САЩ ще предадат на Киев своите най-модерни системи за ПВО
След като Русия смени тактиката и започна да удря цивилната инфраструктура в големите украински градове, САЩ вече са склонни да предоставят на властите в Киев системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“. Това бе съобщено през седмицата от агенция „Ройтерс“ и телевизия Си Ен Ен. Това би било най-добрата система за противоракетна отбрана, предавана досега от западните съюзници на Украйна.
Комплексите „Пейтриът“ могат да ползват ракети от различни модификации, включително такива, способни да поразяват цели на разстояние до 80 км и на височина до 20 км. Едновременно могат да се проследяват до 125 цели (на теория и такива, летящи със свръхзвукова скорост) и да изстрелват ракети по 6 от тях. Освен самолети и крилати ракети те могат да свалят и балистични, които в момента са трудни за прехващане от украинската ПВО.
Киев от месеци призовава съюзниците да подсилят противовъздушната отбрана на страната, след като последната серия руски удари бе насочена към енергийната инфраструктура и остави милиони с ограничено (или без никакво) отопление, вода и ток. Въпреки постоянно циркулиращите
слухове, че Русия привършва своите запаси от ракети
това явно не е съвсем вярно или пък Москва намира начин да възобновява тези запаси достатъчно бързо.
Логистичните предизвикателства за доставянето и експлоатацията на „Пейтриът“ са огромни. Въпреки тези пречки „реалността на това, което се случва на място“, е накарала администрацията да вземе решението, е казал високопоставен служител на администрацията на Белия дом пред Си Ен Ен, отбелязвайки продължаващите интензивни руски ракетни обстрели.
Тази седмица украинският президент Володимир Зеленски разговаря по темата с американския президент Джо Байдън, а на конференция в Париж премиер Денис Шмигал също поиска „Пейтриът“ с аргумента, че подобряването на украинската противовъздушна отбрана ще намали притока на бежанци към европейските страни. Освен това според администрацията на Зеленски във вторник са проведени военни преговори на високо ниво във Вашингтон.
„Пейтриът“ се смята за една от най-добрите американски противовъздушни системи и въпреки ограниченото производство съюзници на САЩ по света се надпреварват за възможността да я получат. Преди няколко години един от аргументите, които официално изтъкваше Турция, за да придобие руски системи С-40 въпреки предупрежденията на Вашингтон бе, че предлаганите комплекси „Пейтриът“ са се оказали твърде скъпи. Полша също направи опит да снабди Украйна с „Пейтриът“, като предложи на Германия комплексите,обещани от Берлин на Варшава през ноември, да бъдат разположени направо на украинска територия.
Според Си Ен Ен сега предстои формалното одобряване на решението за „Пейтриът“ за Украйна от министъра на отбраната Лойд Остин, а след това – и от президента Джо Байдън. Ако това стане, би било „много, много значимо“ за правителството в Киев и би увеличило възможността за справяне с различни предизвикателства, пред които са изправени украинците, „особено ако руснаците вкарат балистични ракети с малък обсег“ от Иран, казва за „Ройтерс“ Александър Винман, полковник от запаса от САЩ, който някога ръководил политиката на Белия дом за Украйна.
Все пак ще мине известно време, преди „Пейтриът“ да са на въоръжение в Украйна. Украинските сили вероятно
ще трябва да преминат през обучение
за работа със зенитно-ракетните комплекси в Германия. По думите на Винман това може да отнеме няколко месеца. За работата с тях – за разлика от по-малки системи за ПВО – са нужни десетки военни. Не се уточнява колко батареи ще получи Украйна; но е известно, че една от тях обикновено се състои от до осем установки с по четири ракети във всяка.
Малко вероятно е комплексите „Пейтриът“ да бъдат задействани в Украйна още през тази зима. Освен това територията на страната е много голяма и те няма как да покрият със защитен чадър всички важни инфраструктурни обекти. От друга страна обаче, доставката на най-модерното американско въоръжение е знак, че западните съюзници на Украйна не само не смятат да я изоставят, но и постепенно увеличават качеството и количеството на предоставяното въоръжение.
Другият важен военен и най-вече
психологически момент
е, че американците явно не възразяват срещу ударите на украинските въоръжени сили и диверсионни групи срещу цели на територията на самата Русия. Такива акции бяха проведени в началото на миналата седмица срещу военни летища край Саратов и Рязан. И двата града са отдалечени на стотици километри от границата с Украйна. САЩ заявиха, че не са подпомагали и насърчавали по никакъв начин тези удари. Военният министър Лодйд-Остин обаче каза, че Вашингтон няма да пречи на Украйна да развива собствени способности за удари на големи разстояния. Според руски авиационни експерти украинците най-вероятно са успели да модифицират стари съветски разузнавателни безпилотни самолети, така че да ги превърнат в дронове камикадзе за удари навътре в територията на Русия.
Армията пое контрола над ключови обекти в Перу
Въоръжените сили на Перу поемат контрола върху защитата на ключови инфраструктурни обекти, обяви министерството на отбраната на страната на фона на продължаващите протести, довели до най-малко шест смъртни случая, информира „Ройтерс“. Новият президент Дина Болуарте обеща да работи заедно с Конгреса по въпроса дали следващите избори могат да бъдат произведени по-рано от обявеното досега и призова към спокойствие. Тя също така заяви намерението си да разговаря с други латиноамерикански лидери, които се застъпиха за отстранения държавен глава Педро Кастильо.
Болуарте беше вицепрезидент, преди да положи клетва като държавен глава миналата седмица, след като Кастильо се опита да разпусне Конгреса, часове преди законодателният орган да гласува импийчмънта му, а малко по-късно беше арестуван. Това доведе до бурни протести, понякога придружени с насилие, от поддръжници на Кастильо, които бяха пресрещнати от полицията със сълзотворен газ и изстрели. Болуарте вече бе обещала да потърси начин изборите, които би трябвало да са през 2026 г., да се проведат през април 2024 г.
В столицата Лима държавните училища са затворени и поне един съд обяви, че ще затвори, след като по сградата му бяха хвърляни камъни. Три летища – в Апуримак, Арекипа и най-важния за страната туристически център Куско, остават затворени заради безредиците. Полицията съобщи за блокади по магистралите в 13 от 24-те региона на страната.
В отговор на нарушенията министърът на отбраната Алберто Отарола заяви, че правителството ще обяви извънредно положение за магистралната система, за да гарантира невъзпрепятствания транзит. Въоръжените сили на страната са натоварени и със защитата на ключова инфраструктура, включително летища и ВЕЦ-ове, допълни Отарола.
Импийчмънтът на Педро Кастильо бе гласуван миналата сряда от 101 от общо 130 депутати в перуанския парламент. Според местната преса Кастильо е бил задържан след вота, след като е напуснал президентския дворец и е отишъл в кметството на Лима. Главният прокурор Даниел Сория е обявил започването на наказателно разследване срещу сваления президент. Перу е една от най-бедните държави в Латинска Америка, въпреки че разполага със сериозни природни ресурси. Педро Кастильо е първият президент на страната, който произлиза от обществените низини. Бил е селски учител, излязъл от анонимност, след като оглави стачка на преподавателите. Той е първият перуански президент, избран без никакви връзки с политическите, икономическите и културните елити на страната.
