Автор: Симеон НИКОЛОВ
Войната в Украйна засили милитаризацията в Черноморския регион и ще остави отпечатък с фундаментални и дългосрочни последици. Необходимо е радикално преосмисляне на средата на сигурност в този регион. Разполагането на нови оръжейни системи в него може чувствително да измени баланса на силите. Според индекса за военна мощ България е на пето място сред шестте черноморски страни. Нуждаем се от Национална доктрина, нова Стратегия за национална сигурност, активно българско участие във вземането на решения в НАТО и ЕС и преодоляване на техническото и технологичното изоставане на въоръжените ни сили.
Няколко години преди войната в Украйна сред експертната общност вече се бе оформила оценката, че морските пространства по принцип придобиват все по-голямо значение. В случая с Черно море предупреждавахме за милитаризацията му и последствията от нея за региона. Година по-късно американски експерти обърнаха внимание, че Черноморският регион може да се окаже по-взривоопасен от Балтийския. След месец войната в Украйна закръгля година без изгледи за скорошно прекратяване. Военното надмощие на Русия в Черно море предопределя до голяма степен изхода на сраженията в югоизточната част на Украйна, която остана почти без свои бойни кораби. А стратегическото значение на този морски регион, позволяващ не само защита на Русия в дълбочина, но и излаз на руския флот през Босфора в Средиземно море, прави близко до нулата очакването за отстъпване на Крим както във военно отношение, така и при евентуални бъдещи преговори.
За страните, които не граничат с Черно море, ограниченията поставяни от Конвенцията от Монтрьо, могат да се преодолеят частично след завършване на изграждането на паралелния на Босфора изкуствен канал, тъй като те важат само за естествени проливи. Втората възможност е, ако „чужди кораби” плават под флага на черноморска страна, а третата възможност – ако такава предостави за десетилетия под аренда част от крайморската си територия, на която да бъде изградена военноморска база на друга страна. Турция не е съгласна с плановете на САЩ за дислоциране на сили на НАТО в Черно море и това пролича, когато през април м.г. министърът на отбраната Хулуси Акар предупреди България и Румъния, че „ако балансите се нарушат, има вероятност събитията да излязат извън контрол.” Възходът на Турция определено ще засили стратегическите тревоги сред съседните държави и в крайна сметка може да доведе до сблъсък с могъщи конкуренти. Турските интереси невинаги съвпадат с интересите на ЕС или НАТО.
Един анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания на САЩ от средата на 2021 г. и проучването на RAND доказаха, че за организиране на контранастъпление в направление Украйна и Грузия НАТО се нуждае от 3 месеца за прехвърляне на 3 бригади в Европа, една полска бригада и ограничени сухопътни сили и самолети от Великобритания и Франция. Само товарните дейности на пристанищата във Варна и Констанца ще продължат месец. Изводът е, че нищо не може да компенсира предварително разположени части в предна отбрана.
Ежегодните разходи на САЩ за осъществяването на подобни планове биха възлезли на $10,980 млрд., а дългогодишен конфликт би изисквал въоръжени сили от 485 000 души и разходи от $295 млрд. само за поддържане на мира. За прехвърляне на въздушно-десантна бригада в Грузия са необходими около 220 полета на С-17, а за тежка бригада – 850 полета, т.е. целият стратегически мобилен флот на САЩ…
Милитаризацията на трите морски региона – Черноморски, Балтийски и Средиземноморски, протича едновременно и паралелно с много сходни тенденции въпреки различното геополитическо положение на трите морета. А Средиземно море може да се превърне в следващата гореща точка след Украйна. Военните бази в Черно море са по-малко от тези в Средиземно. В Черно море се появиха 2 нови (турска и руска), а някои от 9-те средиземноморски бази ускорено бяха разширени и модернизирани. Руската база става основна за Черноморския флот. Въвеждайки зони за забрана на корабоплаването, Русия на практика превръща част от Черно море във военна зона.
Турция разполага с повече бойни кораби от Руската федерация, но по-голямата част от тях са в Средиземно море, а болшинството са остарели, закупени на втора ръка от САЩ и Франция. Съгласно подписан с Великобритания меморандум Украйна очаква построяването на 8 ракетни катера и 2 стари противоминни кораба тип „Съндаун”. Очаква се през 2023 г. да бъде спуснат на вода и първият кораб от серията турски корвети тип „Ада” по договор между Киев и Анкара от 2020 г.
Отпечатъкът, който ще остави войната в Украйна върху Черноморския регион, ще има фундаментални и дългосрочни последици. Ако се реализира формален военен съюз между Украйна, Грузия и Молдова за легитимиране на милитаризирането на Черноморския регион и създаване на буфер, който да поеме евентуален военен конфликт
това неизбежно ще има последствия и за България.
Ще се активизират военната дейност и по-честото използване на българските пристанища. Ще нарасне присъствието на съюзнически войски в България. Военните учения са най-ефективният път за създаване на единен фронт, но и риск от инциденти. Появяващите се предложения за включване на България в тройни или четворни съюзи по оста Север–Юг за защитаване на страни от Черноморския регион, каквито се споделят отвъд океана, също би нагнетило напрежение и увеличило милитаризацията в Черно море.
Освен насищане на Черноморския регион с въоръжени сили и оръжия показателно е, че войната в Украйна послужи за провеждане на изпитания на нови високоточни оръжия, като например на хиперзвуковия ракетен комплекс „Кинжал”. Тоест с конвенционални, неядрени, но високоточни оръжия Русия придобива способност да унищожава командни и контролни центрове. Бяха проведени изпитания и с хиперзвуковите ракети „Циркон” по морска цел на разстояние 1000 км (срещу наземни цели – 1500 км).
За първи път в действителен бой влязоха и нови западни въоръжения като ракетни системи за залпов огън, в режим на изпитания бяха въведени плавателни съдове с дистанционно управление, противодронно оръжие (Sky Wiper), изпробвана бе системата за мониторинг „Делта”. „Украйна е най-добрият полигон, тъй като имаме възможност да проверим всички хипотези в условия на бойни действия и за внесени революционни изменения в технологията и характера на съвременната война”, заяви вицепремиерът на Украйна Михаил Фьодоров, цитирайки вестник „Ню Йорк Таймс”.
Но разполагането на нови оръжейни системи в Черноморския регион може чувствително да измени и баланса на силите.
Съществуват опасения за разполагане на нови ракети със среден обсег в Европа, които скъсяват времето за предупреждение на противниковата страна и увеличават опасността от ядрена война. При дискутиране на различните сценарии, при които би могло да се стигне до използване на ядрено оръжие, се допуска демонстративно взривяване на ядрена бойна глава над Черно море от руска страна с цел предупреждение. Особено рисков бе и появилият се аргумент за ограничено използване на тактическо ядрено оръжие. Сполучлив отговор на такива разсъждения даде американският професор Теодор Постъл: „Този, който пропагандира използването на по-малко ядрено оръжие, иска да ни убеди, че един малък пламък в помещение с бензинови пари не би бил никакъв проблем”.
Повратната точка, в която се намираме, означава: преосмисляне на средата на сигурност и насоките на развитие, нова оценка на ролята на България в региона и приноса й за запазване на мира и стабилния преход в новоформиращия се световен ред, което означава Национална доктрина и нова Стратегия за национална сигурност, извеждане на националните приоритети в отбраната, активно българско участие във вземането на решения в организациите, в които членуваме, и координирано изпълнение на ангажиментите в тях.
