Макар и дежавю, напрежението в северната част на Косово заплашва повече от друг път да премине границата.
Има някаква зависимост между астрономическия календар върху стените ни и събитията в северната част на Косово. Зададат ли се почивни дни, чакайте напрежение по пътищата, които свързват вътрешността на младата държава с граничните пунктове със Сърбия. Създава се впечатлението, дано да е невярно, че сърбите в четирите северни общини на Косово
само чакат петък вечер, за да извадят тежките товарни камиони
и да преградят с тях основните пътни артерии. Колко му е – един или два автомобила, паркирани напряко на движението, вършат работа дотолкова, че да изострят отново вниманието на местните политици, пък и на онези в Брюксел или Вашингтон. Колкото да им провалят плановете за уикенда.
А за да възникне напрежение отново, поводи колкото искаш. Този път това бе намерението на косовската полиция да арестува доскорошен полицай сърбин, за когото има обвинения, че е извършил нападение над изборни секции, заплашвал е хората там. Каквото и да прибавите към тази картина, все ще е вярно, както и каквото и да извадите от нея – също. Толкова преплетени са разказите за случилото се и за ролята на въпросния полицай от сръбски произход в нея.
Но за да открие и задържи обвиняемото за насилие лице, косовската полиция трябваше да премине на територията на общините на север, населени предимно с етнически сърби. И търсейки полицая, за когото се предполага, че е въоръжен, трябваше също така да е готова да се справи и в „по-гореща” ситуация… Но пък навлизането на въоръжени полицаи от Прищина на територията на която и да е от тези общини винаги е предизвиквало гнева както на местните хора, така и на политиците в Белград.
Веднага се изтупват от прахоляка стари договорености или резолюции на международните институции, според които се забранява движението на въоръжени лица по пътищата на четирите общини на север освен за силите на НАТО – КФОР, или на специалната мисия на ЕС – ЕУЛЕКС. Което пък дразни управляващите в Прищина, защото поставя под съмнение суверенитета на централната власт над цялата територия на новата държава. Което беше една от договореностите, постигнати още през 2013 г. между тогавашните премиери на Косово и на Сърбия Хашим Тачи и Александър Вучич.
А и възпрепятстването на каквато и да било полицейска операция от силите на реда от Прищина на територията на сръбските общини означава и отхвърляне на правосъдието и закона, който би трябвало да се прилага за гражданите на Косово независимо от тяхната етническа принадлежност. В конституцията на страната правата са им изравнени, значи, и задълженията да спазват законите би трябвало също да са еднакви.
При всички подобни случаи реакцията има две лица. Едната е на място и почти винаги е свързана с блокада на пътищата. В този случай обаче имаше информация и за това, че от местните сърби е използвано огнестрелно оръжие срещу автомобил на ЕУЛЕКС, завършил за щастие без жертви, само с материални щети по колата. Но дори и така, реакцията на шефовете на мисията в Прищина, на институциите от Брюксел и от европейските дипломати бе остра и категорична в защита на служителите, всеки от които представлява различна държава – членка на ЕС. Според други информации в някои от селата и градовете в северната част на Косово имало стрелба във въздуха, което почти винаги съпровожда ситуация като тази. Което означава, ако не друго, знак, че
в косовските сърби има достатъчно количество оръжие
което може в даден момент да се пусне в действие. Не че това не се знае отлично, не че и у албанците положението не е същото. Засега границата за масовото вкарване в употреба на въпросното оръжие не е премината и слава Богу, защото рискът да се върнем към времена, които отдавна искаме да забравим, може да се окаже напълно реален.
Втората реакция е чисто политическа и тя може да бъде констатирана най-вече в Белград. Главният говорител на позицията на Сърбия, както винаги, е президентът Александър Вучич. Като опитен демагог и манипулатор той по традиция играе ролята на държавника, танцуващ по правилото „две напред – една назад”. И в този случай първо вдигна пушилка, като се закани с ответни мерки в защита на правата на сърбите.
Като главнокомандващ повдигна бойната готовност на Въоръжените сили на страната, както винаги, в такива случаи. Дори бяха показани кадри, че тежковъоръжени и бронирани машини се движат на юг към границата с Косово. За разлика от друг път обаче сега Вучич предприе неочакван ход, ясно съзнавайки, че ще бъде неуспешен. Защо тогава го прави, така и не стана много ясно.
Позовавайки се на прословутата Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г., той предложи полицейски и армейски сили на Сърбия да се върнат на територията на Косово, откъдето бяха изведени под натиска на международната общност и след нападенията на НАТО над Сърбия. Аргументът: Да се защитят правата и животът на братята сърби там. Колкото и да е хладнокръвен човек, на каквито и вербални лупинги да е бил свидетел, но самата идея за връщане на ВС и полицията на Сърбия в Косово съдържа в себе си толкова силен провокационен потенциал, че май и самият Вучич побърза да каже, че тя е неприемлива.
Особено когато от Брюксел и от Берлин му заявиха директно, че това намерение, ако изобщо го е имало, би било с катастрофални последици. След спешното заседание на Съвета за национална сигурност и очевидно след преки разговори с европейските дипломати бе препоръчано на сърбите в Косово да се доверят на силите на КФОР и на ЕУЛЕКС и все пак да не ги атакуват. И ако може, НАТО да изпрати допълнителни сили за укрепване на КФОР. Вучич върна една крачка назад. Ако питате мен,
президентът на Сърбия има нужда от тази цикличност на напрежението в Косово
Тя му дава възможност да се изявява хем като загрижен държавник за събратята отвъд границата, хем да изглежда в очите на своите международни партньори като човек, който търси мирно решение. Така печели доверие у дома, но и навън, доколкото европейската дипломация има основание да му вярва. На всичко отгоре – кризите в Косово отклоняват вниманието от поведението на Вучич във връзка с войната в Украйна и позицията на Сърбия към мерките срещу Русия.
Но и му дават възможност да бъде в непосредствен контакт с важни фигури от европейските институции в условията на криза. А там Вучич е майстор да изглежда загрижен и ефективен, да се прави на кооперативен и отстъпчив в името на мира. Нищо ново, ще кажете. Новото е в това, че ако довчера в международния фактор все пак имаше и голяма доза критичност по отношение на действията на премиера на Косово Албин Курти, в последно време все повече дипломати са готови да вярват повече на него, отколкото на сръбския президент.
Всъщност върху политическата плоскост има и още една причина, която предизвика гняв сред косовските сърби повече, отколкото рутинната операция за търсене на някакъв злосторник. Пък бил той и полицай. За 18 декември бяха насрочени местни избори в четирите общини на север, за които през целия този текст говорим. Но местна власт там няма, защото преди месец заради проблема с регистрационните табели на автомобилите в Косово постовете си напуснаха полицаи, кметове, прокурори, съдии.
А пък и вече няма време за подготовка, ей го къде е 18-и
Протестът накара косовския президент Вльора Османи да преразгледа решението си за тази дата и след консултации с някои посолства в Прищина да определи нов срок за местния вот – 23 април следващата година. Дотогава има достатъчно време и за подготовка, и за политически действия за прекратяване на бойкота на служителите, пък и за успокояване на обстановката в северната част на страната.
До следващата криза, която може да бъде и без повод. Просто хей така, за спорта!
