Визитната картичка на старшина Петър Велев е съвсем обикновена. По армейски. Той е от Пловдив. Завършил е механотехникум, специалност самолети и двигатели. Служи в армията от 1994 г. Бил е в ескадрилата за войскови ремонт и за периодично обслужване на авиационната техника, като е обслужвал самолети МиГ-21, МиГ-29 и Л-39. Сега е техник на изтребител МиГ-29 спарка, борден №33, и Л-39, борден №203. А знаете ли какво е да си техник на самолет?
Ако не сте наясно, ще разберете. В авиобаза Граф Игнатиево кадровият вакуум за тази специалност е сериозен. Причината е проста – заради неимоверната отговорност, която се носи. Самолетът трябва винаги да е в изправност. След като всички специалисти извършат подготовката на изтребителя за полет, техникът проверява тяхната работа и с подписа си удостоверява, че самолетът е готов за изпълнение на задачата. „Без мой подпис не може да излети“, твърди старшина Петър Велев.
Техникът помага на авиатора да се качи в кабината. Той е последният човек, който летецът вижда, преди да се откъсне от земята. И с подписа си техникът отговаря за неговия живот. „Не съм спал безброй нощи, когато има някаква аварийна ситуация. Чакаш с нетърпение самолетът с пилота да кацнат на пистата. А това са трудни, тежки и тягостни минути“, добавя той. На техника се зачислява самолет и той материално отговаря за него. На старшина Велев са зачислени и се водят два – един изтребител и един учебно-тренировъчен. Балансовата им стойност е около 20 млн. лв. Отговорността е голяма и затова трудно се намират желаещи да се нагърбят да посрещнат подобно професионално предизвикателство.
Питам го поне докарва ли заплата от два бона. Клати отрицателно глава, получава по-малко, разписва се някъде за около 1800 лв. „Затова немалко колеги отидоха в частни фирми, в гражданската авиация. Там започват от 2500 лв. и нагоре. Но в живота не всичко са пари. Любовта към авиацията не се измерва с пари. Всеки сам си избира пътя в живота, аз съм си избрал своя – военната авиация. Затова съм тук и не напускам. Иначе в Пловдив мога да си намеря и по-добре платена работа“, откровен е старшина Велев. Неговата армейска философия е, че без хора авиация не става, с колкото и модерна техника да се насити. И смята, че в авиобазата са като голямо семейство, в което си имат доверие и затова работата върви.
„За мен е важно самолетът да е наред и да може да лети. Но сега времената са трудни. Хората работят над 8 часа. При нас осемчасов работен ден в повечето случаи е илюзия“, признава старшината. Той като техник на самолет работи на открито – зима, лято, дъжд и сняг, студ и пек, без значение. Няма сянка, за да се скрие, или чадър, където да се подслони. Той трябва да е на бойния си пост при самолета.
Предполетната подготовка на изтребителя е около час и половина, а следполетната е по-дълга – около 2 часа. Тя включва и смяна на гуми. В случай че самолетът дава дежурство по линия на „Еър полисинг“, се полагат още допълнителни грижи – трябва например да му се подкачат допълнителни резервоари. „Ако по време на полет е възникнала някаква неизправност, машината се дава на другата ескадрила, за да я отстрани. Докато не се отстрани повредата, аз стоя до самолета“, обяснява старшината.
Когато машината излети, той се тревожи повече за пилота, трепери за него до последно, докато се завърне. В авиацията са най-щастливи, когато броят на кацанията е равен на излитанията. Така ли е, преживените мъки и трудности се забравят. С негов самолет досега не е имало инцидент или нещастен случай. „Това няма никакво значение. Аз се тревожа за всеки самолет, който излети. Даже и да не е мой, какво от това. Та нали пилотите са едни и същи. Човешкият живот е безценен“, смята старшина Петър Велев. И признава: Затова отношенията помежду им са повече истински приятелски и по-малко като началници и подчинени. Това е така, защото всички горят с пламъка на една съдба и имат една любов – изтребителната авиация.
