Новата редакция на хореографа и режисьор Лео Муич ще взриви залата
Как една трагична любов в една толкова тежка книга във всякакъв смисъл като „Ана Каренина” на Толстой може „да се изтанцува” в една балетна постановка по музика на Чайковски само за час и 45 минути? И това е факт в едноименния премиерен спектакъл на Софийската опера и балет. Ключът е и в това, че историята е в услуга на музиката, казва нашумелият хърватски хореограф Лео Муич, който е и режисьор. Но подбраната музика не е балетна и е по-трудна за изпълнение: Концерт за цигулка, „Патетичната симфония”, „Манфред” симфония.
Самият той е завършил балетното училище в Белград и школата на Морис Бежар в Лозана. Но постановката не е академична, а балетистите не танцуват класическия балет, който е очакван при имената на титани като Толстой и Чайковски. Примабалерината Марта Петкова, която от този сезон е и художествен ръководител на балета на Софийската опера, и която влиза в ролята на Каренина, очаква, че след тази хореография на Лео Муич и следващите балетни постановки ще имат по-свободен танц. Самият Лео поставя на много световни сцени, като се обръща към драматични сюжети, вдъхновени от големи литературни съдби. Той често пише либрета и подбира музика. Казва, че Античният театър в Пловдив, където също поставя „Ана Каренина”, е най-невероятното място за него досега. И още: в този спектакъл „нарочно избрах музика, която не е балетна, която е много трудна за изпълнение. Оркестърът има много важна роля, както и цигулката, която включихме”, казва той. А Марта добавя: „Нашата трупа е достойна да има такава перла в репертоара си. За първи път виждам трупата толкова мотивирана. Стандартът е висок. Техниката е по-различна, танцът е по-свободен. Това ще допринесе и занапред в нашите спектакли. Но и сега зрителите ще усетят и разберат конфликта между Ана и обществото”.
Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов заяви пред журналисти: „Ана Каренина се завръща на нашата сцена след 8 години. След това идват „Фиделио”, „Севилският бръснар”, имаме годишнини на Шаляпин, Мария Калас – почит с репертоара на тези велики имена, както и Вагнеровият ни фестивал”.
Премиерните дати на „Ана Каренина” са днес, на 28 и 29 януари следобед, на 2 и 3 февруари, на 30 и 31 март и на 9 април следобед.
Ивайло Петров, който отваряше душата на човека
Ивайло Петров щеше да бъде на сто години този месец. Наричат го „другият Йовков”, защото освен неговата „Хайка за вълци” и още други заглавия той ни е оставил и прекрасните си разкази. Както и своите картини в наивистичен стил с излъчване на умиротворение и преклонение пред „обикновения” живот, който той наричаше най-добрата книга. Нямал е илюзия, че литературата променя хората, но честно и искрено е казвал, че тя, макар и за кратко, отваря душата на човека. Време е този истински класик на литературата ни от ХХ в. и началото на този век, да се изучава в учебните програми. Защото книгите му впечатляват с вечната тема как обществените промени връхлитат и бележат човешките съдби.
И ако не препрочетем някоя негова творба, през февруари по БНТ можем да видим отново сериала „Хайка за вълци”, създаден от кинорежисьора Станислав Трифонов по книгата на Ивайло Петров.
Гюнтер Грас и отпечатъкът на войната
„Кучешки години” е третият, наред с „Тенекиеният барабан” и „Котка и мишка”, роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. Десетилетия след излизането му през 1963 г. той не е изгубил нищо от притегателността си.
В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на ХХ век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само представлява паноптикум от хрумвания и провокации, антология от брилянтно разказани кратки истории, образци на висока поетичност и безпощадна сатира, но е и внушителен принос към денацификацията на Германия, което прави задължително присъствието ѝ във всяка национална култура.
Художественото оформление е на художника Иво Рафаилов, а в изданието е включена и илюстрация на Теодор Ушев.
НАКРАТКО
По случай 160-ата годишнина от рождението на големия български писател и общественик Алеко Константинов, чието име Сатиричният театър носи 66 години, директорът на трупата Калин Сърменов връчи тазгодишната награда на името на Щастливеца, на stand-up комедията „Клуб на пороците” на Николай Гундеров. Пиесата ще бъде реализирана на сцената на Comedy Bar Happy Сатира в началото на следващия театрален сезон.
Писателката Здравка Евтимова получи диплом за най-добър разказ с научнофантастични елементи от САЩ. „На Димитър – поет” („For Dimitar – A poet”) е събрал най-много гласове от писатели и читатели на научнофантастична литература в платформата Critters. Тя е на първо място в класирането, в което са посочени 10-те най-добри разказа с научнофантастични елементи, избрани от читателите и писателите на американската платформа. Новината за диплома българската писателка е научила от издателя си от Starship Sloane Publishing, който е започнал работа по издаването на нов роман на Здравка Евтимова в САЩ.
На 28 януари Опера Пловдив представя за първи път на софийска сцена хитовия си спектакъл, рокоперата „Иисус Христос Суперзвезда”, от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс – историята за последните дни на Иисус и неговия сблъсък с Юда Искариотски, когато обезвереното човечество търси отново своя Месия. Диригент е Константин Добройков.
Двучасов концерт като разказ представя артистичната Нина Николина. В кратка форма, с намигване, изпълнителката ще ни „преведе” през диалектите, митовете, легендите и хумористични текстове, пеейки за традициите и душевността на българина. Концертът е довечера, на 27-и, в Sofia Live Club по повод на новия й албум JAZZ & TRADITIONS VOL.2.
Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” във Варна представя изложба в памет на починалия наскоро на 99 години голям илюстратор Любен Зидаров. Изложбата е под наслов „В света на Любен Зидаров”. Представени са работи на най-разпознаваемия български илюстратор, познат на няколко поколения, както и книги от фондовете на библиотеката и информационни постери с негови илюстрации. Дипломиран в специалност „Живопис” в Художествената академия, той е художникът, с чиито илюстрации на детски книжки са израснали хиляди деца. Сред създателите е на рисувания комикс в България и на модерно течение в българската илюстрация. Рисувал е по произведения на над 150 автори. Най-известните сред тях са Андерсеновите приказки, „Островът на съкровищата”, „Приказки на Шехерезада”, книгите на Майн Рид, „Приключенията на Том Сойер”, „Хъкълбери Фин”, „Принцът и просякът” от Марк Твен, „Медената питка” на Константин Константинов и др.
„Още по-редки тъпанари” е авторско продължение на нашумелия преди време спектакъл „Редки тъпанари” на режисьора Теди Москов. Постановката е в Русенския театър, но може да се види и от варненската публика на 1 февруари във Фестивалния и конгресен център в града.
Иначе на варненска сцена Пламен Марков постави премиерата на „Юн Габриел Боркман”, пиеса на норвежкия драматург Хенрик Ибсен. Един от „Светата Троица” на световния театър според режисьора: Шекспир, Чехов, Ибсен. Миналата година театърът навърши 100 години от създаването си, нараства и интересът на публиката: в афиша има разнообразни заглавия, но често на сцената гостуват и известни столични актьори. В „Тютюн” това е Калин Врачански, а в новата постановка – Николай Урумов. Персонажът му преминава от гротеската до античния трагизъм, а темата е съвсем съвременна – кризата на идентичността. И в днешния живот в социалните мрежи и на паралелните реалности човек трудно открива кой е всъщност. И героите на Ибсен, макар и от края на XIX в., катастрофират в представата за себе си.
