Полк. доц. д-р Нелко Ненов
Всяка година на 4-ти декември артилеристите в армиите на редица християнски държави почитат своя патрон – Света великомъченица Варвара!
От къде води началото си тази традиция?
В Европа барута и огнестрелната артилерия се появяват в началото на XIV век. Няма никакво съмнение, че барута e въведен в Европа от изток – от Китай и от Индия.
Първото сведение за използване на огнестрелна артилерия в Европа е от 1118 г. при обсадата на Сарагоса във войната на маврите с испанците. По-късно през 1342 г. испанският крал Алфонс XI е обсадил по суша гр. Алджазирас, разположен на западния бряг на Гибралтарския залив, при което също е използвал огнестрелна артилерия с такава разрушителна сила, която дотогава е неизвестна.
От Испания огнестрелната артилерия се разпространява по цяла Западна, Южна и Централна Европа. В Италия артилерията е била вече известна през 1326 г. Французите са използвали оръдия при обсадата на гр. Пюи Гийом през 1338 г. Англичаните използват с успех оръдия в сражението при гр. Креси в 1346 г. срещу французите. В Русия първите огнестрелни оръдия се появяват в 1389 г. по време на царуването на Дмитрий Донски.
Преди въвеждането на барута в Европа всички, които изработват, използват и съхраняват в мирно и военно време метателни машини и средства за атакуване на укрепените противникови позиции като балисти, катапулти или капани са принадлежали към един и същ род войска и са били наричани инженери или артилеристи. С това име се означават и хората, които по-късно произвеждат барута, служат си с него и поддържат оръдията. В началния период на своето развитие огнестрелната артилерия е била много далеко от съвършенството. Първите оръдия се изработват от желязо. При изстрел желязото се е изкривявало в тялото, а част от елементите на снарядите за се запоявали към канала на тялото. Често явление при тези условия е било вместо изстрелване на снаряда неговото пръскане още в канала на тялото. В такива случаи артилеристите са търсили упование, закрила и защита при подобни нещастия от св. Варвара покровителка на мълниите и гръмотевиците.
С времето при усъвършенстване на материалната част артилеристите са имали усещането, че винаги се намират под защитата на Св. Варвара. Тя е била призовавана да окаже помощ при инциденти в резултат на експлозия на първите образци артилерийски оръдия. Ето защо в зората на артилерията древните артилеристи отправяйки своите молитви към св. Варвара и я приели за свой покровител. Освен това тя е считана за покровител на миньорите, военните инженери-сапьори, както и всички, които работят с риск от внезапна смърт.
Света Варвара е живяла през четвърти век, а обявена е за светица и великомъченица от Християнската църква по-късно – през седми век. Според легендата мълниите , с които тя поразила своите палачи я правят покровител на огъня, гръмотевиците и пожарите, и по-късно патрон на артилеристите. Света Варвара обикновено е представяна стояща на кула с три прозореца, държаща в ръката си мълнии и гръмотевици. Понякога тя е изобразявана, държаща бокал и свещената нафора в близост до нея с артилерийски оръдия.
В българските народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден – пети декември , са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Свети Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“ .
Според народното вярване на Св. Варвара е дадена от Бога особена благодат – да спасява от неочаквана смърт, от мор и от други внезапни бедствия. Това вярване се основава на нейното житие, в което се казва, че тя се молила на Бога да избавя от внезапна болест и неочаквана смърт всеки човек, който молитвено споменава нея и нейните страдания.
В настояще време и православната, и католическата християнска църква чества Св. Варвара на 4 декември. Празникът се отбелязва в Гърция, Русия, Украйна, Сърбия, Германия, Франция, Чехия, САЩ и редица други християнски страни.
Всяка година на 4 декември – в деня, посветен на нейната памет, се извършва тържествено шествие с нейните мощи около църквата на Михайловския манастир до Киев, в което участва голямо множество народ.
От 4 (17) декември 1995 г. в деня на празника на Св. Варвара с указ на президента на Русия този ден е обявен за празник на Руските ракетни войски със стратегическо назначение (РВСН). Още същата година патриарха на Москва и на цяла Русия негово светейшество Алексий, пребивавайки в щаба на РВСН в предградието на Москва – Власиха предава официално икона на Св. Варвара. Изображение на Св. Варвара вече има във всеки команден пункт на всички ракетни дивизии на Русия. От тогава до сега патриарха лично извършва молебен на 17 декември (по стар стил) в чест на Св. Варвара в храма на името на Св. Иля Муромец и Св. Варвара в щаба на руските РВСН във Власиха.
Гръцките военни честват празника от 1829 г., когато Св. Варвара е обявена за защитник на гръцките артилеристи . На 4-ти декември същата година това събитие е отбелязано с обявяване на първият артилерийски дивизион в гръцката армия на името на Св. Варвара. От тогава до сега на тази дата всички посетители и гости на гръцките артилерийски части се черпят с коняк и ябълкови резени.
Във Френската армия организирано този ден се почита от 1671 г. по време на царуването на Луи XIV със създаването на “Полка на кралските стрелци”, чийто първи командир е самият крал. Този полк първоначално създаден като пехотен, впоследствие е натоварен със задачата в случай на необходимост от защита да си служи с първите кралски артилерийски оръдия. Ето защо той се счита за първото щатно артилерийско формирование във френската армия.
В армията на САЩ този ден обикновено е съпроводен с официална военна вечеря с тържествено връчване на ордени, учредени на името на Св. Варвара. Тези ордени се връчват от общността на честта на полевата артилерия на САЩ. Членове на тази организация могат да бъдат военнослужещи и граждански лица, служещи в полевата артилерия на сухопътните войски и полевата артилерия на морската пехота на САЩ. Самите отличия се връчват от Американската асоциация на полевата артилерия. Съществуват две степени на този орден. Най-представителният е Древният орден „Св. Варвара“.
С него се награждават малцина, прослужили продължителен период в полевата артилерия. Този орден олицетворява духът, достойнството и жертвоготовността, символизираща самата Варвара. Право да награждава и връчва ордена има лично командващият полевата артилерия на САЩ (като правило двузвезден генерал – генерал-майор). Той може да номинира, да отказва номинация, както и да отнема ордена на вече наградени.
На 5 декември в американския град Уулуич се провежда ежегоден военен парад, посветен на Св. Варвара. А в града, носещ името на светицата – Санта Барбара, се организира грандиозен фестивал.
В заключение можем да отбележим, че ние българските артилеристи имаме своите славни и не по-малко достойни традиции от артилеристите по света. Дълго време военните специалисти от цял свят изучават българския военен артилерийски гений, произвел шедьоври на бойното поле при Одрин, Тутракан и Дойран. Има определена поличба във факта, че в последните десетилетия българските артилеристи от всички поделения в страната, запазили жив духа и традициите на своите предци, провеждаха своите тренировки за стрелба по морски цели от полигон в непосредствена близост до село носещо името Варвара. Село Варвара се намира на 3 км северно от Ахтопол, на 5 км южно от Царево и на 74 км южно от Бургас. Селото е разположено на брега на морето в подножието на връх Папия и представлява невероятно красиво кътче с уникална природа.
Нека наред с величавия връх в бойното използване на българската артилерия – 11 март 1913 г. при щурма на Одринската крепост по време на Балканската война, като православни християни днес по достойнство да споменем и отдадем почит на света великомъченица Варвара, да се помолим да запази барута ни сух и ни избави от несполуки и нещастия!
Честит празник, артилеристи!
Източник: otbrana.com/
