Бижута на румънската кралица Мария са изложени в съкровищницата на Националния исторически музей в Букурещ. 73 предмета са подредени в пет витрини.
Сред брошките, гривните, диадемите и колиетата се прокрадва и българска следа. “Това е пудриера, подарена от българската княгиня Мария Луиза. Била е изработена от много известен майстор във Виена”, споделя специално за БТА директорът на музея Eрнест Оберлендер Търнувяну, докато ни показва експонатите.
Сред най-старите предмети, принадлежали на румънската кралица, са гривна от детството й със снимки на нейните братя и сестри и гривна с рубини и надпис “Remember” (“Помни”), която носела през юношеските си години. Специално място в съкровищницата на музея е отделено за короната, която Мария носела на коронация през 1922 г.
“Тя е в стил ар нуво. Тежи почти два килограма. Моделът измисля художникът Константин Петреску, който е направил и фреската на Атенеума с ключови моменти от историята на Румъния. Петреску нарисувал короната, вдъхновен от короните от средновековните стенописи. Тези, които носели някога румънските принцеси. Декоративните и флоралните мотиви са комбинирани с полускъпоценни камъни. Короната представлява комбинация от кралска и имперска корона, тъй като кралица Мария е била племенница на кралица Виктория, която пък е била императрица на Индия и племенница на Александър Втори – император на Русия. В същото време има и елементи от византийска корона. Тези висулки отстрани принадлежат на византийската традиция. Най-интересен е кръстът със специална форма, използвана още в праисторията – в неолита и по време на бронзовата епоха. Символизира света. Четирите страни на света и ходът на слънцето през четирите сезона. Но има още една причина кръстът да е на короната. Кралица Мария обичала да язди сутрин пред двореца Котрочени. Тогава все още нямало обособен квартал, имало поле. И много пъти, без обяснение, конят, който яздела, падал, спъвал се на едно определено място. След като се случило няколко пъти, принцесата се навела да погледне и намерила малък бронзов кръст с подобна форма. Решила, че е символ, знак за късмет. Затова поискала тази форма на кръста да бъде върху короната и на различни нейни бижута”, разказва директорът на музея.
Картие и Фаберже са някои от бижутерите, които създават уникати специално за кралица Мария. Аметистът и опалът са полускъпоценните камъни, които тя много харесвала. Носела такива на коронация през 1922 г. в Алба Юлия.
Фруктиера, изработена от френски бижутер през XVIII век – дар за сватбата на Мария и Фердинанд от кралица Виктория. Накити с рубини. Диаманти. Перли. Часовници от платина, декорирани с брилянти. Внучката на кралица Виктория от Великобритания и първа братовчедка на последния император на Русия получава скъпи бижута като зестра в началото на брака си с крал Фердинанд. Но по време на Първата световна война, непосредствено преди Букурещ да бъде окупиран, много от тях са изпратени в Яш, а после в Русия, заедно със златото от хазната на Румъния.
“Тогава бижутата на кралица Мария са се оценявали на седем милиона златни франка или шест тона злато. За съжаление скоро след като са изпратени в Русия, там избухва революция, която прераства в Болшевишката революция и болшевиките преустановяват дипломатически връзки с Румъния. Оттогава следите на бижутата се губят”, коментира Eрнест Оберлендер Търнувяну.
Дори скъпоценностите, които Мария завещава на децата си, имат злочеста съдба. Те ги продават, за да оцелеят в изгнание, включително огърлица Картие с 468-каратов сапфир, както и повечето тиари.
Част от бижутата кралица Мария може да бъде видяна в специален семеен албум, посветен на румънската кралска фамилия, който Националният исторически музей в Букурещ издаде наскоро. “Той съдържа много непоказвани досега снимки. Всички са от фонда на музея. Разполагаме с архив от над 30 000 снимки – от 1840 г. нататък. Представят хубавото, човешкото лице на румънската династия. Крале и кралици, принцове и принцеси, представени не като свръхчовеци и супергерои, а като живи същества”, допълва директорът на музея.
Източник: bta.bg
