Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-старото техническо учебно заведение в Република България. Основите му са поставени преди 142 години в град Русе. Именно там на 9 януари 1881 година се формира Морско училище по разпореждане на Военното министерство на Княжество България.
За инициатор за създаването на учебното заведение се посочва капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, завеждащ тогавашните ВМС на страната. Пръв началник на Морското училище е подпоручикът от корпуса на флотските механици Павел Алексеевич Машнин, който остава на тази длъжност до март 1882 година.
На Морското училище се възлага задачата да подготвя машинисти и огняри за княжеския военен флот. В документите след 1883-та училището започва да се нарича „Машинна школа“, „Техническа школа“, „Машинен клас“, но не променя своя статут и в същото време успешно продължава да обучава технически кадри за Флотилията и Морската част.
През 1892 година училището е преустроено и преименувано в Унтерофицерска морска школа, в която се подготвят боцмани, рулеви, артилеристи, миньори и машинисти. В същата година е издадена и първата диплома на флотската алма-матер, достигнала до нас.
В началото на новия ХХ век е направена поредна крачка напред в Унтерофицерската морска школа. През 1900 г. тя е оглавена от лейтенант Тодор Соларов. Именно при него учебното заведение е преместено във Варна и преименувано на Машинно училище при Флота. Т. Соларов обосновава необходимостта от по-задълбочена подготовка на възпитаниците му, в резултат на което през 1904 г. със закон на Народното събрание училището става първото средно техническо учебно заведение в страната, като срокът на обучение е удължен до шест години. През 1910 г. във Варна е построена първата специално проектирана и построена за целта сграда за нуждите на Машинното училище при Флота на Негово Величество.
През 1917 г., след кратък квалификационен курс на подбрана група възпитаници на флотската алма-матер, е произведен първият офицерски випуск на училището. Година по-късно учебното заведение получава сградата на днешния Аквариум в Морската градина, където остава до 1922 г.
През 1929 г. статутът на Морското машинно училище е определен със закон и то е преименувано на Морско училище. Две години по-късно в него се формира Мореходен отдел, чиято задача е да обучава вахтени офицери за търговския флот.
През 1934 г. Морското машинно училище е преместено в сградите на вече закритото Рибарско училище на остров Св. Кирик край Созопол. През 1940 г. училището се връща във Варна в голямата представителна сграда на ул. „Стефан Караджа“.
През 1942 г. с царски указ Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и названието Военноморско на Негово Величество училище. В периода 1945 – 1946 г., училището се нарича Военноморско народно училище при Морските войски, а през 1946 – 1949 г. – Народно военноморско училище. През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г. и получава названието „Народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
Особена страница в историята на флотската алма-матер е обучението на чужденци. То показва нарасналия международен престиж на учебното заведение. Началото е поставено през 1953 г., когато в училището влизат за обучение чешки студенти и албански курсанти.
През 1954 г. учебното заведение се нанася в сегашния учебен комплекс на ул. „Васил Друмев“ № 73. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и е преименувано на Висше народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. През 1960 г. то е вписано в регистрите на Международната морска организация (IMO) към ООН, с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света.
От 1991 г. названието му вече е Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
Източник: bnr.bg
