В края на миналата година в Националния военноисторически музей (НВИМ) беше открита изложбата „София – 100 лица в Балканската война“. Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представи един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век с уникални експонати, някои от които се показват изключително рядко.
Наред с едни от най-славните моменти от историята на Българската армия експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на пресата по време на мобилизацията и на самите военни действия. Посетителите имаха възможност да се потопят в атмосферата на града непосредствено преди и по време на войната, запознаха се с ролята на българските политици и военни дейци в събитията.
На виртуално табло бяха представени факсимилета – изрезки от вестници, от епохата, някои от които особено цветущо описват през призмата на частни случки и събития цялостния емоционален заряд на историческото време.
Още преди войните много се затяга законовата рамка за вестниците – с три закона през 1907 г. са въведени, от една страна, нови изисквания към издателите на политическата преса, а от друга, са силно завишени наказанията – тъмничен затвор плюс колосални глоби.
Като цяло, вестниците и периодичният печат по време на Балканската и Първата световна война се характеризират с патриотична екзалтация. Понякога лекомисленото поведение на пресата по това време допринася за създаването на обществена атмосфера, която прави възможни и донякъде приемливи авантюристичните някои от ходовете на Фердинанд през есента на 1912 г. и лятото на 1913 г.
Понякога интересите на Великите сили намират публичност чрез нашата преса. Пари на някои чужди легации мотивират поведението на вестници като „Балкански сговор“, „Свободно мнение“, „Балкански куриер“, „Заря“, „Балканска трибуна“. Интересите на други Велики сили пък намират публичност (пак чрез финансови инструменти) в издания като „Камбана“, „Утро“, „Дневник“ и „Балканска поща“.
Войната променя външния вид и съдържанието на вестниците. Вече виждаме не само многобройните патриотични стихове, но се появяват и снимки, писма, кореспонденции от фронта, защото почти всички вестници изпращат кореспонденти на бойното поле.
Както винаги, в подобна ситуация е въведена и строга цензура, която определя еднообразието на българските вестници. Те са длъжни да публикуват информация, получавана главно от Българската телеграфна агенция. Най-голяма тежест сред изданията от онова време имат предшественикът на вестник „Българска армия“ – „Военни известия“, и списание „Отечество“. По време на войните много рязко се изостря въпросът за отговорността и вината на журналистите, а не само на управляващия елит и неслучайно по-късно през 1919 г. наред с министрите от правителството на Радославов, които са обвинени като причинители на националната катастрофа, са били задържани и съдени журналисти.
Сред изрезките от вестници, които бяха представени на интерактивното табло в Националния военноисторически музей, имаше истински информационни бисери, които оставят трайни спомени от съответната статия. Та нали в крайна сметка именно това е целта на една вестникарска публикация – да бъде прочетена, запомнена и разпространена от уста на уста, така че човек да си купи вестника, за да се убеди сам, че това е самата истина. А както знаем, тогава, а и значително по-късно, когато нещо е написано във вестника, то непременно е истина, няма как иначе…!
Така например една от публикациите ни информира, че при канонадата при Одрин „една българска граната е паднала върху зданието на руското консулство и го е повредила значително“. Друга статия пък ни информира изчерпателно за това, че е издадена заповед в трамваите в София да таксуват превоза на ранени войници, което според автора е нередно. Друга вестникарска публикация пък, която очевидно има за цел да повдигне патриотичния дух, ни съобщава, че цял влак с бягащи войници начело с офицерите им се завърнал в Цариград.
Особено интересна е една своеобразна реклама на нещо като бронежилетка. Статия от онази епоха ни съобщава, че вече има „непробиваема желязна риза, която отблъсква всеки куршум и пази живота“. Оказва се, че „тази риза е изпитана от специалисти във Франция, Англия и Турция и други земи и навсякъде се е оказало, че тя отговаря на своята цел. Тежината на ризата е 3,75 кг за гърдите и 1 кг за корема. Ризата се облича и съблича лесно, дори при лягане в окопи. Турците са сключили договор за 100 000 ризи, но не са успели да ги набавят и заради това имат много убити. Опитите, които са направени в присъствието на представител на министерството на войната в Белград на 3 октомври 1912 г., са дали отлични резултати, което може да се види и от новините от 1 и 2 ноември същата година“.
„Каймак от храчки, сметана от помия“
Стоян Михайловски определя журналистиката от неговото време така: „Масовата журналистика е каймак от храчки, сметана от помия“. Обобщение прави и Григор Василев: „Правителството поддържа една цензура невъзможна, срамна, позорна, отвратителна, защото знае, че без цензурата не може да живее“. В началото на XX век България изминава забележителен път на модернизация и приобщаване към общоевропейското развитие.
Ако през 1880 г. само 3,3% от българското население са били грамотни, то през 1910 г. това са вече над 33% от населението. В производството се внедряват нови технологии и нови машини. Нараства производителността на труда и се увеличават доходите на населението. Икономическият подем, повишаването на жизнения стандарт и увеличаването на грамотността сред населението водят до сериозни промени в развитието на журналистиката.
София се очертава като център на обществено-политическия, административния, а поради тоталитарната същност на политическото устройство и на икономическия и културния живот, така че в десетилетието преди Балканските войни се забелязва териториалната концентрация на периодичния ни печат именно в столицата.
Съсредоточаването на периодичния ни печат в София се ускорява и от още един друг тип централизация, свързана с териториалното покритие при разпространиението на пресата. Става дума за наложената от масовия печат ръчна продажба със съответна разпространителска мрежа. Тя се развива ускорено от началото на XX век и като ефект свива в регионите им онези издания, които са се опитвали дотогава да покриват цялата страна.
