Дори и Коледните празници, които сърбите отбелязват на 7 януари, не дадоха нужното успокояване на ситуацията в Косово. Нямаше как да стане, след като в дните след Нова година и преди Коледа се случи инцидент, който отново взриви и без това нестабилната обстановка. Но за разлика от други подобни случаи, които обикновено стават в северната част на Косово, населена плътно със сърби, този път бомбата избухна в един от малките анклави в най-южната част на страната – в Щръпце.
В инцидента бе съзряно отражение на основния проблем на поделеното общество в младата държава- етническото противостоене между мнозинството албанци и малцинството сърби. Въоръжен мъж бе стрелял и ранил 11-годишно момче и 21-годишен младеж от едно от селата от общината в Щръпце. Това предизвика бурни протести на съселяните на ранените, макар че властите бързо идентифицираха и задържаха нападателя. Мъжът е от състава на Косовските сили за сигурност, т.е., професионален полицай и военен с право да притежава и използва оръжие.
Той и ранените са се познавали и засега е известно, че стрелбата е предшествана от вербална разправия и обиди, довели до пукотевицата. Разбира се, общата атмосфера на недоверие и напрежение между двете етнически общности в държавата винаги на преден план извежда констатацията, че това е поредния случай от безкрайната статистика на конфликти между албанци и сърби. Може в основата на инцидента да е бил и битов проблем, някакво локално съперничество или нещо съвсем лично, но ето че медиите в Косово, и особено онези в Сърбия, раздухаха случая, като го „качиха“ на институционално равнище. Отидоха и по-нататък, като го разположиха в координатната система на отношенията между Белград и Прищина, придавайки му дори междудържавно значение. А това е вече потвърждение за крехкостта на диалога между Косово и Сърбия, за което сме писали неведнъж на страниците на вестника.
Сърбите от анклава, съвсем очаквано, се вдигнаха на протест против проявеното насилие. Използваха методиката на техните сънародници от северната част на държавата, които при първо несъгласие с някоя от мерките на централните власти в Прищина изваждат тежките товарни автомобили и автобуси и препречват основните пътни артерии. Така и стана край Щръпце. С усилията на международната общност и командването на КФОР в последните часове на миналата година бяха отстранени барикадите по пътищата към граничните пунктове в северната част на страната. Тази блокада продължи повече от друг път – около четиридесет дни. И тъкмо когато се чу въздишка на облекчение, че и тази криза в Косово е преодоляна, а нейният материален израз – блокадата на пътищата – отстранена, камиони и автобуси излязоха и край малкия анклав на юг. Блокада.
Въпреки тази прилика обаче, случаят с простреляните дете и младеж показва и някои разлики в реакцията на местните сърби. Протестът бе използван и за да бъдат издигнати лозунги против президента Александър Вучич, за това, че е оставил на произвола на съдбата своите сънародници в Косово. Намекът бе, че той се грижи предимно за техните права в онези райони на север от реката Ибър, които са населени плътно със сърби.
Критиката беше и срещу представителите на партията Сръбска листа, чийто представители вече години наред са монополисти в участието си във властта в държавата. В същото време са и инструмента, чрез който Вучич осъществява контрол над поведението на сърбите в четирите общини на север, където Сръбска листа има политическо предимство сред местните избиратели.
Тези първи сигнали на несъгласие с Белград си имат своето отражение и в подходите, които сърбите от двете страни на река Ибър използват за влияние. На север са далеч по-радикални, вероятно поради близостта с границата със Сърбия, а сигурно и поради плътността на демографското си присъствие. Южняците, ако можем така да наречем сърбите в анклавите, предпочитат по-активно участие в институциите на държавата, както и търсенето на общи точки с албанците, които ги обкръжават. Очевидно е, че те си дават сметка, че бъдещето им е в интеграцията в обществото, което, поне по конституция им предлага равни права, но и равни отговорности.
Първите хора на Косово осъдиха действията на въоръжения мъж, прострелял момчето и младежа. И президентът Вьоса Османи, и премиерът Албин Курти дадоха да се разбере, че случаят ще бъде внимателно анализиран, а нападателят ще получи справедливо наказание. Това беше важно да се чуе, най-малко поради две причини. Първата е, че косовското правосъдие трябва да покаже еднакъв аршин към представителите на всички етноси в държавата. Особено на фона на задържането от косовската полиция на техен колега от сръбски етнически произход, заради ареста на когото избухнаха бунтовете през есента и барикадите бяха отново разгърнати. Без съмнение, ще има сравняване за третирането както на въоръжения нападател в Щръпце с онзи сръбски полицай, който е под домашен арест. Сигурен съм, че в името на утвърждаването на справедливостта, без значение за етническата принадлежност на обвиняемия, властите ще се опитат чрез политически средства да гарантиран еднакво отношение и към двамата.
От друга страна, Османи и Курти не могат да не си спомнят трагичните събития от март 2004 г., когато от един невинен спор между младежи край река Ибър в Митровица се стигна до масови прояви на насилие от двете страни на реката. Тогава раздялата между двете части на града-южната с албанците и северната със сърбите стана факт. Мостът, който свързваше двете части на реката, се превърна в разделителната линия межда двата етноса и символ на тази подялба пред очите на международната общност. Дълги години го контролираха представители на френските части от силите на КФОР, но фактът, че иначе оживеният трафик по него бе прекратен, постепенно го превърна в нефункционална конструкция. Днес той просто е нещо като музей на това, което може да направи взаимното недоверие и как от един обект със стопанско значение етническата непоносимост може да го превърне в обект за снимки. И аз лично имам вероятно принос за „символизирането“ на моста над Ибър в Митровица, защото, колкото пъти съм правил репортажи за ситуацията в Косово, съм отивал там с камерата, за да предавам от символен обект за обществената, политическата и етническата ситуация в новата държава. И представители на други медии от Балканите и света също са приемали, че там е „мястото“. Да, има и други два моста, които прехвърлят реката и свързват двете части на разделения град, но този, за когото говоря, е един единствен.
И още нещо- вече казах за тежкия спомен от събитията през март 2004 г. Години след това обикалях Косово да снимам документалния филм за БНТ със заглавие „Бог е един за всички“. Намерението на екипа ни бе да покажем ролята на вярата за помирението и толерантността между етносите в новата държава. Основните ни събеседници бяха трима служители на Бога – католически, мюсюлмански и православен. И тримата, без изключение, посочваха събитията от март 2004 г. като
вододел в развитието на отношенията между хората в бившата югопровинция. Всеки със своите аргументи и позиции, но и всеки със своята истина за причините и последствията.
После, през 2008 г. дойде и обявяването за суверенна и независима държава Република Косово, която – ето вече толкова години, все не може да регулира окончателно отношенията си със Сърбия. Тази половинчатост в статута на новата държава води със себе си усещането за нестабилност, подхранвано от провокационното поведение на местните сърби, за което вина основно има Белград.
Новата година обаче дава надежди, че нормализацията най-после ще се случи. Поне първите сигнали са такива, ако не броим простреляните младежи в Щръпце. Какво да се прави, някак си се създаде представата, че всяка следваща провокация, независимо откъде идва, само чака да утихне шумът около предишната.
И излиза на бял свят.
