В Безмер лейтенант Елена Гутиерес за първи път пилотира „Юрофайтър“ в чужбина.
Едно крехко 26-годишно момиче катери стълбата към кабината на сиво-металното тяло на изтребителя „Юрофайтър“. Минути по-късно машината се отправя по рульожката към пистата на авиобаза Безмер. Пилотът натиска газта и в оглушителния рев на реактивните двигатели машината потегля напред. След това носът на изтребителя се издига нагоре, като прилича на главата на кобра, само секунда по-късно самолетът се отлепя от пистата и в двойка със свой колега се издига нагоре в българското небе.
„Всичко това изисква много концентрация, издигаме носа между 10 и 15 градуса“, казва тя след полета. Изглежда изцяло погълната от това, което върши, още от брифинга почти 3 часа преди полета. Дори и в тези моменти на вглъбяване лицето й не губи от своята миловидност, дори напротив – засилва повече чертите на смиреност и отдаденост. Напук на външната липса на блясък Елена Гутиерес, първата жена пилот на „Юрофайтър“, вече е легенда в Испания.
Първият й самостоятелен полет на най-модерния испански изтребител е на 22 декември миналата година, а събитието бързо се разпространява в социалните мрежи. Хубавата Елена е поздравена от друг испански красавец – лично премиерът Педро Санчес поздравява лейтенанта в Twitter. „Преодоляването на бариерите, счупването на стъклени тавани напредва към пълно равенство между мъжете и жените. Обществото ни прави още една стъпка по този път. Елена Гутиерес е първата жена, пилотирала самолет „Юрофайтър” от Военновъздушните сили.! Честито!“
Не е ясно дали темата за половото равенство е толкова актуална. На въпрос: Дали сред испанските пилоти има толкова много мачовци, че пробивът на Елена ГутиереГутиерес е исторически, един от нейните колеги казва – „Не, тя е мачото!“. В което има повече уважение и преклонение, от който и да е класически мъжки комплимент към жена.
Всъщност няма как да е по-различен начин, защото освен чисто бойните си пилотски функции Елена е натоварена и с нещо, което вероятно е много близо до женския й натюрел. По време на българската мисия на испанското 11-о авиокрило в Безмер, което е първото ѝ излизане в чужбина като военен пилот, тя се беше нагърбила и с ролята на офицер по „пъблик рилейшънс“ на испанците. С действията си Елена Гутиерес сваля абсолютно всякакви негативни конотации към тази професия.
За 20-ината дни на българска земя тя организира футболен мач, размяна на емблеми, посещение в испанската паралелка на ямболската гимназия, среща с възрастни хора, които изучават испански език с цел превенция срещу деменция. Елена изпя две коледни песни на испански с тях, като накара и испанските авиатори да се присъединят към тях. След това организира посещение на изложбата по повод на 100-годишнината на българските ВВС и участва със сърце и тяло, а най-вече – с двете си ръце, в саденето на дръвчета испанска ела в парка на Ямбол и в алеята на гостите в авиобазата в Безмер.
Затова, когато испанците се строиха на централния площад в Ямбол, не толкова защото бе единствена в пилотски гащеризон, а защото го заслужаваше с аурата си, Елена бе в най-лявата страна на първата редица – там, където са най-високите бойци. Смирена, уверено очакваща съдбата си – същинска Мадона на небесната армада.
Елена Гутиерес признава, че постижението й да е първата жена, летяла на „Юрофайтър“, е смесица от съдбоносни предзнаменования. Баща й е военен пилот, летял на американския Ф-18, който също е с два реактивни двигателя. „Вкъщи не говорим за работата си. Наистина е така. Никога не сравняваме двата самолета, защото той е наясно, че „Юрофайтър“ е изключителна машина и технологично по-напреднала“, казва ми тя. Момичето дава ясно да се разбере, че е в кабината на военен самолет заради изключителните й усилия през 5-те години обучение във военновъздушната академия в Мурсия. Толкова е отдадена във военните дела, че на първо четене трудно си спомня как се казва гражданската й специалност – „Инженеринг на индустриални предприятия“.
„Истината е, че не харесвам емоционалните изблици. Дори като гледах новата версия на „Топгън“, реакциите на пилотите ми изглеждаха най-нереални от всичко“, казва тя.
За нея истинският пилот, като нея и баща й, трябва да притежава много рефлекси и ситуационна осведоменост. „Във въздуха няма време за емоции, трябва да си с хладен ум и да преценяваш на секундата какво се случва и как да реагираш“, казва тя. „Имам любима фраза – небето не ни принадлежи и ние не сме сами.“
И ако вечер не може да заспи, то е, защото продължава да се чуди кое е по-тежко –физическото натоварване от 9G или отговорността да държиш лоста на машина за 118 млн. евро?
