До края на тази година е периодът за преминаване към новата функционална структура, става ясно от проекторешението, което обсъди Комисията по отбрана.
Предстои да се определи числеността на запаса за въоръжените сили, която следва да бъде достигната до 31 декември 2023 г. Това е заложено в проекторешението на правителството за определяне на военните формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време, което обсъди на закрито заседание Комисията по отбрана, защото конкретната част на документа е поверителна. Преди него министърът на отбраната Димитър Стоянов обясни защо правителството поиска от Конституционния съд тълкувателно решение за възможността за задължителна военна подготовка на гражданите със статут на запасни. „Съгласно Конституцията, всеки български гражданин има дълг към Родината. Подготовката за изпълнение на този дълг не е формулирана никъде. В Закона за отбраната и Въоръжените сили не езаписано дали МО може да организира мобилизационни сборове и да провежда обучение. По този въпрос има и противоречие в две становища на Министерството на правосъдието – от 2016 г. и от тази година. Това е и причината ние да поискаме тълкувателно решение от Конституционния съд. Нашите запасни трябва да бъдат подготвени. При условие, че задължителната служба е отпаднала, начинът за подготовка остават мобилизационните сборове“, подчерта министър Стоянов.
Председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев опроверга слуховете, породени от питането на правителството до Конституционния съд, че това е свързано с войната в Украйна. Няма и намек и за връщане на задължителната наборна военна служба, каза още той.
Актуализацията на военните формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време произтича от проведения Стратегически преглед на отбраната, както и от разработените и приети Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., става ясно от проекторешението. Те налагат промяна в организационната структура и преход към нова функционална структура на въоръжените сили. Според Закона за резерва на въоръжените сили в състава на въоръжените сили във военно време се включват структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България.
Смята се, че в периода до края на тази ще се осигури необходимото процедурно време за привеждане на организационно-щатната структура на въоръжените сили за военно време към новата функционална структура на въоръжените сили. Срокът от една година се дава още за планиране, заявяване и приписване на необходимия ресурс от запасни и техника-запас за комплектуване на формированията от въоръжените сили и структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по длъжностните разписания или щатове за военно време. ( Б.р. – чл. 50, ал. 2 от закона за резерва „В състава на въоръжените сили във военно време се включват запасните и техниката-запас по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, както и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България, определени с акт на Министерския съвет.“)
Членовете на комисията изслушаха миинистъра на отбраната Димитър Стоянов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и заместник-министъра на отбраната Теодора Генчовска за резултатите от срещата на държавите, подкрепящи Украйна и за нашата позиция. Интересуваха се и от хода на преговорите със съюзници за придобиване на заместваща техника, съобразно решенията на Народното събрание от 3 ноември и 9 декември м.г.
„България предоставя на Украйна това въоръжение, което е по приложение 1 от списъка, одобрен от Народното събрание“, каза министър Стоянов. Преговорите за заместваща техника вървят, но сме доста закъснели, каза Христо Гаджев. Според него, ако бяха започнали в началото на войната, щяхме да имаме много по-добри възможности.
