Приемаме пандемията като урок, направихме си изводите, казва началникът на Военномедицинската академия.
– Генерал-майор Мутафчийски, в какво състояние излиза ВМА от дългото време на пандемията?
– Военномедицинска академия е в стабилно финансово състояние след COVID пандемията. И въпреки намаления брой прегледи и лекувани пациенти по други клинични пътеки успяхме да се справим и да нямаме просрочени задължения. Въпреки че все още дори не сме се възстановили в нормален ритъм на действие. Като пример – за октомври имаме с около 1000 пътеки по-малко, сравнено със същия период през 2019 г. Иначе Инфекциозната ни клиника и до днес е пълна с пациенти, както и една зала от Клиниката за интензивна терапия. Интензивните COVID пациенти са 50–60 дневно в страната, като само при нас са около 20% от тях – варират между 5 и 10 души на ден. И продължаваме да сме ангажирани с този процес. А иначе, дълговете на ВМА изчезнаха още на 1 януари 2018 г. и независимо от пандемията не генерирахме такива.
– Ако сега теглите чертата, какво научихме за това време?
– Изводите за нас, които обаче смятам, че не са направени в национален мащаб, са че България не е достатъчно подготвена за такива ситуации. А бъдещи кризи ще има със сигурност. Защото въпросът е фундаментален: Ние заемаме все повече територии на Земята и лишаваме все повече животински видове от нормалните им ареали на обитаване. Така по-тясното съприкосновение с хората в дадени области е предпоставката да се прехвърлят вируси, разпространени в животинския свят, но непознати за нас. COVID вирусът претърпя такъв път, както и много други. Затова пандемията е сигнална лампа за бъдещето. И не става дума за теории на конспирациите, а за свръхнаселеност на Земята. Има много доказателства за прехвърляне на животински вируси върху човека и това е ясно на епидемиолозите. Беше доказано, че той се прехвърля и върху норки, елени, заразиха се животни в зоопарковете по света. Което показва, че той скоро няма да изчезне – има резервоари извън човешката популация, в животинския свят. Това поставя следните въпроси: Знаем ли как този вирус ще мутира в животинските видове и какво направление ще поеме? Не, не знаем. Затова е време да възприемем проблема в целия му обхват. Надяваме се да се намираме в опашката на пандемията. Но вирусът показа потенциала си за изменчивост много по-бързо от други вируси. Бихме били наивни да очакваме всичко да се размине, по-добре да сме готови да посрещаме такива предизвикателства. Ние сме извлекли своите уроци – още по време на пандемията създадохме на практика отделна инфекциозна болница, извън основната ни сграда, със собствен диагностичен блок със скенер, ехограф, лаборатория, така че тези пациенти да не напускат Инфекциозната клиника и да не се смесват с останалите при изследвания. Това е уникален комплекс. На същия принцип беше реновирано и инфекциозното отделение в МБАЛ – Сливен. Приемаме предизвикателството на пандемията като урок, направихме си нашите изводи и се готвим активно и разумно, ако, не дай Боже, възникне следващо такова предизвикателство.
– То беше като на война…
– То си беше една война. Радвам се, че постъпихме далновидно, защото с екипа ми винаги се стремим да гледаме за в бъдеще. Това, че ВМА се готви за война, е ясно от самата функция на армията. И ние като неизменна част от ВС сме длъжни да подходим по същия начин: Правим тренинги и развиваме материалната си база с идеята да сме готови за война. И в тази насока не изоставаме, ще развием още доста неща. Интензивните ни клиники и тази по белодробни болести са с нова апаратура и възможност да поемат повече пациенти с дихателна недостатъчност. В дадени периоди от пандемията ВМА имаше 75 интензивни легла, снабдени с апаратура за поддържане на дишането. Отделно имаше такива легла за хирургични пациенти, което се равняваше на над 100 интензивни легла. Това беше свръхусилие от наша страна, но разбирането ни е, че в такъв момент трябва да се помага и че ВМА трябва да е на първа линия. ВМА е създадена с идеята за контекста на екстремни ситуации. Затова е длъжна да се справя. И ние се справихме с предизвикателството на пандемията, сега гледаме за бъдещето. Наскоро научна публикация обобщаваше международно проучване с изводи от пандемията и за това, какви са сегашната и бъдещата готовност на държавите в ЕС. Неприятната констатация е, че страната ни е на предпоследно място, зад нас е само Румъния. Когато се създаде Националният оперативен щаб (НОЩ), изглеждахме като в притчата за трите прасенца и вълка – ние бяхме като прасенцето със сламената къща… Успяхме „да закрепим” нещата при функционирането на Щаба, когато се свърши огромна работа.
– Тогава с опита си ВМА подкрепи цивилното здравеопазване, но пред ръководствата на болниците на ВМА заявихте, че ги очакват 3 много трудни години, какви?
– Работата ми е да правя и финансово-икономически анализи, не само здравни. Защото заедно с екипа ми управляваме финансово-икономически ресурси и отговаряме не само за лечебната дейност, не само за мобилизационната готовност, здравното състояние във войсковите части и медицинското осигуряване на армията. Но се грижим и за финансовата стабилност на институцията ВМА. Това че вече сме в рецесия с огромна инфлация, поставя въпроса: Какво правим… Защото финансовите потоци не са неизчерпаеми. Ние знаем само една константа – колко пари можем да получим от реална дейност и като бюджетиране. Досега можехме и да реинвестираме, но от тук нататък?
– А като началник на Щаба в началото на COVID пандемията каква картина видяхте от тази позиция?
– Винаги съм казвал: Нека видим какво ще стане по време на война. Ясно е, че не можем да разчитаме само на нашите военнополеви болници и е необходим национален план. В Украйна например те се оказват неефективни, а Украйна е голям урок за всичко. Там сега се преподчинява цялата здравна система независимо от собствеността на болниците, на главния лекар на ВС. Министърът на здравеопазването е член на щаба, оглавен от главния лекар. И тази система работи. А иначе – направихме анализ на работата на Щаба у нас по време на пандемията, който съществуваше до средата на май 2020 г. Свърши се много работа. От единствената лаборатория – Националната, в началото на пандемията – направихме сто. От 700 инфекциозни легла – вдигнахме ги до 10 000, при закрити току-що инфекциозни отделения в поне 4 областни болници. Развихме концепцията как се мобилизира целият здравен ресурс, алгоритъмът на лечение, как се събират данни и как се оповестява, как се правят карантиниранията и т.н.
– С какви крачки се върви към запълване на некомплекта и на военномедицинските кадри? Може ли да се разшири приемът на бъдещи военни лекари и медицински сестри по тристранния договор между ВМА, ВВМУ и МУ – Варна?
– Резултатите не се виждат веднага, но видели ли сте толкова дългосрочна програма, която ще реши необходимостта от военни медици във военните части. Защото ние отчитаме реалностите и се опитваме да гледаме дългосрочно. При дефицит на медицински кадри, каквито и да са желанията ни, трябва да анализираме реалната обстановка. Радващо е, че за първи път, за разлика от предходни години, при кандидатстването имахме 5 резерви. Но като създадем устойчива тенденция, трябва не само да приемем военни лекари и медицински сестри, но и да очертаем кариерния им път – от военните части, придобиването на специалност, разпределение във военните болници или във формированията. Трябва ясно очертана пътека, но всичко зависи и от самите тях, защото този кариерен път е на базата на конкурси и само подготвеният ще успее.
– А как ще се развива подготовката на бойните санитари?
– Идеята е все по-масово да се подготвят бойни санитари в армията, като такава подготовка да преминават и завършващите военни училища офицери, както и самите войници. Бойните санитари са особена част от войсковите бойни групи, които спасяват живота на пострадалите в първите, т.нар. платинени 10 минути. В тях се поставя турникет, за да се спре кървенето, възстановяват се проходимостта на дихателните пътища, сърдечната дейност, ако е спряла, трябва да се прецени при счупвания на гръбнака как да се евакуира раненият, да се спре загубата на топлина и да се изведе от района на битката. И това всичко се прави под обстрел. Това са изключително важни хора и изследванията върху дейността им по време на реални бойни действия и обобщенията в научни статии на военна тематика открояват, че те са хората, които определят дали раненият след това има шанс да бъде излекуван в болнично заведение, или не. Когато създадохме Военномедицинския симулационен тренировъчен център, още в програмния документ за развитието му отбелязахме, че имаме чудесни болници с невероятни способности, особено централната. Но Ахилесовата пета във военномедицинското осигуряване е да докараш ранените войници живи до тези болници. Ето това е функцията на бойните санитари. Във всички проучвания се казва, че най-важното нещо е самопомощ и взаимопомощ, дори преди бойните санитари да са стигнали до теб. Затова разширяването на дейността по обучението им е закономерна и задължителна. Отделно имаме планове за клиничен тренинг център, където да се обучават специализанти и лекари. От една година ВМА има лиценз за подготовка и на парамедици, като първият курс вече се дипломира. Започват и курсовете за военни парамедици.
– Докъде стигна идеята да извършвате във ВМА освен чернодробни и бъбречни трансплантации?
– На финала сме – подали сме всички документи и очакваме разрешително за дейност от Медицинския надзор. В момента наши специалисти се обучават в Румъния – първо онлайн, а през януари ще преминат през двуседмична подготовка на място. И ще запълним вакуума, който поражда разпадащата се здравна система. А ВМА винаги е била надежда за излекуване независимо дали става въпрос за военни, или цивилни пациенти. В последните години имаме между 13 000 и 17 000 души, пренасочени от други лечебни заведения към нас годишно за лечение като последна инстанция. Това всъщност е признание и на гилдията. Затова ние винаги ще останем като последна надежда за болните хора и ,за съжаление, като трън в очите на завистниците…
– Ген. Мутафчийски, а с какво уравновесявате напрежението в болницата?
– Имам голяма радост в семейството, имам внуче, с което много се разтоварвам. А след пандемията „се отпушиха” много научни конгреси и конференции и у нас, и в чужбина, и при всеки удобен случай пътувам, за да си сверявам часовника. Аз съм лекар с 33-годишна практика, а коремната хирургия е високотехнологична професия и аз не смятам да се отказвам от нея. Иначе имам различни хобита – ветроходство през лятото, на ски през зимата, карам колело, тротинетка, но и ходя пеша. Водата и снегът винаги са ме привличали.
Опитът и уроците
Ние участвахме много активно в преодоляване на последиците от пандемията. Имаше моменти, когато 16 наши клиники бяха трансформирани в COVID зони. Близо 10 000 души преминаха през всичките военни болници за този период. За наша радост статистическите данни ни определят като болницата с най-ниска смъртност. Останалите военни болници в страната също участваха много активно. ВМА–Сливен беше основен играч в района – там разполагаме с трима колеги инфекционисти срещу един инфекционист в пенсионна възраст в областната болница. Военноморска болница стигна до момент, в който за интензивни и неинтензивни COVID болни се използваха над 40% от легловия й фонд. Направена анкета в града определи ВМА–Варна като болницата с най-голямо доверие сред пациентите. Какви са изводите ни за това, какво нашите лекари успяха да направят: При това абсолютно непознато заболяване нямахме медицински стандарти, по които да лекуваме. Всичко се променяше в ход. Отмина периодът, в който се лекуваше с реконвалесцентна плазма, после – с хлорохин-препарати, докато излязоха медикаменти с доказана ефективност, като моноклонални антитела и „Ремдесивир”. Докато не се откри ваксина. Поддържащата терапия се оказа много важна, за да се предотвратят някои от усложненията на това заболяване. Нашите лекари бързо успяха да съставят алгоритъм, по който да лекуват. Той не доби много обществена гласност, но фактът, че имаме най-малка смъртност, е знак за това, че най-добре сме лекували пациентите си и че сме успели да намерим най-добрата формула. Всъщност в световен мащаб се прие прийом за късната интубация на пациентите. Ние приехме тази тактика и тя се оказа печеливша. Освен това всички наши специалисти добиха опит, защото не можехме да разчитаме само на ограничения брой инфекционисти. И ортопеди, хирурзи, анестезиолози, пулмолози, ендокринолози, гръдни хирурзи, нефролози – всички лекуваха COVID. Всички бяха включени. Особено съм доволен от участието на специализантите – винаги бяха на първа линия. Отделно имахме доброволци – студенти по медицина, които показаха завидни качества, както и много доброволци с най-различни професии. Ние няма да забравим това. Имаше голям ентусиазъм и в населението, което съдействаше.
Критериите за влизане в армията – златната среда е достигната
Питате ме при този некомплект на армията, възможно ли е малко да се занижат изискванията за физическа подготовка на кандидатстващите, къде е златната среда. Златната среда е достигната и повече не може да се променя. Ние сме отстъпили от много от критериите и това са процеси от последните 5 години. Любопитен е един акцент от предварителни обобщения от украинската армия: при техните медицински загуби 49% са заради изострени хронични заболявания на запасняците. Т.е., ако приемем хора с болести, означава да ги приемем не на служба, а за продължително лечение в нашите болници. Но може да се изработи и ние работим по това – индивидуален подход за някои нови военни професии, като киберсигурност например, които не изискват до такава степен физическа издръжливост и подготвеност, прекрасно зрение и т.н. Подготвяме такива документи, но това не е лесен процес и трябва да е фундаментален.
– Това, че ВМА се готви за война, е ясно от самата функция на армията
– В НОЩ от една лаборатория в началото на пандемията организирахме сто, от 700 инфекциозни легла – 10 000
– Бойните санитари спасяват живота на пострадалите в първите, т.нар. платинени 10 минути
– С бъбречните трансплантации ще запълним вакуума, който поражда разпадащата се здравна система
– Фактът, че имаме най-малка смъртност, е знак за това, че най-добре сме лекували пациентите си и че сме намерили най-добрата формула
