Вече 20 години на остров Ливингстън има полуостров Варна, ледник Калиакра, планина Тангра, нос Ботев и връх Левски. На днешната дата – 10 януари, се навършват 20 години от издаването през 2003 г. на Указ 4 на президента Георги Първанов, с който се дават български имена на 58 географски обекта от остров Ливингстън на архипелага Южни Шетлъндски острови в Антарктика, показва справка на „Справочна информация“ на БТА.
Със същия указ се именуват и други географски обекти на острова като Видински възвишения, Мелнишки хребет, полуостров Рожен, връх Симеон, връх Св. Кирил, връх Тервел, ледник Пещера, връх Габрово, рид Велека, нос Самуил, хребет Левски, ледник Сребърна, връх Елена, връх Шабла, ледник Сопот и др.
Това не е първият указ на български президент, с който се именуват обекти на Ледения континент. От 1996 г. с указ на президента Желю Желев хълм е кръстен на Синеморец, връх – на старата столица Плиска. Друг връх носи името Хемус, което е старото наименование на Стара планина, а плато е наречено Балкан.
През 1997 г. президентът Петър Стоянов подписва указ, с който ледник е кръстен Търново, ледопад – Руен, и седловина – Несебър. През годините стотици места на Ледения континент са кръстени с български имена.
С указ на държавния глава Румен Радев от края на 2021 г. десет географски обекта имат български имена. Сред тях са заливите Голям и Малък сечко, както и бряг Баба Марта. Брегова ивица носи името на Анка Ламбрева – първата българка, прелетяла в самолет над Ламанша и първата българска околосветска пътешественичка.
България е сред антарктическите държави от 1978 г., когато подписва Антарктическия договор без право на глас. През 1998 г. е приета за постоянен член на организацията и заедно с още 26 държави има право на вето по всички въпроси, отнасящи се до съдбата на тази една десета част от планетата, според данни на „Справочна информация“ на БТА.
Българската база на остров Ливингстън носи името „Св. Климент Охридски“ от 1993 г. с указ на президента Желю Желев. Тя е основана през 1988 г. и е разположена на полуостров Хърд, на 130 м от брега на вътрешния залив Емона в Южния залив, който се използва за трансфер на персонал и товари с надуваеми лодки. Лятно време през района на базата протича Резовският поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване, посочват на сайта на Българския антарктически институт.
На 27 декември миналата година за първи път български научноизследователски кораб – „Св. св. Кирил и Методий“, се отправи към световния океан, за да достигне до Антарктида в рамките на 31-ата българска антарктическа експедиция. На борда е и журналистът от БТА Константин Карагьозов, който предава новини от експедицията. Кореспонденциите му могат да бъдат прочетени в рубриката „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА“ на сайта на Агенцията.
Източник: news.bg
