МО предлага всяка допълнителна помощ да става със санкция на Народното събрание.
В днешния брой на Държавен вестник е публикуван Законът за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписан на 5 декември. Той бе приет от 48-ото Народно събрание на 16 декември 2022 г.
Във връзка с появилите се притеснения в общественото пространство, че Народното събрание ще бъде изолирано от предоставянето на допълнителна, последваща помощ за Украйна, в Министерството на отбраната е подготвен проект на промяна на документа. След одобрение от правителството и парламента за всяка допълнителна помощ ще има думата Народното събрание. Това каза днес на пресконференция заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова. Тя категорично опроверга спекулациите, че част от гласуваната от депутатите военна и военно-техническа помощ вече е пристигнала в Украйна.
Министерството на отбраната ще предложи на Министерския съвет да одобри Допълнително споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна за изменение на Споразумението за безвъзмездното предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписано на 5 декември 2022 г. и ратифицирано от Народното събрание.
Изменението предвижда отпадане на параграф 3 на чл.1 от Споразумението, подписано на 5 декември, в който имаше възможност списъкът с предоставяните вещи, представляващ Приложение № 1 към Споразумението, да бъде променян с решение на Министерски съвет по искане на украинската страна, само ако българската страна има такава възможност и за нея това е целесъобразно.
Министерството на отбраната предлага предоставянето на последваща помощ на украинската страна да се извършва с допълнителни споразумения към Споразумението от 5 декември 2022г., които ще подлежат на ратификация от Народното събрание на Република България. Крайното решение ще вземе парламентът.
На въпрос за посещението на министъра на отбраната Димитър Стоянов в Киев, г-жа Граматикова отговори, че са обсъждани въпроси, свързани с двустранните отношения и сътрудничеството между двете министерства. Най-вероятно следващото искане до парламента ще бъде за предоставяне на Украйна на генератори. Вече е направен необходимият разчет и се подготвят необходимите документи за предоставяне на парламента. Не само за българската, но за всички делегации, които посещават Украйна, от украинската страна има много сериозни изисквания по отношение на сигурността на членовете им. Поради тази причина нямаше предварително съобщение, отговори на въпрос заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовски. По предварителна договорка информацията е излъчена, когато нашата делегация е напуснала територията на Украйна.
На този етап е планирана необходимата логистична операция за изпълнение на решението на Народното събрание. Наред с това, продължи заместник-министър Граматикова, МО изпълнява стриктно частта от решението на парламента за провеждане на преговори със съюзниците ни за предоставяне на заместваща техника. Имало известен напредък, но все още това били базови процеси, но са в ход. В същото време, каза г-жа Граматикова, трябва да продължим с модернизация на армията, т.е. с проектите, които са залегнали във внесената в Народното събрание Програма за приоритетни инвестиционни разходи на МО.
Операцията за предоставяне на помощ на Украйна от наша страна е планирана с военните органи от НАТО и утвърдена е от министъра на отбраната, посочи началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Важното е, продължи той, да се подготви това, което е предвидено, да се палетизира, да се транспортира до местата, откъдето трябва да бъде извозено с фокус върху безопасността и сигурността. Този план, допълни адмиралът, е направен както на ведомствено така и на междуведомствено ниво, за да се осигури сигурността в държавен мащаб. За да се изпълни решението на Народното събрание, в Щаба на обраната е направен анализ, който, както посочи адмирал Ефтимов, включва наличните способности, наличното въоръжение и техника на Българската армия и неговото състояние не само за мирновременните, но и за военновременните формирования. Отчетени били и изводите от хода на бойните действия в Украйна. На базата на този анализ на министъра на отбрана е предложен определен списък. Съобразихме се, каза още началникът на отбраната, и с решението на парламента да се водят разговори със съюзниците за заместващи способности. Процесът не може да завърши за месец или два, но по това направление се работи активно, подчерта той.
Адмирал Ефтимов акцентира върху чувствителността и опазването на информацията при провеждането на преговори или предоставянето на военна помощ. „Всяка държава има собствен подход по отношение на консолидирано обществено мнение и състоянието на преговори с други държави. На този етап не мислим, че би било редно да съобщаваме с кои държави обсъждаме такава информация, но мога да потвърдя, че се говори за сухопътния домейн“, заяви той. Подчерта и друг извод в резултат на инвазията в Украйна – процеса на групиране на държавите по отношение на придобиване на способности. „Не е логично всяка държава-членка на НАТО да се нарежда на опашка и да иска да реализира тези проекти съгласно своите възможности. Има механизми на групиране, които са адекватни на настоящата действителност“, категоричен бе той.
Началникът на отбраната припомни, че още на КСНС през февруари е направил съответния анализ на нуждите на видовете въоръжени сили, предложил е и списък от приоритетни инвестиционни проекти. На тази основа е подготвена и Програмата за приоритетни инвестиционни разходи на МО, която в момента е в парламента. През годината е свършена много работа и то в условията на високо напрежение, както от политическото и военното ръководство, така и от видовете въоръжени сили и формирования по места, акцентира началникът на отбраната. По отношение на проекта за придобиване на бойни машини на пехотата, адмирал Ефтимов уточни, че става дума за неговото рестартиране, което е взето с решение на министъра на отбраната Димитър Стоянов. Тук, посочи той, е важно не само да се развива проектът, но да се съвместява в комуникационно-информационно отношение с вече стартиралите проекти в Сухопътни войски и в Българската армия. И изрази увереност, че Командването на Сухопътни войски ще се справи.
Към момента имаме готовност за разработване на над 50 проекта, каза командирът на Сухопътни войски генерал-майор Деян Дешков. Четири от тях, отбеляза той, са в нашия фокус. По придобиването на бойни машини за механизираната бригада на 16 октомври са получени отговори на 90 процента от изпратените писма до 18 фирми. В момента група от над 20 души от различни институции прави анализ. Очакванията са до средата на януари да се прецени кои отговарят на изискванията на Сухопътни войски, за да им се изпратят предложения за оферти. Проектът за артилерийските системи е на етап изготвяне на запитване към потенциални производители. Договорът за модернизацията на танковете Т-72 е изпълнен към 50 процента. Очакванията са през втората половина на 2023 г. да бъде напълно изпълнен. На ниво очакване е подписване на договор по проекта за безпилотните летателни системи за Сухопътни войски. Това, разбира се, е само началото, защото Сухопътни войски не се състоят само от една бригада, заяви генерал-майор Дешков. Необходимо е, заяви той, Сухопътните войски да придобият нов облик не само заради съвременните рискове пред сигурността, но и защото през последните 30 години наличната техника се поддържа, но жизненият цикъл на машините приключва.
По отношение на проекта за бойната машина правим така, че да се осигури една честна конкуренция, прозрачна процедура, за да може да се избере най-доброто за държавата и Българската армия и на най-добрата цена, посочи заместник-министър Граматикова. Тя прогнозира, че ако всичко върви по план, в края на лятото проектът може да бъде финализиран със сключването на договор.
