Война! Това е думата на изминаващата 2022 г. На 24 февруари светът бе шокиран от новината, че Русия започна пълномащабно нападение срещу Украйна. Не че в различни райони по света не се водят военни действия, но през този век поне в Европа война не е имало. При това сега става дума за агресия на една ядрена сила срещу друга голяма европейска държава. Руско-украинската война стана основният фактор, който определяше динамиката на международната политика през тази година. Ето как изглежда моята класация на десетте най-важни събития и процеси през 2022 г.
Нахлуването на руските войски в Украйна
В началото на годината Русия бе струпала многобройни войски по границите с Украйна, но почти никой не вярваше, че ще последва нападение. Включително и аз. През януари написах статия под заглавие „Путин блъфира, няма да удари Украйна“. Посипвам си главата с пепел! Но продължавам да твърдя, че бруталната военна атака на Путин срещу Украйна е груба грешка, която носи много повече вреди и проблеми на Русия, отколкото ползи. Защо все пак се стигна до войната? Краткият отговор е – заради грешен разчет на Кремъл. Украинската воля и ресурси за отпор се оказаха много по-големи от очакванията на Путин, а руската армия в никакъв случай не оправда определението „втора по сила в света“. Скорошна статия в „Ню Йорк Таймс“ разкрива шокиращи детайли – на 24 февруари руснаците са разчитали, че ще стигнат до Киев за един ден и действително ще провеждат светкавична „специална военна операция“.
Героичният отпор на Украйна
Втората голяма изненада бе упоритата, ожесточена и ефикасна съпротива, която украинците оказаха на явно превъзхождащия ги противник. Киев не падна нито за три дни, нито за три седмици. Гигантската руска танкова колона, която пълзеше към града, бе разбита и в края на март руснаците се изтеглиха от Киевска, Черниговска и Сумска област. След това ударът на агресора се пренесе в Донбас. Руснаците успяха да превземат Мариупол и още 2–3 града в Луганска област, след като ги разрушиха почти напълно с артилерия. До края на лятото обаче инициативата мина в ръцете на украинската армия. В началото на септември тя освободи изцяло Харковска област, а през ноември руснаците сами се изтеглиха от Херсон. В хода на битката ярко се открои фигурата на украинския президент Зеленски. Неговият талант на артист и шоумен свърши чудесна работа. Зеленски не се уплаши, не избяга от Киев и вдъхваше кураж на сънародниците си. И най-важното – успя да убеди западните лидери, че става дума за битка между Злото и Доброто и те са длъжни да помагат на Украйна.
Единството в лагера на Запада
Путин сбърка не само в оценката си за съпротивителните сили на Украйна, но и за реакцията на западните държави. В Кремъл смятаха, че всичко ще приключи още преди САЩ и Западна Европа да успеят да се договорят помежду си и да реагират. Нищо подобно – само няколко дни след нападението срещу Украйна на Русия бяха наложени тежки санкции от САЩ и ЕС, а към нападнатата държава тръгна поток от оръжия и боеприпаси. Гневът, храбростта и справедливата кауза са важни фактори във войната, но няма какво да се лъжем – без западното въоръжение украинската армия отдавна щеше да е разгромена. В началото бяха противотанковите оръжия, после дойдоха прословутите артилерийски системи HIMARS, които обърнаха играта на бойното поле, а след като руснаците започнаха да удрят гражданската инфраструктура в украинския тил, сега на дневен ред са модерните системи за противовъздушна отбрана.
НАТО е по-нужна от всякога през този век
Руската агресивност засили рязко страховете на държавите от Източна Европа за тяхната собствена сигурност. В тази ситуация Северноатлантическият пакт се оказа по-нужен от всякога през този век. НАТО се върна напълно към своята основна задача – териториалната отбрана на страните членки. В почти всички източноевропейски държави вече има бойни групи на Алианса. На срещата на високо равнище през юли бе приета нова Стратегическа концепция на НАТО, в която Русия бе определена като „най-значимата и пряка заплаха“ за сигурността на страните от Пакта.
Енергийната криза в Европа
Лишаването на Русия от финансов ресурс да продължава агресията изискваше удар срещу нейния основен източник на доходи – износа на енергийни ресурси. Най-големият пазар за руските нефт, нефтопродукти и газ е Европейският съюз. Затова още през март бе решено, че ЕС ще спре вноса на руски нефт, но не веднага, а от 5 декември т.г. Поне на първо време обаче Евросъюзът не можеше да се лиши от газовите доставки на „Газпром“. Затова срещу износа на руски газ санкции не бяха приети. Путин обаче реши да вземе инициативата в енергийната война в свои ръце. „Газпром“ започна да спира доставките за все повече държави в Европа, в края на лятото пресъхна и кранчето към ключовия клиент на руснаците – Германия. Целта на Кремъл бе да създаде недостиг на газ в Европа, да вдигне рязко цените и да предизвика паника и гняв у гражданите на ЕС, които да поискат отмяна на санкциите срещу Москва. Това не се случи. В края на август газът на европейските хъбове наистина поскъпна до умопомрачителни нива, но през есента котировките слязоха надолу. Намалялото потребление и засиленият внос на втечнен газ засега спасяват Европа, но кризисната ситуация не е отминала напълно.
Междинните избори в САЩ
Каквото и да става в Европа, центърът на световната политика си остава Вашингтон. Междинните избори през ноември трябваше да дадат отговор на въпроса: Коя партия ще контролира двете камари на американския парламент. Очакваната голяма победа на републиканците не се случи. „Червените“ успяха да получат крехко мнозинство в Камарата на представителите, но не и в Сената, където Демократическата партия запазва предимството си. Мнозина от подкрепяните лично от Доналд Тръмп кандидати загубиха битката, което е знак, че републиканците се нуждаят от по-умерен кандидат за президентския вот след 2 години. Все по-ярко изгрява звездата на губернатора на Флорида Рон де Сантис и е много вероятно именно той да се изправи срещу Джо Байдън през 2024 г.
Дилемите на „средните сили“
Има такава категория държави в науката за международните отношения – средни сили. Макар че не са велики сили, те са държави със сериозен потенциал и важна роля в регионалната геополитическа игра. Войната в Украйна постави сериозни дилеми пред някои от средните сили, най-вече пред Турция, Иран, Израел. Ролята на Турция нарасна, защото тя контролира входно-изходната точка на Черноморския басейн, в който се разиграва схватката между Русия и Украйна. Ердоган танцува сложен танц едновременно с Москва и с Киев, като балансира между членството на Турция в НАТО и силните антизападни нагласи в турското общество. Иран направи друг избор – застана плътно зад Русия и започна да я снабдява с дронове за ударите срещу украинските градове.
Скърцането на китайската икономическа машина
За Китай годината бе ознаменувана с коронясването на Си Дзинпин за нещо като комунистически император. Партийният конгрес през есента подпечата с аплаузи неговия трети мандат. Най-голямата страна в света обаче изпитва сериозни проблеми. Налаганата от Си политика на „нулев COVID“ доведе до локдауни в многомилионни градове, а от това страда икономиката. Тя ще нарасне и през тази година, но с около три пъти по-бавен темп, отколкото през последните 2 десетилетия.
Победата на Лула да Силва в Бразилия
Шестата по големина държава в света получи нов стар президент – Игнасио Лула да Силва, който допреди 3 години бе в затвора. Неговата битка срещу „бразилския Тръмп“ – Жаир Болсонаро, бе символна, сблъскаха се умерен ляв популизъм срещу хаотичен десен волунтаризъм. Лявата вълна продължава да залива Латинска Америка.
Преизбирането на Виктор Орбан
Унгария е сравнително малка държава без стратегическо местоположение, но в последно време създава главните драми вътре в Европейския съюз. Затова бе важно дали на парламентарните избори през април Орбан пак ще надвиеобединената опозиция. Е, получи му се. Това означава, че в ЕС и в следващите 4 години ще има една държава, хлъзгаща се към авторитаризъм и незачитаща върховенството на закона.
