„Има сгради, които с годините на своето съществуване са се свързали здраво с живота на града и събитията, които определят неговата история – те се превръщат в символи. Такава емблематична сграда в Пловдив е Военният клуб.
Решението за построяване на нова сграда за нуждите на военните в Пловдив е взето на заседание на градската управа на 25 март 1899 г., когато кмет на града е Христо Г. Данов. Било е отпуснато място от 818,80 кв. м между градината „Цар Симеон” и началото на ул. „Станционна” („Иван Вазов”) за строеж на Военен клуб, който дотогава се помещавал в стара неугледна постройка, малко по на запад на същата улица, но подлежаща на събаряне. Началникът на гарнизона доста се е колебал дали да приеме мястото, като смятал, че не е подходящо, защото било далеч от тогавашния център на града – площад „Джумаята”. Може би това е една от причините строежът да започне доста по-късно – през 1906 г. Това пише в своята книга „Пловдивски архитектурни хроники” Никола Чинков.
На 27 септември 1908 г. пред още строящия се Военен клуб е издигната триумфална арка за посрещането на цар Фердинанд след провъзгласяването на българската независимост на 22 септември. Сградата е завършена в края на 1908 г. А официалното й откриване става с елегантен офицерски и граждански новогодишен бал срещу 1909 г.
На 18 януари 1927 г. голям пожар унищожава зрителната зала на Военния клуб. Възстановена е с бързи темпове, но цялата сграда е разрушена от голямото земетресение през април 1928 г. Още през следващата година започва ремонтът, по-скоро – построяването на ново здание. И през 1930 г. сградата е вече с нова фасада, с която е запазена и до днес.
Но през времето е останал споменът на Военния клуб в първоначалния си вид. Главната фасада към площада е била пластично моделирана и със силно подчертаната си централна средна ос и двата кулообразни елемента по фланговете е внушавала необходимите монументалност, достолепие и дълговечност.
Автор на първия архитектурен проект на сградата е Никола Лазаров, водеща фигура между архитектите от първото следосвобожденско поколение в София. Роден е в Карлово през 1870 г. и завършва архитектура в Париж през 1893 г. Оставил е огромно творчество с високи архитектурни качества в София и във всички големи градове на страната – Варна, Русе, Плевен, Шумен, Сливен, Велико Търново и др. През годините 1898–1899 г. архитект Лазаров довършва проектите, ръководи строежа и обзавежда интериорите на Военния клуб в София, който е бил проектиран през 1896 г. от чешкия архитект Антони Колар. През 1903 г. той проектира Военния клуб в Шумен, а през 1904 г. получава поръчка да изработи проект и за Военния клуб в Сливен.
Минавали са годините и са се появявали намерения за едно цялостно възстановяване на първоначалния вид на емблематичния символ от 1908 г. За тази голяма цел дори са изработени и проекти. Кой знае, може би някога на един офицерски бал срещу Нова година тържествено ще бъде открита новата стара сграда на Военния клуб в Пловдив.
