Симеон НИКОЛОВ
Високотехнологични оръжия ще определят характера на бойните действия за десетилетия.
Сигурността в Черноморския регион зависи в голяма степен от новите стратегии за сигурност на прилежащите страни, САЩ и НАТО. Милитаризацията се проявява не само с насищане с въоръжени сили, но и с нови и високотехнологични оръжия, които ще определят характера на водене на бойни действия десетилетия напред и могат да изменят баланса на силите. Повратната точка, в която се намира България, означава преосмисляне на средата на сигурност, изготвяне на Доктрина и нова Стратегия за национална сигурност. Основният проблем е преодоляване на техническото и технологичното изоставане на ВС. Необходимо е да се изучават поуките от войната в Украйна и предизвикателствата за ВС в нова технологична среда.
От сегашните и бъдещите стратегии за сигурност, в които се залагат интересите на всички страни и съюзите, в които членуват, ще зависи дали ще има повече оръжие или повече преговори за преодоляване на войната в Украйна. Още преди нея въпроса за разработване на „единна Черноморска стратегия” постави ръководителят на американската делегация в разговор с министъра на отбраната на България на 8 февруари 2022 г. в София.
Стратегии за Черно море
През лятото САЩ обявиха, че се разработва Стратегия на САЩ за Черноморския регион, а в проекта се акцентираше, че силовият подход на Русия за разпределение на територии и контрол на Черно море за излаз в Средиземно море е „заплаха за националната сигурност на САЩ и НАТО”. Затова се планира увеличаване на военното присъствие в региона, на военните помощи и енергийната сигурност. Не се изключваше създаване на Съвместно командване за широкия Черноморски регион. Опитът да се ограничи Русия в правата й на черноморска страна обаче повиши напрежението. А решаващи са отношенията между САЩ и Турция поради това, че Анкара упражнява контрола на Проливите и прилагането на Конвенцията от Монтрьо.
Руският президент Путин подписа нова военноморска доктрина, според която Русия засилва „геополитическата си позиция” в Черно море, аНАТО и САЩ са определени като основни заплахи за Руската федерация. Доктрината акцентира повече върху някои части от дългата десетки хиляди километри брегова линия.
Приетата нова стратегия на НАТО на срещата на върха в Мадрид на 29/30 юли 2022 г. се фокусира върху възпирането и отбраната и предложи нов модел на силите и увеличаване на силите за реагиране от 40 000 на 300 000, с което започна развръщането на още 4 многонационални бойни групи и в Румъния, България, Унгария и Словения към съществуващите 4 на Северния фланг на Алианса. В текста на точка 45 се посочва, че Западните Балкани и Черноморският регион са от „стратегическо значение” и трябва да бъдат подкрепени срещу злонамерени намеси и принуда от страна на трети държави. В новата стратегическа концепция на НАТО значително е съкратено вниманието върху въпросите на контрола на въоръженията като средство за управление на конфликти и надпревара във въоръжаването в сравнение с досегашната концепция.
ЕС е по-напред в разработката на стратегически документ за региона, отколкото НАТО и би трябвало да се даде път на Брюксел в рамките на сътрудничество с НАТО, но и в така очертаващия се стремеж към стратегическа автономност, в духа на резолюцията на ЕП за инвестиране във военна осведоменост, наблюдение, разузнаване и стратегически транспорт: Да направи необходимото с дипломатически и икономически средства за мирното му развитие.
За първи път в Украйна беше разработена и приета Стратегия за морска сигурност само 9 дни преди руското настъпление. В нея освен класическите заплахи за всяка крайморска държава се съдържаха още 3 специфични такива: хибридни заплахи от руска страна, липса на ефективност на украинските структури, осигуряващи морската сигурност и упадъка на морската индустрия и вътрешния воден транспорт. Като една от главните цели на Стратегията беше формулирано превръщането на Украйна в активен морски играч на международната арена. Морската сигурност на Украйна се разглежда в контекста на сигурността на Балтийско-Черноморския регион, а не например на Черноморско-Средиземноморския.
Президентът на втората по големина сила в региона Ердоган изложи трите визии за развитие на страната: визия „Векът на Турция” – 2023-та, по случай 100 години на Републиката, обещавайки да я превърне в една от 10-те най-силни държави в света; визия 2053-та – по случай 600 години от завземането на Истанбул – ще бъдат създадени т.нар. Обединени тюркски държави по опита и подобието на САЩ и ЕС.В тази формация трябва да влязат Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, към Кавказ: Азербайджан, Грузия, Нахичеван, в Средиземно море – т.нар. Севернокипърска турска република, Либия и Тунис. И визия 2071 г., когато се навършват 1000 години от стъпването на османските селджуки на анадолска земя и победата срещу византийците. До тази дата се предвижда Турция да си върне величието и мощта на Османската империя, за да може до 2099 г. да стане четвъртата сила заедно със САЩ, Китай и Русия, която да диктува новия световен ред. Турските интереси обаче невинаги съвпадат с интересите на ЕС или НАТО. Тя не е съгласна с плановете на САЩ за дислоциране на сили на НАТО в Черно море.
Грузия в момента няма способности за морска отбрана. Но може да играе важна роля в една нова архитектура за сигурност в Черно море. За интеграцията й в НАТО работят най-вече Турция, Великобритания и САЩ.
Военна мощ на черноморските държави
Сложността и проблемите произтичат и от твърде големите различия във военната мощ на прилежащите към Черно море страни и от техните амбиции. Ако сравним официалния рейтинг на военната мощ на страните за 2022 г., сред 142 в света, измерван по т.нар. PowerIndex, в който влизат 50 различни военни, демографски, финансови, логистични и географски факти, ще видим, че се оформя една група от 3 страни между 2-ро и 22–ро място, 1 държава в златната среда и 2 между 67-о и 88-о място.
На второ място след САЩ е Русия, с 850 000 активни военнослужещи, 11 фрегати, 86 корвети, 70 подводници, 59 патрулни катера. Турция заема 13-о място с 425 000 активни военнослужещи, 16 фрегати, 10 корвети, 12 подводници, 35 патрулни катера. Украйна е на 22-ро място с 200 000 активни военнослужещи, 1 фрегата, 1 корвета и 13 патрулни катера, няма подводници. Румъния поддържа 38-о място със 67 000 активни военнослужещи, 3 фрегати, 7 корвети, 3 патрулни катера, без подводници. България е на 67-о място между Ангола и Еквадор с 30 000 военнослужещи, 4 фрегати, 2 корвети, без подводници. Грузия заема 8-о място с 25 000 армия, без резервисти, с 31 патрулни съда.
Бъдещето
Ние не знаем, дали Украйна ще остане черноморска страна, което зависи от това, дали ще има следващ етап на войната със стратегическа цел завземане на Одеса. Не знаем дали, ако Турция остане несигурен партньор на САЩ и НАТО, основна опора в Черно море не би станала Румъния като част от оста Полша–Румъния. От това, дали Молдова ще остане стабилна и под чие влияние, ще зависи осъществяването на контрол над Приднестровието.
Ако се реализира формален военен съюз между Украйна, Грузия и Молдова с цел легитимиране на милитаризирането на Черноморския регион исъздаване на буфер, който да поеме евентуален военен конфликт, неизбежно ще има последствия и за България.Ще се активизират военната дейност и по-честото използване на българските пристанища. Ще нарасне присъствието на съюзнически войски в България.
Ние не знаем колко дълго ще продължи тази война. Преобладават прогнозите за продължителна такава или замразяване на конфликта. Но конфликтът в Украйна прекрачи вече ключов праг и рискува да се превърне в регионална война. А войната в Украйна е повратна точка не само за Европа, а и за Черноморския регион, защото той няма да бъде същият. И това изисква нов начин на мислене на сигурността.
*Част от изказването на автора на конференцията „Черно море – по-Близкия изток” на Фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения
