Уважението към пациента и твърдото заемане на мястото до лекаря са принципи в работата ни, казва главната сестра на ВМА Валентина Цекова.
„Сестринският отбор” на Военномедицинската академия завърши 2022 г. със симпозиум* с амбиция да го превърне в традиция. Той разкри опита на специалистите по здравни грижи от структурите на академията – от болницата в София до военните формирования в страната. И уникалността на работата им във ВМА. Главната сестра Валентина Цекова вече гледа напред към следващи планове и идеи. Тя ни разказва за идеята за това събитие – равносметка на опита на професионалистите по здравни грижи във ВМА. А идеята възниква на събития на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (медицински сестри, рентгенови и клинични лаборанти и рехабилитатори). Колегите на Валентина винаги са подчертавали, че във ВМА са „затворени”, че не се появяват на митинги с професионални искания. „И този симпозиум даде възможност да открехнем вратата и открито да покажем „Какво сме ние от ВМА” и какво представляват военните медицински професионалисти по здравни грижи”, разказва главната сестра. И защо наистина те са по-различни от цивилните си колеги. На фона на войната в Украйна темата е и много актуална. Но на симпозиума домакините показват на външните си гости, на преподавателите от медицинските университети и изключителните възможности на Военния симулационен тренировъчен център на ВМА. Идеята е да се привлекат медицински сестри и за военните поделения, където екипите да се подсилят с по-млади хора, включително, с желание да участват в учения. Които да усетят
различната страна на тази професия
„В една военна болница, макар и много от екипа ни да са цивилни служители, всички правила в армията важат и за нас, казва Валентина. „На първо място в работата ни е единоначалието и заповедта не подлежи на обсъждане.” На последното за годината съвещание със старшите сестри на клиниките си пожелават от болницата да изписват пациентите си здрави и добре обслужени. Защото първо правило е, че доброто отношение към пациента е в основите на лечението.
Главната сестра разказва за предимствата за всеки млад колега в структурите на ВМА. Армията им дава немалко предимства в сравнение с работата в цивилното здравеопазване. Човек се учи и на ред, дисциплина, и на уважение, защото в тази болница няма хаос и разпиляване. И не се приема за отговор „не знам” и „не мога”. А сред широките възможности за развитие са отворените специалности за медицински сестри: за операционно-превързочна техника и за анестезиология и реанимация, в които обучението вече ще се провежда и във ВМА, в която има 54 сестри с такива специалности. Специализиралите ще работят в съответните екипи.
По време на война, при бедствия и аварии
този профил сестри работят на пълни обороти. Тук се специализира и за инфекциозна, за епидемиологична сестра и за хранене и диетология. Възстановява се и обучението на курсанти – военни медицински сестри във ВВМУ и МУ, във Варна.
„Навремето, когато завърших следването си”, разказва главната сестра, „ходихме в запас и имахме военни книжки, а от военното окръжие се връщахме с назначение. Моето беше – ВМА, номер 3, и в случай на бедствие, авария или война трябваше да се явя на местоназначението в рамките на 12 часа. До 1990 г. медицинските сестри завършвахме с военна книжка и всяка година по 40 медицински сестри от страната идваха запас във ВМА. А всъщност ги обучавахме по 30 дни, най-вече в операционния блок и в реанимация, присъстваха на курсове”. Дали не трябва да се възстанови тази традиция в страната заедно с университетите, за да са в помощ такива специалисти, когато е необходимо? Валентина казва, че за 38 години професионален опит във ВМА е научила, че най-важното е да си обичаш професията и да идваш с желание на работа. Бързаш ли да идваш на работа, нужен ли ти е контактът с хората – това е твоето място. Първо работи в операционен блок, после като старша сестра в Спешно отделение и сега – като главна сестра. Тогава, при по-старата техника, операциите са отнемали в пъти повече часове. И потвърждава, че съвременната апаратура дава несравними възможности на колегите й в структурите на ВМА, което съкращава и престоя, и лечението на болния, а също и възстановяването му.
Бъдещето
Валентина Цекова би искала някоя от колежките й да е в ръководството на професионалната им асоциация. Смята, че председателят й трябва да е плътно до председателя на Лекарския съюз в отстояване на интересите на гилдията. А гласът на ВМА там се чува: в София това е най-многобройният й член – 780 човека специалисти по здравни грижи. Главната сестра и днес винаги се допитва до колежките си, разговаря с младите и по-опитните наравно. Качествата и на едните, и на другите, между иновативността на едните и безценния опит на другите, заедно градят истинския модел на работа на медицинската сестра във ВМА с уважението към пациента и твърдото заемане на мястото до лекаря. Защото ВМА е на и за всички ни.
Валентина Цекова:
В поделенията младите доказаха, че са борбени момичета
– Г-жо Цекова, как се развиват в поделенията момичетата от първия випуск дипломирани курсанти медицински сестри?
- На военнослужещите в поделенията им беше трудно в началото да приемат момичетата, разпределени при тях, докато не видяха, че те наистина се справят. А младите медицински сестри трудно свикват с реда там, с всекидневието на един контингент военни хора. С това да направиш профилактичен преглед и да вземеш кръв на 160 човека например. Има на какво да се учат, но те са и много борбени момичета. Свалям им шапка как се развиват, борят и дори как изглеждат. Питат ме кога ще започнат и да специализират. А докато са на стаж при нас – и сестрите, и лекарите курсанти, се учат и работят с голям хъс, а от клиниките постоянно ги търсят. Аз съм много „за” младите хора в професията ни и много вярвам, че ще има такива борбени, жизнени, упорити и здрави медицински сестри, които имат сили да редуват дневната с нощната смяна или да работят с часове в операционната. И съм безкрайно благодарна на началника ни генерал-майор проф. д-р Мутафчийски за този модел на обучение на бъдещата смяна от военни медици. Защото повечето от сестрите сме с 30-годишен опит, с 54 години средна възраст, както и искаме да го предадем на идващите в професията. Макар за нищо „да не си давам” нито една от по-възрастните медицински сестри, от всяка една имам какво да науча и аз активно го правя. За съжаление, не успяхме и ние да привлечем от дипломираните, много от тях заминават навън за високо заплащане, а и за сестри да се учи 4 години, е безумие, защото надграждането си върви с времето. А във ВМА даваме тази възможност с курсове и обучения, без такса за екипите ни. Предимствата във ВМА са известни: в работното време, социалната политика, кариерното израстване, като и професионалната ни асоциация се предлагат възможности за допълнително обучение. Две от младите ни сестри заминаха на мисии. Едната, Мария Цекина, изнесе презентация на симпозиума и сподели защо е искала да стане точно военна медицинска сестра. Вероятно тя ще е и сред първите, които ще специализират операционна и превързочна техника. Ние много добре работим с варненския Медицински университет и приемаме на държавен стаж и техни студенти – цивилни сестри, които обаче се връщат във Варна… На симпозиума бяха представители от медицинските университети в Плевен, Варна, Сливен, Пловдив, където са военните ни болници, и тук присъстваха и главните им сестри. Идеята е тези университети да осигуряват кадри за военните лечебни заведения от местни хора. И да привлечем млади кадри в тях, като прехвърлихме моста между университетите и болниците ни.
