Председателят на косовската правителствената комисия за изчезналите лица Андин Хоти заяви, че Сърбия е добавила няколко нови параграфа към документа за изчезналите лица, за който се твърди, че може да бъде подписан от двете страни в рамките на диалога между тях в Брюксел, съобщи КосоваПрес. В специално интервю за агенцията Хоти каза, че този работен вариант на договора е неприемлив и според него Сърбия добавя параграфи, за да проточи процеса.
През декември 2022 г. вицепремиерът на Косово Бесник Бислими каза, че е получил проектодокумент от специалния пратеник на ЕС за диалога между Белград и Прищина Мирослав Лайчак, свързан с въпроса за изчезналите лица през войната от 1998-99 г.
Бислими съобщи, че този проектодокумент, за който се твърди, че може да бъде подписан през януари в Брюксел при евентуална среща на високо равнище, първо ще бъде разгледан от Андин Хоти.
Според Хоти всеки път, когато наближи времето за подписване на документ за изчезналите лица, Сърбия поставя нови изисквания, които са неоснователни, с което се отклонява фокусът от изчезналите лица по време на последната война в Косово.
Хоти каза, че Косово е готово да подпише документа, но без новите параграфи с изисквания, добавени от Сърбия, които за Косово са неприемливи.
Той допълни, че е изготвено становище, което се очаква да бъде разгледано от Лайчак или да бъде обсъдено на следващата среща между премиера на Косово Албин Курти и президента на Сърбия Александър Вучич.
През август 2022 г. беше направен опит за подписване на документ за изчезналите лица с посредничеството на ЕС, но Сърбия тогава се противопостави на формулировката „насилствено изчезнали лица“, от която косовската страна не се е отказала, припомня агенцията. Според Андин Хоти това е единственият термин, който се основава на международната конвенция на ООН и прави документа правно обвързващ.
В документа между Косово и Сърбия, свързан с изчезналите лица, е включен и параграф, в който двете държави се ангажират да отворят цялата документация, която имат от последната война в Косово, дори класифицираната, отбелязва агенцията.
Хоти подчерта, че отварянето на архивите в Белград ще улесни процеса на изясняване на съдбата на изчезналите лица.
Източник: bta.bg
