Ивайло ПАШОВ
Преди 10 години Първа зенитно-ракетна бригада беше трансформирана в Първа зенитно-ракетна база.
Преди дни, на 1 декември т. г., се навършиха 10 години от трансформирането на Първа зенитно-ракетна бригада (1-ва зрбр) в Първа зенитно-ракетна база (1-ва зрб) от състава на Военновъздушните сили (ВВС). От тази дата през 2012 г. в изпълнение на Плана за организационно изграждане и модернизация на Българската армия паралелно бяха реорганизирани още редица структури на ВВС. За съжаление, всичко това доведе до редуциране на личен състав и техника. Що се отнася до Зенитно-ракетната база, включените тогава в състава й военни формирования (управление, огневи и смесен технически дивизиони и Зенитния полигон на ВВС „Шабла“) оформиха съвременните Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) на Република България.
Десетилетие по-късно правим кратка ретроспекция и анализ за развитието и бъдещето на ЗРВ чрез коментарите на последния командир на 1-ва зрбр и командирите, оглавили впоследствие Зенитно-ракетната база.
Съхранихме повече от първоначално предвижданото
О.з. бригаден генерал Ваньо Славеев, командир на 1-ва зрбр 2003–2012 г.
„Откровено казано, говоря с неохота и горчивина, защото трансформацията на бригадата доведе до съкращаване на много колеги и зенитно-ракетни дивизиони. Това беше последната мащабна реформа, през която ЗРВ преминаха с цената на своето редуциране. По-рано войските преживяха особено тежки организационно-щатни промени през 2007 г., когато дотогавашните Втора (2-ра зрбр) и Трета (3-та зрбр) зенитно-ракетни бригади бяха преподчинени на 1-ва зрбр. Чувствително свиване на личен състав и поделения имаше и през 2003 г. и 1998 г.
Реорганизацията беше резултат от актуалните политики за структурното, кадровото и организационното изграждане на Въоръжените сили, целящи създаване на по-малка, но модернизирана и съответно по-боеспособна армия. По-важно е да се знае, че първоначално заложената визия за реорганизацията в ЗРВ през 2012 г. предвиждаше далеч по-кардинални съкращения. Преборихме се обаче да съхраним повече хора и дивизиони и с тогавашното командване на ВВС отстояхме позицията си.”
Нужно е превъоръжаване и кадрово доокомплектоване
О.з. полковник Емил Димитров, командир на 1-ва зрб 2012–2019 г.
„Изминаха 10 години след преминаването от бригада към база, немалък период от историята на ЗРВ. Винаги съм се учудвал как съкращаването на личен състав и техника се описва с израза „организационно изграждане“, без да е съпроводено с модернизация или придобиване на нова техника. Може би времето ще покаже. От нас се иска в настоящите нови условия да запазим и повишим боеспособността на формированията, както сме успявали досега. Една голяма отговорност, лежаща на плещите на целия личен състав. Той се справи отлично с тази задача досега благодарение на притежавания висок боен дух и желанието за победа на всяка цена. Това най-силно личи по време на ученията, особено в тези с международно участие и бойните стрелби.
Конфликтите по света и войната в Украйна категорично определят важната, дори бих казал решаващата, роля на зенитно-ракетни войски. Но за да има силна противовъздушна отбрана, е необходима техника със съответните бойни възможности. Необходими са ни модерни зенитно-ракетни комплекси (ЗРК), отговарящи на изискването да могат да изпълняват всички поставени задачи по всяко време и във всякакви условия.
Но техниката, колкото и да е съвременна, е неизползваема без необходимия личен състав. Затова превъоръжаването и окомплектоването на войските с обучени кадри трябва да става синхронно. А това е динамичен и дълъг процес.
След постигане на гореспоменатото много по-уверено ще можем да кажем, че сме достойни партньори в НАТО и допринасяме за колективната сигурност. Това не е толкова сложно, стига да се мисли своевременно.
Вярвам в бъдещето на ЗРВ.
Развихме бойните способности на войските
О.з. полковник Валери Ценов, командир на 1-ва зрб 2019–2021 г.
„Преобразуването на 1-ва зрбр в 1-ва зрб ме завари като командир на дивизион. Впоследствие продължих службата си като заместник-командир по техниката и въоръжението (2014–2015) на базата, неин заместник-командир (2015–2019) и командир. През този период мисиите и задачите на ЗРВ останаха същите, но структурата на дивизионите бе изменена и по-малко хора трябваше да изпълняват същите ангажименти, включително основната ни задача – носенето на денонощното бойно дежурство. Наложиха се компромиси, за да може недостигащият личен състав да ползва полагащите се компенсации след нарядите. Синхронизира се времето за реакция със съюзниците от НАТО. Беше въведена нова, съвременна програма за подготовка на личния състав от ЗРВ.
Сериозно се увеличиха международните тренировки с авиацията на съюзниците и съвместните учения с бойни стрелби със сили за ПВО на партньорски страни. Проверихме и възможностите на собствените ЗРК за опознаване на самолети от съюзните държави чрез системата „свой–чужд“ по стандартите на НАТО. Възобновихме нощните стрелби със ЗРК на полигон Шабла, които не бяхме провеждали от много дълго време. Възстановихме способността за бойно използване на ЗРК „Волхов”, който от 2011 г. беше ползван само като мишенен комплекс за запускане на аеробалистични ракети мишени.
Нереализираните останаха намеренията за модернизация и удължаване на ресурса на зенитно-ракетните комплекси. Не се реши напълно проблемът с некомплекта на офицери и войници. Не мога да не спомена и отдавна наболелия въпрос за превъоръжаване на нашите войски с нови ЗРК. Съвместно с командването на ВВС беше разработена и утвърдена концепция за развитие на способности за зенитно-ракетно прикритие. В нея заложихме визията за закупуване на нови поколения ЗРК и поетапната замяна на старата техника без закриване на формирования и загуба на способности. На базата й започна следващият етап – за придобиване на нови комплекси, който предстои да се реализира напред във времето.
Много закъсняхме с този проект, но осъществяването му е неминуемо. Като държава – членка на НАТО, ние имаме ангажимента първо сами да осигурим националната си отбрана и след това да разчитаме на съюзниците. Трябва да бъдем не само консуматор, но и генератор на сигурност!”
Всяка армия е безсилна без модерни зенитно-ракетни войски
Полковник Димо Илиев, командир на 1-ва зрб от 2021 г. досега
1 декември 2012 г. отбеляза поредния етап от болезнените промени в ЗРВ. Промени, в резултат на които една от най-мощните системи за ПВО в Европа беше сведена до зенитно-ракетна база.
Изминаха 10 години от този ден, но те не донесоха очакваната модернизация и обновяване на войските. Въпреки трудностите при поддръжката на техниката и значителния некомплект от личен състав базата продължи да носи бойно дежурство. Отдадеността и несломимият дух на офицерите, сержантите, войниците и цивилните служители не допуснаха излизането на зенитно-ракетната техника извън строя.
Днес, в контекста на събитията в Сирия и продължаващия конфликт в Украйна, трябва да отбележим нарастващата нужда от създаване на съвременна система за ПВО, в основата на която да бъдат ЗРВ. Свидетели сме на една бързо променяща се среда за сигурност, на появата на нови форми и способи на водене на бой и на нови средства за въздушно нападение. Дори и най-съвременната армия ще се окаже безсилна, ако не е в състояние да защити критичната инфраструктура и населението на страната.
Вярвам, че ще бъдат направени необходимите, правилните изводи и скоро ще можем да се поздравим с дълго отлаганото начало на осъвременяването на войските.
