В операцията в Ирак, от август 2003 г. до края на 2005 г., загиват 13 военнослужещи от петте български пехотни батальона.
В края на декември 2005 г. завършва мисията за стабилизиране и възстановяване на Ирак на петте български пехотни батальона, включили се в тази операция от август 2003 г. Участието става след решения на Народното събрание на 11 април и 29 май 2003 г., като е посочено, че контингентът ще бъде под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните съвместни оперативни сили. Началото поставя
първият
български пехотен батальон. Неговият авангард от 30 военнослужещи заминава за Ирак на 26 юли 2003 г., а на 11, 12 и 13 август тръгва и основният състав на контингента. В първата група са командирът на батальона подполковник Петко Маринов и началникът на щаба подполковник Здравко Дачев.
На летище Крумово те са изпратени от командира на командване „Оперативни сили” бригаден генерал Галимир Пехливанов и от неговия заместник по МТО полковник Румен Минчев, командира на 61-ва бригада полковник Нейко Ненов, заместник-началника на ГлОУ на ГЩ на БА полковник Валери Христов и от свои близки.
Заминавам с чувство за отговорност, заявява преди отпътуването подполковник Петко Маринов и добавя, че военнослужещите ще изпълнят това, за което са се подготвяли. Запитан от журналисти какви задачи ще имат българите в Ирак офицерът разбираемо отговаря най-общо – на такива операции се изграждат контролни постове, патрулира се, придобива се определена информация за местното население и за неговото настроение. Интересно е също, че българите са се запознали с навиците, обичаите и традициите на местното население и са им четени някои моменти от Корана.
На 13 август 2003 г. при тръгването на последната група от пехотния батальон са произнесени кратки слова, напътствия и пожелания. И през цялото време от мощен касетофон звучи „Войник на съдбата” – популярният хит на „Дийп Пърпъл”. А може и да се каже, че войници на съдбата поемат към далечна, непозната и трудна мисия.
В контингента са включени и 12 жени, предимно медици. Около 30% от военнослужещите имат опит от други мисии. Шестима са участвали и в операцията в Камбоджа (1992–1993 г.) Старши национален представител на контингента е полковник Панайот Панайотов.
По време на мисията контингентът отчита, че е устроил 86 постоянни контролни поста и 2650 временни контролни поста, проверени са 26 800 превозни средства, ескортите са 750, обезвредени са 2242 боеприпаса… Обучени са и първите 480 души от иракския корпус за отбрана.
За съжаление, към края на мисията на първия ни батальон в Ирак, на 27 декември 2003 г., е извършен
атентатът
с камион бомба в база „Индия”, гр. Кербала.
Ето какво си спомня за онзи ден един от участниците в мисията старши сержант Стефан Драганов, вече преминал в запаса: „Придружихме командира подполковник Маринов до база „Индия” и той се прибра в неговата стая. Наложи се малко да изчакаме, преди да тръгнем за база „Кило”. И тогава се случи атентатът. За нас моментът беше изненадващ, но постоянно сме очаквали да се случи нещо подобно. Мисля, че до голяма степен реагирахме адекватно, щом успяхме да спасим живота на командира. Въпреки че цената беше твърде висока… От групата за охрана освен двамата, които загинаха, пострадах аз и още двама колеги – на единия падна цяла плоча върху крака му и го счупи, а другият беше с доста сериозни наранявания по краката. Мога да кажа, че нападението беше директно насочено срещу помещението, в което пребиваваше командирът. Вероятно атентаторите знаеха къде е, защото камионът се беше вклинил откъм гърба на сградата. Една част от групата ни извади командира от стаята. От неговата стая след атентата, по думите и снимките на колеги, беше останала само иконата на Свети Георги. Другите членове от екипа ни се опитаха да намерят позиция, от която да имат наблюдение за нападението, тъй като не се знаеше какво е то и в какво се заключава. Ние бяхме от противоположната част на сградата и чувахме само стрелбата на нашите картечници. След като добихме визуален контакт с нападателите, установихме, че не е само камионът бомба, а се стреля върху нас и от съседните сгради. И реално този обстрел доведе до закъснението във времето да се евакуираме. Разбрах по-късно, че е стреляно и към другата ни база „Кило”. По същото време е имало и взрив пред кметството, откъдето бяхме се върнали. Така че атаките бяха едновременно на много точки.”
Загиват майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров (всички посмъртно повишени в звание). Петима военнослужещи са транспортирани за лечение в Германия и 22-а – в България, един е настанен в 28-а военнополева болница в Багдад и 36 души, получили различни травми, остават в база „Кило” след преместването им от база „Индия”.
На 30 януари 2004 г. в Кербала
вторият
български контингент извършва ротация с първия на официална церемония. Командир на пехотния ни батальон е подполковник Наско Люцканов, сменен след около месец от подполковник Петко Лилов. Старши национален офицер на контингента е полковник Христо Христов.
Мисията на втория ни батальон се характеризира с голяма офанзива срещу него и другите коалиционни сили в Кербала. Тежка е нощта на 8 срещу 9 април, когато са атакувани база „Кило” и административни сгради в града. Нападението е отблъснато от българските военнослужещи, воювали на един от най-застрашените участъци. Петима от контингента са ранени.
На 28 април български ескорт попада в засада. Загива старши сержант Димитър Димитров, посмъртно произведен в офицерски кандидат.
Българите обучават и подготвят 401-ви батальон на иракската гвардия. Осъществени са 83 СИМИК проекта.
Третият
български пехотен батальон с командир подполковник Михаил Попов (сега генерал-лейтенант и заместник-началник на отбраната) е от 466 военнослужещи, като включва и резервисти. 11 офицери са в щабния елемент. Старши национален представител е полковник Веселин Цековски. На 1 юли 2004 г. в Кербала е церемонията по ротацията и мисията на контингента започва в този град.
На 24 октомври български конвой се завръща към база „Кило” и по маршрута е атакуван, като дистанционно е взривена кола бомба. Загива след тежко нараняване старши сержант Владимир Пашов (посмъртно повишен в звание офицерски кандидат), а леко ранени са трима военнослужещи.
Батальонът подготвя база „Кило” за сдаване. И с целия си личен състав, техниката и имуществото извършва марш до Дивания, като преминава през опасни участъци и се справя с отговорната задача. Устроен е лагер „Еко” в Дивания.
По време на мисията са организирани 850 патрула и 650
ескорта.
Преди заминаването на мисия
четвъртият
пехотен батальон с командир подполковник Димитър Шивиков (стигнал до звание бригаден генерал и командир на 61-ва бригада, сега в запаса) провежда тримесечна подготовка в район „Марино поле” край Карлово. Старши национален офицер на контингента е полковник Гено Чепилски, заменен по-късно от полковник Христо Христов.
На 13 декември 2004 г. е тържествената церемония в база „Еко” (Дивания), на която четвъртият батальон приема от третия зоната на отговорност в Ирак.
И този контингент дава свидни жертви. На 4 март по време на патрул от т.нар. „приятелски огън” е убит редник Гърди Гърдев, произведен посмъртно в звание офицерски кандидат. При пътнотранспортен инцидент на 3 май 2005 г.
загиват младши сержант Валентин Донев и редник Преслав Стоянов, повишени посмъртно в звание офицерски кандидат.
По време на мисията воините от четвъртия пехотен батальон извършват 464 дневни и нощни патрула. Устроени са 186 контролни поста и проверени 1583 автомобила. В района на базата е изграден параклис.
Петият
пехотен батальон е на мисия от май до декември 2005 г. Негов командир е подполковник Костадин Кузмов (стигнал до звание бригаден генерал и длъжност командир на 2-ра механизирана бригада, сега в запаса). Ето какво разказва той: „Най-трудното беше, че след инцидентите в началото, още на втория месец, ни трябваха много сили и изключителна воля, за да преодолеем тази ситуация и да можем да продължим да изпълняваме мисията. А тя беше най-дългата от мисиите на пехотните ни батальони в Ирак – изкарахме 8 месеца. На 6-ия месец около една трета от хората пожелаха да се приберат. И тогава ги подменихме с тези, които се подготвяха за 6-ия ни контингент, но той така и не тръгна от България. След това трябваше да приберем у нас цялата техника и имуществото”.
Старши национален представител на контингента е полковник Стоян Бамбов. Началник-щаб на батальона е майор Емил Симеонов (сега полковник и заместник-командир на 2-ра бригада).
При пътен инцидент на 14 юни загиват редниците Цветан Камов и Паун Георгиев, а ефрейтор Марин Милев почива на 21 юни.
Част от равносметката за извършеното от петия ни батальон са изпълнените 1500 патрула и над 500 ескорта, подготвени са 800 души от Иракската армия. На 29 декември 2005 г. на аерогара София полковник Стоян Бамбов докладва, че мисията е завършила.
