Професор д.в.н. полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
С тази задача са натоварени Седма Рилска дивизия и Хасковският и Родопският отряд.
Мнозина си мислят, че Източна Тракия е театърът на бойните действия по време на Балканската война. Основният, най-важният – да, но не единственият. Защото епичните действия на българската войска в Източна Тракия са съпътствани с не по-малко героични проявления на българския боен дух за освобождението на поробените братя в Родопите, Македония и Западна Тракия. За тази благородна цел са заделени войскови формирования, които трябва да настъпят на близо 300-километров фронт на запад от Одрин и долното течение на р. Марица.
В началото на войната за освобождаването на Родопите и Беломорието са създадени Родопският и Хасковският отряд, а за действия в Македония е определена Седма Рилска пехотна дивизия. Тези съединения са изградени на принципа на мобилността с отчитане на особеностите на сложния терен на местността и групировките на противостоящия противник.
Хасковският отряд е формиран непосредствено преди началото на Балканската война. Той е подчинен на Втора българска армия, чиито основни сили настъпват срещу Одрин. Отрядът се командва от полковник Васил Делов и наброява 8 и половина дружини с 10 000 души личен състав, 8700 пушки и 8 картечници, 9 батареи с 24 оръдия. Основната задача на отряда е да осигури десния фланг и тила на Втора българска армия от османско нападение и да създаде предпоставки за успешното й настъпление към добре укрепената Одринска крепост. За целта е необходимо да се изтласка противникът по направлението от Хасково към Кърджали и да се прикрие пограничната линия по течението на р. Арда.
Срещу отряда е развърнат 24-хилядният Кърджалийски корпус начело с Явер паша, чиято задача е да води активни бойни действия във фланг и тил на Втора българска армия. Корпусът разполага и с 8 скорострелни оръдия, подходящи за действие в планинско-гориста местност.
В Средните и Западните Родопи се развръща за действие Родопският отряд с командир генерал-майор Стилиян Ковачев. Основната му задачата е да осъществи настъпление в посочения район и достигне до Западна Тракия, прекъсвайки железопътната линия Дедеагач–Солун. Отрядът трябва да действа на много широк фронт от около 180 км в тежки планински условия. В състава му влизат 16 и половина дружини с 23 000 души, 16 картечници и 12 оръдия. Срещу отряда действа част от османския Струмски корпус, включваща 38 табора и 18 батареи.
В началото на войната за освобождението на поробените братя в Македония е отделена Седма Рилска пехотна дивизия. Тя е изнесена със своите 37 000 души, 24 картечници и 72 оръдия до югозападната ни граница с Османската империя край Дупница и Кюстендил. Формално е включена в състава на Втора съюзна армия. Дивизията под командването на генерал-майор Георги Тодоров трябва да настъпи към Горна Джумая и по долината на Струма към Солун. Срещу нея противникът развръща главните сили на мощния Пети армейски Струмски корпус. От Кресненския пролом таборите му трябва да настъпят на север, да нахлуят на българска територия и да подсигурят от изток операциите на Вардарската армия в битката при Куманово.
Още с обявяването на войната на 5 октомври 1912 г. трите български оперативни групировки започват активни настъпателни действия. Хасковският отряд настъпва през границата в четири колони с удар „На нож!“, разбива и обръща в бягство противостоящите му османски табори и се насочва към Кърджали. На 8 октомври корпусът на Явер паша отстъпва от града в безпорядък, изоставяйки голямо количество боеприпаси и снаряжение.
Родопският отряд отблъсква османските гранични отряди, превзема Доспат и Дьовлен. Преодолява съпротивата в района на Пашмакли и продължава да гони врага към Беломорието.
Седма Рилска дивизия прекосява границата при гр. Кочериново, завладява Царево село и Горна Джумая. На 9 октомври авангардните части на противниците се сблъскват в района на Симитли. Така опитът за османско настъпление към Дупница е пресечен. На 10 октомври е овладян град Пехчево. На следващия ден дясната колона на дивизията разбива турската 16-а низамска дивизия край Кочани и влиза в града. С победата си в боя за Кочани дивизията на практика подсигурява успеха на сръбските войски на Вардарския оперативен театър. На 12–13 октомври Седма Рилска дивизия нанася поражение на османския Струмски корпус при с. Крупник и овладява Кресненското дефиле. Седмица по-късно е преодолян Рупелският пролом и полковете й влизат в Демир Хисар и Кукуш.
По същото време 21-ви Средногорски полк от Родопския отряд, командван от полковник Серафимов, въпреки нареждането да се оттегли от с. Аламидере поради подхождането на многоброен противник се бие до смърт, отразявайки контраудара на 20-хилядната османска войскова групировка. Полковник Серафимов не желае да изостави току-що освободените селища в днешна Смолянска област. На 19 октомври воините на Серафимов посрещат четирикратно превъзхождащия противник с активна отбрана, която бързо преминава в решителни контраатаки. Османските табори са разбити и отстъпват в безпорядък. Затова народът нарича тази битка „Родопската Шипка”.
В резултат на сраженията в Родопите разпилените османски сили се оттеглят в безредие на юг. Хасковският отряд се разполага за отбрана по линията на река Арда. Така флангът и тилът на българските войски, действащи в Одринско и в Цариградското направление, е осигурен. Българското командване не развива успеха си при Кърджали. Вместо към Гюмюрджина, на 23 октомври основните сили на Хасковския отряд са прехвърлени на изток, за да усилят обсадата на Одрин и превземането на град Родостро на брега на Мраморно море.
За действие в Гюмюрджинско направление към Дедеагач е създаден Кърджалийски отряд. Той се състои от отделни пехотни дружини основно от Македоно-Одринското опълчение. Задачата на отряда е да разбие и разпръсне събралите се в този край башибозуци и редовни войски, да умиротвори областта и да завладее Дедеагач. Противостоят му 6 табора от Кърджалийския корпус на Явер паша. Срещу тях отрядът започва да настъпва в края на октомври.
На 27 октомври рилци се бият при проливен дъжд с вражеските авангарди и ги обръщат в бягство към Солун. Там изтеглилите се 27 000 османци бързат да се предадат на Втора гръцка армия. На 29 октомври след споразумение с гръцкото командване две български дружини влизат в града. Една българска рота достига центъра на Солун и открива българска пощенска станция. В същото време османският командир Тахсин паша предава града на гръцката армия срещу огромен откуп от 60 000 турски лири и гръцки кораби, които да превозят войските му до Галиполи, за да се бият отново срещу българите. Именно Седма рилска дивизия е посрещната най-възторжено в града, защото 2/3 от населението му са солунските евреи и българи, които окичват домовете си с български знамена, стичат се на улиците и акламират навлизащата българска войска. Така завършва победоносното настъпление на Седма пехотна рилска дивизия за освобождаването на част от Македония.
Родопският отряд продължава да воюва на широк фронт в тежък планински терен и трудни метеорологични условия. По пътя си отблъсва противниковите сили от долината на р. Места, навлиза в Беломорието и завзема Сяр и Просечек, Ксанти, Драма и Кавала, след което се прехвърля към Дедеагач.
След края на бойните действия и освобождаването на Беломорието и Македония от вековния поробител Рилската дивизия и бойните отряди влизат в състава на новосформираната Четвърта българска армия за да срещнат отново врага в активни отбранителни сражения на Галиполския плуостров.
