Сблъсъкът, който през февруари миналата година се привиждаше на Владимир Путин като кратка специална военна операция, се трансформира в дълга война на изтощение. Съответно плановете на две воюващи страни се промениха съществено. Целта максимум на Русия е да превземе Киев, да смени властта в Украйна и да анексира голяма част от нея. Това е абсолютно непостижимо за Москва, защото дори и да стане чудо и руската армия да получи решително предимство на бойното поле, това ще бъде камбанен звън за западните съюзници на Киев да засилят своята помощ за Украйна и така силите пак ще се изравнят. На обратния край на скалата с резултатите от войната стои вариантът „Германия през 1945 г.“ – пълната победа на украинците, която да доведе до освобождение на всички окупирани територии, международен трибунал за военните престъпления на Русия и изплащане на репарации. Това също изглежда невероятно, защото Путин няма да подпише пълна капитулация, докато разполага с армия и контролира страната си.
Както е известно, войните на изтощение биват печелени от тази страна, която разполага с повече ресурси.
Така е в Първата световна, когато Германия има най-добре подготвена армия, но не й достигат човешки и икономически ресурси. Във Втората световна война сюжетът е почти същият – германците започват ударно и громят противниците си, но след 4–5 години се оказва, че антихитлеристката коалиция вече произвежда няколко пъти повече самолети, танкове и бойни кораби от Германия.
С какви ресурси разполагат Русия и Украйна и доколко успешно могат да ги впрегнат за постигане на военна победа? На пръв поглед руското превъзходство е смазващо – около 4 пъти по-голямо население (ако броим и Крим, Донецк и Луганск), десетина пъти по-голяма икономика, явно предимство по отношение на бройката на различните оръжейни системи. Всичко това обаче се компенсира от два фактора – западната военна помощ и по-високата мотивация на украинската армия, която защитава родината си. Въпреки че в Русия вече бе проведена една частична мобилизация, степента на военизиране на украинската икономика и обществения живот е много по-висока – все пак войната се води на територията на Украйна, включително в нейните големи градове, които са тероризирани от руските ракети и дронове.
Два са основните фактора, които ще определят съотношението на силите в битката за Украйна през 2023 г. Първият е
размерът на западните военна и финансова помощ за Киев. За миналата година украинците са получили финансова подкрепа в размер на $32 млрд. $12 млрд. от тях идват от САЩ, $8 млрд. – от Европейския съюз, има и солидни суми от отделни страни от ЕС и от МВФ. През тази година може да се очакват финансови вливания от същия порядък. Така че, ако някой очаква Украйна да фалира и да не може да плаща заплатите на войниците и чиновниците си, трябва да знае, че това няма да се случи. През 2022 г. украинската икономика се е свила с около 30%, спадът ще продължи най-малкото заради липсата на няколко милиона души, които напуснаха страната, но вече ще е по-малък.
Малко над $20 млрд. е военната помощ, която САЩ са предоставили на Украйна. Почти още толкова в подкрепа на украинската армия са дали и европейците, Канада, Австралия и някои други западни страни. Тази помощ е много голяма и бе решаващ фактор, спомогнал за изравняване на силите на фронта, но да не се заблуждаваме – военният бюджет на Русия за 2021 г. бе над $60 млрд., а за тази година са планирани $84 млрд.
На фона на тези числа от изключителна важност ще бъде ефектът на западните санкции върху руската икономика. През 2022 г. тя се представи доста по-добре от очакваното и спадът ще се окаже в рамките на 3%. Трябва да се има предвид обаче, че сега сериозна част от БВП на страната се създава от военнопромишления комплекс, а неговата продукция „изгаря“ на фронта, без да генерира потребление или инвестиции. В руското правителство и в централната банка работят отлични специалисти, които засега успяват да държат икономиката и финансовата система на страната над водата, но трудното тепърва предстои. Русия изгуби почти целия си газов пазар в ЕС, осезаем удар срещу нейния петролен експорт нанасят санкциите, влезли в сила преди месец, а от февруари ще бъде забранен и експортът на руски нефтопродукти в Европа. Моята прогноза е, че 2023 г. ще бъде още по-трудна за руската икономика и бюджетът на страната ще има голям дефицит. Колапс обаче не се вижда на хоризонта. Макар че ще са по-малко, ракетите на Русия няма да свършат.
Не е изключено през 2023 г. властите в Москва да обявят още една вълна на мобилизация. Украйна също ще попълва своите загуби в жива сила. В крайна сметка всичко ще се реши на бойното поле, засега няма индикации, че в Русия може да избухне бунт, който да помете Путин. Русия има своя „пета колона“ в редица европейски държави, но шансовете й да разбие западното единство по темата за помощта за Украйна са нищожни. Логиката диктува, че в една дълга война технологичното превъзходство на западното въоръжение, получавано от Украйна, трябва постепенно да наклони везните в полза на Киев, но това няма да стане скоро. Развръзка в следващите няколко месеца няма да има.
Руснаците настъпват към Ню Йорк… в Донбас
Руските танкове настъпват към… Ню Йорк! Тази стряскаща новина мина няколко пъти по медиите в края на миналата година. Няма грешка, в Донецка област, район Бахмут, действително има градче с такова име. То е създадено от германци – хора от протестантската секта на менонитите, дошли в Русия по времето на императрица Екатерина. Има версия обаче, че името Ню Йорк е измислено от помешчик, който е владеел този район в средата на XIX век. След Октомврийската революция болшевиките решават, че немците в градчето са неблагонадеждни и ги изселват в Средна Азия, но не сменят името Ню Йорк. Куриозът е, че по това време областният център, днешният Донецк, се казва Сталино, поради което в документите често може да се срещне обозначението „Ню Йорк, Сталинска област“.
Американското име се удържа до 1951 г., когато Студената война вече достигна такова ожесточение, че става неприлично съветско градче да носи американско име. То е сменено на Новгородское. И така до миналата година, когато Върховната рада на Украйна отново му връща историческото название Ню Йорк. Ако руснаците успеят да го превземат, едва ли ще пропуснат възможността да го прекръстят отново.
През миналия месец украинците нанесоха удар с дрон срещу военното летище край селище с друго емблематично име – Енгелс. Това е град в Саратовска област на около 700 км от Украйна. Енгелс получава името на прочутия ляв мислител Фридрих Енгелс през 1931 г., което е в реда на нещата – все пак тогава в Русия управляват комунистите, които смятат Маркс и Енгелс за родоначалници на своята идеология. Интересното е обаче, че градът е създаден в средата на VXIII век от преселници от Украйна под името Покровская слобода. Преброяването от 1859 г. показва, че украинци (малороссы) са две трети от жителите на града, а през 1889 г. – 78%. През 1939 г. за украинци се обявяват само 16% от хората в Енгелс, а през 2010 г. – 2%. Немците никога не са били повече от една пета от населението на града, но въпреки това до 1941 г. той е столица на автономната република на немците от Поволжието. А в средата на XIX век те дори наричали града Козакенштат заради заселилите се в него казаци от Украйна.
Покрай удара срещу летището в Енгелс тръгна шегата, че сега трябва да се готви Маркс. И такъв град наистина има, само на около 60 км от Енгелс, също в Саратовска област. Той обаче е създаден като истински немски град от колонисти, поканени в Русия по времето на Екатерина Велика. Затова първоначално се казва Екатериненштат. През 1920 г. става Марксштат, през 1941 г. немците са изселени по понятни причини, а името е сменено на Маркс.
