Не бива да допускаме спад в подготовката на формированията, казва командирът на Втора механизирана бригада
– Г-н бригаден генерал, каква беше за Втора механизирана бригада изминалата година, как я оценявате Вие като командир?
– Изминалата 2022 г. беше пълноценна във всяко едно отношение за Втора механизирана бригада. Това беше година, изпълнена с много динамика, предизвикателства, учения, година, с която ние тунджанци се гордеем. Използвам страниците на вестник „Българска армия“ да благодаря още веднъж от името на командването на бригадата на жените и мъжете под пагон, на цивилните служители от бригадата за техните старание, упоритост и амбиция за усъвършенстване, за тяхната всеотдайност независимо от трудностите, с които се срещаме ежедневно, за труда, който положиха през годината за издигане на авторитета на бригадата, на Сухопътните войски и на Българската армия.
– В началото на 2023 г. кои са основните акценти и приоритети, които си поставяте във Вашата работа и пред бригадата?
– В края на изминалата седмица в бригадата беше направен Анализ на подготовката през 2022 г. По време на това събитие ние отчетохме както положителните страни на свършеното от нас, така и местата, в които ние сме допуснали слабости и неточности. Като основен акцент, който сме си поставили през настоящата година, ще бъде поддържането на придобитите способности и недопускането на спад в подготовката на формированията от бригадата и усъвършенстване на придобити навици и умения. Що се касае до приоритетите, пред мен те винаги са били три: личният състав от бригадата, учебно-материалната база и бойната подготовка. За мен тези три неща са взаимосвързани, крайно време е да се разбере, че в основата на армията са военнослужещите и ако те са осигурени във всяко отношение, ако разполагаме с модерна учебно-материална база, полигони, учебни центрове, то и бойната подготовка ще бъде на високо ниво. Ако един от тези приоритети бъде подценен или пренебрегнат, то няма как другите да се реализират.
– Какви учения предстоят и на какво ниво, както и с какви сили и средства ще е участието Ви в тях?
– Както и предходната, така и тази година ще бъде изключително натоварена и изпълнена с учения и тренировки. В календара ни има международни компютърно подпомагани командно-щабни учения (КПКЩУ) с щаба на бригадата, КПКЩУ с щаб на батальон. Също така предстоят тактическо учение с бойни стрелби (ТУБС) на ниво батальон, множество тактически учения (ТУ) и ТУБС на ниво рота. Целите обаче, които сме си поставили през тази година, както вече подчертах, е освен поддържане на придобитите способности и недопускане на спад в подготовката, а също и надграждане на постигнатото.
– Как стои при Вас въпросът с некомплекта и как преодолявате тази негативна тенденция?
– Некомплектът е основен бич пред всички командири от Българската армия. Едва ли има командир, който е удовлетворен от окомплектоването си с личен състав. Това е факт, който е известен на всички. Въпреки проведените конкурси през предходната година процентът на некомплект остава голям. Дори се забелязва отлив от кандидати за военнослужещи. Тук е мястото да спомена, че ние не стоим със скръстени ръце и не чакаме младото поколение само да се сети, че има такава професия военнослужещ. От началото на миналата година във всички гарнизони, където са разположени формирования на бригадата, под ръководството на главния сержант на бригадата са създадени мобилни тимове от всички категории военнослужещи – войници, сержанти, офицери, които по определен график презентират военната професия пред учениците. Ние не правим нищо по-различно от фирмите и компаниите, които работят в България. Ние се борим наред с тях на пазара на труда, презентирайки военната професия, ние казваме на подрастващите: Елате при нас и Вие ще придобиете навици и умения, които ги няма на нито едно друго място. Ще Ви научим да боравите с оръжие, да работите в екип, ще Ви дадем определени социални и здравни придобивки и възможност за кариерно развитие. Ето това е един от начините за борба с некомплекта. Но ако ние направим така, да убедим младите хора, че армията е наистина една възможност да реализират техните способности и потенциал, некомплектът ще намалее. Всичко това изисква работа във всички нива и определени държавнически решения.
– Какви са ангажиментите на военнослужещи от бригадата по охрана на границата във връзка със засиления миграционен натиск?
– Втора механизирана бригада участва в операции по подпомагане на органите на Министерството на вътрешните работи при охрана на държавната граница. От началото на операцията досега нашата равносметка е 20 ротации, над 1100 военнослужещи и 25 единици на техника. При изпълнение на тези задачи за нас от първостепенно значение беше осигуреността на военнослужещите с необходимите снаряжение и въоръжение, както и оборудване, стриктно спазване на правилата за употреба на сила и правилната експлоатация и поддръжка на техниката. Отговорно мога да заявя, че личният състав на бригадата достойно изпълни таза нелека задача и даже имаме повод за гордост. Военнослужещ от бригадата ефрейтор Иван Димитров от 31-ви механизиран батальон – Хасково, намери и предаде на органите на Министерството на вътрешните работи чувал с 5 икони изработени преди повече от 100 години. За тази своя доблестна постъпка ефрейтор Димитров беше награден от министъра на отбраната и министъра на културата и доказа неразривната връзка между армията и обществото.
– Как се сработват представителите на различните поколения в офицерския, сержантския и войнишкия състав и как постигате реализирането на приемствеността в работа на военнослужещите?
– Приемствеността между поколенията е основен фактор, който движи развитието на армията напред. Човек се чувства силен, когато има знанията и опита и е удовлетворен, когато може да ги предаде на младото поколение. Определено мога да кажа, че в бригадата има приемственост между поколенията както при войнишкия и сержантския състав, така и при офицерите. Важни фактори в приемствеността са лидерството, изграждането на доверие и вдъхновяване на хората около теб, но също така приемането на различни гледни точки, обсъждането на проблемите, за да може да се стигне до най-правилните решения. Ако ние не успеем да обединим поколенията, ако не успеем да предадем нашите знания и умения, да предадем нашата визия, да убедим младите, че това е пътят за развитие, ние ще ги загубим за каузата Българска армия. Този процес е много сложен, отнема много време и енергия, но според мен си струва усилията и е ключът за успеха на всеки един командир.
