В празничните дни имаме шанс да видим и една различна и много богата изложба, посветена на 130-годишнината на Националния археологически музей. Шанс е да се видят много непоказвани експонати или показвани, но които днес не са част от постоянната експозиция на музеите в София и страната. Много находки са постъпили в първите години след Освобождението. А най-късните са от времето на Балканските войни. Това уточнява нашият гид доц. д-р Камен Бояджиев, археолог от екипа на Националния археологическия институт с музей при БАН.
Войните са граничен момент и в развитието на музейното ни дело и археология. През следосвобожденските години първите постъпили находки не са от археологически проучвания, а от дарения. У народа има невероятен ентусиазъм, учители от страната са сред първите, които даряват и стимулират за това другите с възрожденска енергия.
„Изложбата ни връща към градивния дух, който съхранява културното ни наследство, предадено през поколенията или намерено случайно”, казва доц. Бояджиев. Хората са носели предмети, които да се опазят и показват в музея. А в началото на ХХ век започват и по-целенасочените археологически проучвания, повече на чужди археолози. Сред които най-известни са братята Шкорпил, класа в развитието на българската археология, французите Сьор и Дегранд, а в началото на ХХ век укрепва и българската школа. Но първият директор на музея е чехът Вацлав Дубруски.
до Пловдив
Постоянните колекции на музеите показват малко на зрителя, а тук експонатите изнасят богатството на фондовете им. Толкова много непоказано богатство имаме, което обаче изисква грижи и специалисти, реставратори, които пилеем с лека ръка, казва доц. Камен Бояджиев. А след Гърция и Италия ние сме третата държава в Европа по регистрирани археологически обекти.
България съхранява от най-ранните засвидетелствани следи на човешко присъствие на континента още от ранния палеолит, милион и половина години назад. А на нашата земя са най-ранното злато и най-ранната металургия в света. И продължават да бъдат откривани такива находки заедно със знаци за невероятна праисторическа култура, богато наследство от културата на траките и на Римската епоха с невероятни градски центрове, богатства от Средновековието, от времето на Втората българска държава. Голяма част от източния лимес – границата на Европа е на територията на днешна България – място за сблъсък на интереси, но и на преплитане на култури.
Част от находките в изложбата са открити по време на изграждането на окопите през Балканските войни по днешните северни гръцки земи. Тогава на място заминават и археологически екипи. А по време на Първата световна е открит много известният некропол при Драганище. Днес той се намира в Република Северна Македония, а новината в аванс е, че богати находки от него ще съставят обща изложба в Археологическия ни музей догодина заедно с музеите в Скопие и Белград.
От времето на войните в сегашната изложба са именно най-богатите експонати, сред които – от Шаплъдере, край Дедеагач – мраморна плоча, но и искрящата диадема от IV вeк пр. Хр., която не е в постоянната експозиция. Хронологично – от праисторията е селищната могила при Салманово, бронзови брадви от колективна находка от бронзовата епоха, от времето на траките са и златни и сребърни експонати от надгробната могила при Розовец, до Пловдив, проучвана още след Освободителната война с богат златен венец и сребърен ритон с красива глава на сърна, сребърни апликации и кана, висулка от обица – златна птица, пръстен печат. От друга тракийска могила до Върбица, Шуменско, са бронзови и сребърни съдове, златни накити, нагръдникът, открит край Солун. Богата е колекцията от паметници от Римската епоха, свързани и с култа към различни божества. Разбива се представата ни, че скулптурите са били бели, напротив, традиционно били оцветявани.
Сред находките са и няколко бронзови военни дипломи на по две „страници”.
Практика било в Римската империя на всеки ветеран, който се уволнява от войската, римската власт да връчва диплома върху бронзови плочки, написани официално по образец, подписвани от консули и магистрати в Рим, които удостоверяват армейската служба на войника. Те му давали права на римски граждани, често – и владения: възникват цели градове, създадени от римски военни ветерани. Така днес знаем и годините, и месеците на издаването на тези удостоверения, както и името на войниците, а и къде са получили земя. Деултум или Дебелт до Бургас е било такова ветеранско селище. За съжаление, все по-рядко се намират такива дипломи, защото лесно се откриват с металотърсач… И това богато наследство е безумно унищожавано – продавано или претопявано.
Непоказвана е досега средновековна, плетена от железни халки ризница и плетен предпазен шлем и нападателно въоръжение като боздугани, бойна брадва, върхове за стрели, копия, шпори – пълното снаряжение на един български воин конник, от различни етапи на Средновековието от IX до XIV век: от края на Първата и от Втората българска държава.
Често се откриват колективни находки от това време, като сребърните монети край Ихтиман от III век, укривани вероятно от бягащи от нашествие хора, неуспели да се върнат. Част от експозицията е посветена на религия и накити: сребърни тасчета, тасче с релефна фигурка на елен, златен кръст със скъпоценни камъни, носен от български свещеник от Дряновско, но при служението му в Галац по време на Възраждането, дарен от наследниците му заедно с още няколко негови кръста. Двустранна икона, носена на процесии от османския период, е свързана с опазването на християнската ни идентичност.
Изложбата те въвлича в свят, реален, но непознат на много от нас, част от живота по тези земи. Археологията дава реалната версия на историята ни, напомня доц. Камен Бояджиев.
