени поне от мълчаливата подкрепа на Русия, припомня Ройтерс.
Европейските лидери се опасяват, че тези страни в южните и източните покрайнини на континента ще изгубят търпение в очакване на членство в Европейския съюз и НАТО, което ще ги направи нестабилни и податливи на опитите на Русия и Китай да спечелят влияние в тях, отбелязва Ройтерс.
Миналата седмица Молдова, която е разположена между Украйна и Румъния, предупреди населението си да се подготви за сурова зима, тъй като страната е изправена пред остра енергийна криза, която рискува да разпали народното недоволство. Освен това от 30 години Кишинев е изправен пред нерешен сепаратистки конфликт. Контингент от руски миротворци е базиран в предимно рускоезичното Приднестровие, което граничи с Югозападна Украйна.
В Грузия подкрепяните от Москва сепаратисти контролират два отцепнически региона – Абхазия и Южна Осетия. През 2008 г. Русия нахлу в страната, за да защити сепаратистите от заплахата, която според Москва представлявала правителството на Грузия.
Столтенберг заяви, че в Грузия има десетки инструктори на НАТО и че страните от алианса са поели нови ангажименти за по-нататъшна подкрепа.
„Стабилността на Западните Балкани е важна за мира“, заяви италианският външен министър Антонио Таяни. „Трябва да спрем руснаците в Западните Балкани, нуждаем се от повече Европа“, добави той.
Следващата седмица лидерите на Европейския съюз ще срещнат в Тирана с лидерите на страните от Западните Балкани.
Източник: bta.bg
