Най-вероятно през следващата година ще станем свидетели на поредните изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). До 18 декември подготвените в Министерството на отбраната (МO) текстове преминаха на предварителни обществени консултации. Целта бе да се запознаят заинтересованите страни с предложенията, като им бъде предоставена възможност да изразят становищата си, които да бъдат разгледани, обсъдени и взети предвид при съставяне на последния вариант на законопроекта. Избрах някои от намеренията за промени.
По-малък състав на Съвета по отбрана
Идеята е от Съвета по отбрана да отпаднат командирът на Съвместното командване на специалните операции, директорът на Служба „Военно разузнаване” и началникът на Военна академия „Георги Стойков Раковски”. Така в този съвещателен орган към министъра на отбраната ще бъдат заместник-министрите на отбраната, началникът на политическия кабинет, постоянният секретар на отбраната, началникът на отбраната и неговите заместници, командирът на СКС и командирите на Сухопътните войски, ВВС и ВМС.
Увеличаването на членовете на Съвета по отбрана през 2020 г. не доведе до повишаване на ефективността на неговата дейност за подпомагане на министъра на отбраната, е изводът в мотивите към проекта. Друг аргумент за съкратения състав е, че в заседанията на Съвета по отбрана по решение на министъра на отбраната могат да участват и други лица. При обсъждането имаше предложение като постоянен член да бъде и съветникът на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност.
Нова категория „пенсиониран цивилен служител“
Предложението е допълнителна разпоредба да регламентира, че лице, което като цивилен служител е придобило най-малко 10 години трудов и/или служебен стаж през последните 20 години в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или Българската армия и е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, е „пенсиониран цивилен служител“. Конкретният мотив за подобна промяна е търсене на възможности за пълноценно използване на Дома на МО за пенсионирани военнослужещи, ветерани и военноинвалиди в с. Орешак, община Троян.
Домът е с максимален капацитет за настаняване на 100 лица в пет вили. Сградната база предоставя и предполага изключително добри битови условия за живот в среда, близка до семейната. От функционирането си до момента заетостта му не е надвишавала 20 лица, като през последните години тя е трайно около 10%. Към момента ползвателите на Дома, съгласно ЗОВСРБ, са пенсионирани военнослужещи от МО, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали и придружаващи ги съпрузи. Всичко това налага добавяне на нови групи ползватели с включване на пенсионирани цивилни служители и родители на военнослужещи и цивилни служители, когато не могат да се грижат за тях, и да пребивават заедно в едно домакинство.
Такси при обучение във военните училища
Курсантите не заплащат такси за обучение във висшите военни училища. Защо същото право да нямат и военнослужещите, които се обучават в задочна форма за придобиване на висше образование на ОКС „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“? Предложението цели да им се предостави възможност с оглед на осигуряване на кариерното им развитие във Въоръжените сили, при кандидатстване и обучение във висши военни училища по специалности от професионално направление „Военно дело“, да не заплащат свързаните с това такси. Тоест, т.нар. задочници във военните училища, да не плащат такси нито за кандидатстване, нито за обучение, ако са военнослужещи, разбира се.
Задочниците – не по-малко от 10 години в армията
По сега действащия закон курсантите се задължават да изпълняват военна служба, не по-малко от 10 години след завършване. Това обаче не се отнася за военнослужещите, които завършват задочно военното училище. В проекта за промяна на закона се предлага това изискване да важи и за тях. Така се унифицират задълженията на обучаемите.
А какво става при напускане на обучението? Курсантите, отстранени от обучение по ред, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание, са длъжни да възстановят съответните разходи. Предлага се при подобна ситуация да си плащат и военнослужещите, които се обучават в задочна форма. Същото изискване да се отнася и за офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите), които преминават едногодишно обучение в курс за придобиване на професионална квалификация по военно дело, след което им се присвоява офицерско звание „лейтенант“.
Без ежегодно атестиране
Изискването за ежегодно атестиране на военнослужещите да отпадне, се предлага в проекта. Смята се, че условията и редът за атестиране на военнослужещите трябва да се уреди в акт на министъра на отбраната. Мотивите са свързани със спецификата на военната служба на територията на страната и извън нея. Освен това кариерното развитие на военнослужещите е свързано с необходимостта от обучение за получаване на образователен ценз, придобиване и повишаване на квалификация във военните академии, висшите военни училища и в професионалните сержантски (старшински) колежи или други институции в системата на професионалното образование и обучение. Съществуват и непредвидени обстоятелства, които налагат ползване на право на отпуск за временна неработоспособност, които налагат отсъствието на военнослужещите през по-голяма част от съответния атестационен период.
Практиката показвала, че всичко това води до обективна невъзможност военнослужещите да бъдат атестирани ежегодно за изпълнението на функционалните си задължения на съответната длъжност, поради което разпоредбата се явява неприложима норма. В мотивите се посочва още, че ежегодното атестиране възпрепятства постигането на определените в Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. параметри в направление „Хората в отбраната“ и заложените цели в Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г. за разработване на нов модел за кариерно развитие на военнослужещите.
Нова идея за попълване на некомплекта
Тя е свързана със създаването на правна норма за преназначаване на военнослужещи на равна или по-висока длъжност в рамките на един гарнизон (населено място), без изискване за тяхното съгласие. Смята се, че така ще се създаде възможност за по-ефективно окомплектоване на военните формирования с военнослужещи, особено за тези, при които некомплектът от личен състав е значителен и в същото време са декларирани по целите за способности или са определени за участие в съответни инициативи по поети от България ангажименти. Друго очакване от промяната е за окомплектоване на т. нар. „непривлекателни“ длъжности, които са единствени или ключови за изпълнение на задачите в дадено военно формирование. Както и на длъжности, които са вакантни от две и повече години. Преценява се, че с новата разпоредба, от една страна, ще се защитава интересът на военната служба, а от друга, няма да се пренебрегват личните интереси на военнослужещия, свързани с устройване и адаптиране на семейството в битов, икономически и социален аспект в ново населено място и т.н.
Как да се плаща при някои видове отпуск?
Когато военнослужещият е в отпуск поради призоваване в съд или в други органи като страна – свидетел или вещо лице, да получава възнаграждение по специалните закони, т.е. от бюджета на съдебната власт. Така да се процедира и при участие в съдебни заседания като съдебни заседатели. Предложението е част от проекта. Остава правото на отпуск на военнослужещите, когато са кръводарители – за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него. Предлага се за това време да получават възнаграждение както при платен годишен отпуск. Споменатите видове отпуск се зачитат за служебен стаж и не се включват в другите отпуски, определени със Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Ако тези и други предложения се приемат, ще бъде направена 47-ата промяна на ЗОВСРБ от 2009 г. насам. Впрочем все по-актуално започва да звучи въпросът: Дали не е дошло времето на изцяло нов закон. Прави впечатление обаче слабата активност при обсъждането на проекта, за което дава възможност порталът на обществени консултации. Не допускам, че заинтересованите страни са почти на 100% съгласни с предлаганите разпоредби.
