Любомир Денов
На 90-годишна възраст почина първата жена, полетяла на реактивен изтребител.
На 90-годишна възраст почина подполковник о.з. Емилия Гърбова. За армейските авиатори тя е легенда – първата жена, полетяла на боен реактивен самолет. За широката общественост – страна птица, която вместо да си гледа кухнята и децата, се е захванала с мъжки работи. А кой е прав – времето ще отсъди.
Защото днес, 70 г. след като Гърбова завършва военновъздушното училище, в обществото ни още се спори за мястото на жената. Не липсват и крайни мнения за ролята на тази, която дава живот. А в армията годни наред не приемаха момичета да учат за военни летци. С половин уста разрешиха на няколко девойки да се пробват на хеликоптер, а след това и на транспортен самолет. Планини от препятствия трябваше да се преместят докато допуснаха жени до специалността пилот от изтребителната авиация. Което изобщо не означаваше, че дори и да се дипломират, ще могат да припарят до изтребителя. То за мъжете няма машини и керосин, та за жените ли…
Докато за Емилия Гърбова тази дилема не е съществувала. Въпреки консерватизма на времето тя пробива мълата от недоверие и почва да лети наравно със съпруга си Тодор. Чудно ли е тогава, че двамата се влюбват във военновъздушното училище. Емилия прави първия си скок с парашут едва навършила 14 г., а Тодор пък още 16-годишен лети самостоятелно на безмоторен самолет.
Идеята за авиационна сватба дошла напълно естествено с дипомите от военновъздушното училище. Един ден двамата хванали автобуса за Плевен и право в гражданското. Разписали се с военните си книжки. Почерпили колегите и чак тогава се обадили да кажат на родителите си новината.
Докато учехме, повече се ревнувахме от работата, отколкото дали някой ухажор не прекалява с комплиментите, си спомня Емилия. Първите години семеен живот минали под знака на полетите, един ден – той, друг ден – тя, а много често и двамата се разминавали във въздуха.
Много хубаво обаче никога не е на хубаво. Идва есента на 1954 г., когато световните лидери стартират разведряване. По силата на Женевското споразумение за разоръжаване България трябвало да намали процентите от БВП за въоръжения – казано на съвременен език и да съкрати част от личния състав под пагон. За някои това идва като добра новина. Моят баща, например, току-що завършил артилерийското училище е бил оставен заради висок успех да служи в Шумен. Дали му и една стая дори заради моя милост, току-що роден. За зла врага обаче при стрелби пострадало дясното му око. Пострадали и резултатите от стрелбите, защото с едно око с бусоля не се работи. Затова решил да свали униформата. Разрешили му да запише цивилен вуз без приемени изпити. И той записал задочно агрономия. До края на живота си работи в плевенския АПК, но винаги заедно с дежурния вестник „Кооперативно село“, в пощенската ни кутия идваше и вестник „Народна армия“.
В далечната 1954 г. в родните ВВС решават да съкратят всички жени, които не са глава на семейство. Някои, за да не се разделят с авиацията, формално се развеждат. Продължавали да живеят заедно, да отглеждат деца, но пък запазили тръпката да летят. Емилия и Тодор решили да не си играят със съдбата. Той продължил да лети и заради нея, а тя родила и отгледала 2 щерки и един син. След 9 г. женевските ограничения паднали и Емилия се върнала в авиацията. Така ден след ден за 30 г. във военната и спортната авиация натрупала 12321 полета и 3450 летателни часа. Преди 2 г. като се пенсионираше ген. Иван Лалов, бивш командир на авиобаза Граф Игнатиево, някак с неудобство сподели, че за службата си е натрупал 1450 летателни часа. Неудобно му беше пред младите пилоти, които годишно я успеят да навъртят 25-30 часа, я – не. А тук една жена без хвалби има в актива си почти 3 пъти повече!
Докато мъжът и стига до полковник и зам.-началник на ВВВУ „Г. Бенковски“ Емилия усвоява 9 типа самолети и без проблеми полита на реактивен изтребител. Ама как жена с крехкия организъм ще издържи на високите натоварвания?! И то след като е родила 3 деца?! Тук ще припомня нестандартното мнение на полк. Григорий Стаменов от училището в Долна Митрополия, че женският организъм е устроен да издържа на по-високи натоварвания. Той обяснява твърдението си с наблюдения, че при дамите сърцето работи на по-ниски обороти заради по-късото разстояние между сърцето и мозъка. Дали това е така, специалистите да кажат. Но е факт, че за 30 г. полети Емилия Гърбова не допуска нито един инцидент. Нещо повече: тя започва да предава знанията и уменията си на десетки млади пилоти. За семейство Гърбови в авиацията се говори, че са обучили летци за цяла авиационна база. Сред възпитаниците им са сегашният президент Румен Радев, генерал-майор о.з., бивш командир на ВВС и бившият началник на Генералния щаб генерал о.з. Михо Михов.
Най-трудно в живота на Емилия било да гледа през оградата как другите летят. Нали всички авиаторски семейства живеели в т.нар. городоци и всекидневието им минавало сред грохота на излитащите машини. През оградата понякога си предавали и децата, докато били още малки. Заради тях Емилия и Тодор летели на смени.
Много исках малката ми дъщеря да продължи по нашия път, но уви, спряха да приемат девойки в Долна Митрополия, с болка споделя Емилия. Когато си в кабината на самолета, сам срещу уредите няма значение дали си мъж или жена. Или можеш една работа или не, среден път няма.
Въпреки че Гърбови са били уникално семейство от военни пилоти, не са ги глезили с лукс и почести. С каквито например са посрещали българските космонавти, също военни пилоти като Емилия и Тодор. Нищо повече, когато голямата им дъщеря заболява тежко, не успяват да съберат пари за трансплантация на бъбрек. Не тръгват да чукат на високи порти, защото вярвали, че лекарите ще спасят болния бъбрек. Но уви…
Когато след 2005 г. отнова отворили военновъздушното училище за девойки, Гърбова не пропуска да гостува на своите бъдещи колежки.
В журналистическата си практика неведнъж се срещах с Бетина Дикова, Анелия Атанасова и други девойки, започнали служба във вертолетната база Крумово. Някои започваха на леките „Бел“, а после на тежките Ми-17 и новите „Кугар“. Всички обаче тайно си мечтаеха за кабината на изтребителя. И винаги сочеха за пример Емилия Гърбова. Щом тя може, значи и те ще успеят.
