В три големи учения е участвал вече командирът на механизиран взвод в Трето бригадно командване лейтенант Венелин Венелинов. Едва от година и половина е офицер, а вече трупа солиден опит по полигоните. „Участвах в тактическото учение с бойни стрелби „Пирински страж-22” като командир на взвод. Преди това – в международно учение в Гърция също като командир на взвод. Както и в оперативна тренировка за оперативния резерв на НАТО в Косово”, казва офицерът. Убеден е, че всеки ден човек се учи, особено в тези тактически занятия, в които се сглобяват целият батальон и бригадата.
Той е първи офицер в семейство си. Роден е във Видин и към професията на военнослужещ се насочва като дете, когато предпочита военните игри. В 10. клас вече категорично решава да кандидатства във Военния университет: „Оттогава си бях казал, че трябва да стана офицер, защото това мисля, че е съдбата ми”.
Убеден е в правилния си избор. „Преди всичко изборът на военната професия трябва да е по желание, човек да го иска и да бъде запознат с всички трудности и лишения, с които ще се сблъсква. А те не са малко. Най-малкото е едно занятие 14 дни на полигона в палатка. Не мисля, че всеки може да го изтърпи. Защото там не се къпем всеки ден. Има моменти, в които няма как дори да си измием ръцете… Не е за всеки. Този, който иска да дойде в строя, трябва да се подготви както психически, така и физически. Да бъде готов за всички лишения. И преди всичко трябва да обича България”, убеден е лейтенантът.
По думите му във военното училище се изучават последните концепции на военното дело, но има много неща, които няма как да научиш там, свързани с живота във формированията. Става дума за ежедневни дейности, с които лейтенантите се сблъскват буквално от първия ден на своята служба. По време на курсантските си стажове в 101-ви алпийски полк и 61-ва Стрямска механизирана бригада лейтенант Венелинов трупа ценен опит. Тогава вече разбрах реално как стоят нещата, споделя той.
В Бригадното командване го посрещат топло. „Но имаше и студени моменти, тъй като не може всеки да ти покаже всичко отначало. Но много научих от офицерите и не по-малко от сержантите. Сержантите в това отношение имат много голям принос за обучението на млади офицери. Помагат. Защото първият помощник на взводния е сержантът”, категоричен е лейтенантът. Според него проблемите са основно в липсата на офицерски кадри. „Налага се понякога да изпълнявам две, а и три длъжности едновременно. Което е трудно, но успяваме, справяме се”, заявява офицерът.
В свободното си време спортува, като предпочита футбола. Рита топка любителски. „Все пак не съм станал футболист, станал съм военнослужещ”, казва шеговито. Надява се след години да постъпи във Военната академия, за да изучава следващото ниво на службата. „Но дотогава има бая пот и кръв да се хвърлят в тренировки, както се казва, за да остане време за кандидатстване. Трябва да съм готов, защото без подготовка няма как да се успее”, категоричен е лейтенант Венелинов.
