„Това не е „разходка“, това е преди всичко научна мисия за нови знания и умения, за развитие на познанието в посока на по-доброто бъдеще на човечеството“. Така определи 31-вата българска антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт и ръководител на българските полярници. Тази експедиция е знаменателна. Към Антарктида пътува научноизследователският кораб с бордови номер 421 „Св. св. Кирил и Методий“. Корабът има над 20 души екипаж, той премина изпитания в Черно море. Началото на пътуването беше от морска гара „Варна“ и трябва да пристигне на местоназначението си в началото на февруари 2023 г. Корабът е под ръководството на капитан втори ранг Николай Данаилов.
„Това е едно историческо плаване за морската история на България, тъй като български научноизследователски кораб не е напускал водите на Черно море. По този начин ние ще докажем, че сме морска нация“, каза пред в. „Българска армия“ ръководителят на българската експедиция проф. Пимпирев. Той добави, че корабът ще стане част от европейската научна флота, като с него ще се правят изследвания не само в световния океан, а и в Черно море.
Маршрутът е през Средиземно море, през Гибралтар ще премине в Атлантически океан и от най-южния край на Земята, остров Огнена земя, ще мине през най-бурните води на планетата – проливът Дрейк, където се сблъскват два океана – Тихият и Атлантическият. Тук не са необичайни вълни с височина над 15 м. Последната точка е о. Ливингстън, където е българската полярна база „Свети Климент Охридски“.
„България ще продължи своите научни изследвания по Националната програма за полярни изследвания“, каза още проф. Пимпирев във връзка с целите на експедицията. Той добави, че има широкомащабна научна програма, а учените ще работят и по много интересни проекти. Един от тях е за природонаучния музей в Пловдив, където ще бъдат пренесени уникални ледени риби с безцветна кръв от Антарктида.
Геоложките изследвания по време на експедицията ще бъдат съсредоточени в наличието на минерализации и на злато, което нашите учени установиха в миналогодишни изследвания, разказа проф. Пимпирев.
Круизните лайнери не минават оттук, а товарните кораби предпочитат различен маршрут, ако трябва да обикалят Южна Америка от юг. Само корабите с голям тонаж си позволяват да преминат през пролива Дрейк. Въпросът не е толкова в айсбергите, които са много често срещани тук, а в невероятно силните бурни ветрове, които винаги духат на това място независимо от сезона и времето на деня.
Проливът Дрейк, кръстен на мореплавателя Франсис Дрейк, е разположен между Южна Америка и Антарктида, или по-точно между архипелага Тиера дел Фуего и островите Южен Шетланд.
Първо, протокът е най-широкият на планетата, а ширината му в най-тясната част е 820 км. Втората особеност на протока е неговата дълбочина. Това е най-дълбокият проток на планетата – 5 км вертикална вода.
В южната част на земното кълбо, между 40° и 50° южна ширина, преминава мощен антарктически океански поток или течението на Западните ветрове. Вятърът не среща препятствия по пътя под формата на континенти или големи острови и развива значителна скорост.
Тук постоянно духат силни западни ветрове, често достигащи 25–30 м/с, тоест индикатори за 10-точкова буря. След изграждането на Панамския канал повечето кораби го използват, за да стигнат от Атлантическия до Тихия океан и обратно. Ако е необходимо да се стигне до южната част на Южна Америка, обикаляйки я от юг, тогава се използва много по-спокойният и безопасен пролив Магелан. Множество круизни лайнери, следвайки маршрутите по света, също минават оттук.
Бурите са чести в пролива и те са едни от най-силните на планетата. Айсбергите се срещат главно в южната част на пролива, движейки се в течението от запад на изток. Климатът е умерен, в южната част преминава в субантарктичен.
