Обрат настъпи при гласуването в пленарната зала на двата законопроекта за защита срещу домашното насилие – на Надежда Йорданова („Демократична България“) и на Корнелия Нинова („БСП за България“). Първоначално депутатите приеха и двата законопроекта, но при прегласуването им те бяха отхвърлени. Дебатите по тях продължиха повече от два часа.
С проекта на ДБ се разширяваше кръгът на защитените лица, увеличаваше се мерките за защита от домашно насилие и се регламентират по по-ясен начин марките, процедурите и програмата за превенция от домашно насилие. Предвиждаше се създаването на национална база данни на случаите на домашно насилие, както и на единен национален орган, който да координира, планира и контролира прилагането на различните политики.
Предлагаха се и мерки, които да подобрят и забързат съдебните производства в случаите на предоставяне на защита. Въвеждаха се допълнителни мерки като забрана за насилника да осъществява контакт с пострадалия, забрана за притежаване на боеприпаси и оръжия, програми за превенция на насилието и специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на пострадалите. Предвиждаше се заповедта за незабавна защита да не подлежи на обжалване и да има незабавно действие, като се създава и възможност за ограничаване или продължаване на действието ѝ от съда при липса или наличие на непосредствена опасност.
Проектът на закон задължаваше полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта за защита, като при констатирано неизпълнение нарушителят ще бъде задържан.
Внесените от Корнелия Нинова промени предвиждаха Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, която се приема от правителството, задължително да съдържа като мярка изграждането, поддържането и управлението на поне един кризисен център за лица, пострадали от домашно насилие, във всяка област в страната. В законопроекта се предлагаше двумесечен срок, в който Министерският съвет следва да предприеме действия по актуализиране на програмата и осигуряване на необходимите средства за изграждането и функционирането на кризисните центрове. Вносителите посочват, че към момента кризисните центрове на територията на страната са 13.
Цвета Рангелова („Възраждане“) коментира, че само първите две страници от законопроекта на „Демократична България“ дефинират понятието „домашно насилие“, оттам нататък целият закон е насочен към създаването на национален съвет, който, от една страна, да е под шапката на Министерския съвет, но в следващия момент, по думите ѝ, с малки букви се прокрадва целеният ефект – неправителствени организации (НПО) да могат да предоставят социалните услуги. Колегата ѝ Цончо Ганев попита Надежда Йорданова как си представят от ДБ, че едно 3- или 4-годишно дете само отива в социалната служба и подава сигнал за насилие срещу себе си. Това е поредната вратичка някой недобросъвестен да пусне анонимен сигнал за насилие срещу деца, смята депутатът.
За поредица от недопустими изрази от парламентарна трибуна председателстващият заседанието Никола Минчев наложи на Ганев „забележка“, за която той на свой ред поиска аргументи, а Минчев му припомни – „хрантутник“, „пасквил“, „грантаджии“.
През този закон се опитват да се прокарват елементи от Истанбулската конвенция, е притеснението на „БСП за България“ по отношение на законопроекта на ДБ. Освен това, имало неправомерно прехвърляне на правата по защита срещу домашното насилие на орган, в който влизат много НПО.
Корнелия Нинова коментира, че са се преплели темите за Истанбулската конвенция и за закона за домашното насилие. Тя обяви, че върху нея се оказва „жесток натиск“ поне от пет години „това нещо“ да се приеме в българския парламент. Пет години съм устояла, пет години съм понесла всички удари, за които се сетите, пет преврата в БСП съм преживяла заради това и няма шестия път да натисна бутона и да подкрепя решение, което ще съсипе най-ценното, което ни е останало като общество – семейството, заяви тя. Нинова припомни, че в законопроекта на левицата се предлага да се открият повече кризисни центрове. Похвалете ни за това, защо ни критикувате, попита тя. Само че в нашия законопроект няма малолетни деца да съдят родителите си, няма насилие чрез бездействие, коментира Нинова.
В реплика Калина Константинова („Продължаваме Промяната“) уточни, че няма никакъв джендър, никаква Истанбулска конвенция, това е законопроект, който адресира факта, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Това са един милион жени, които ще висят на вашата съвест, на съвестта на тази зала, ако ние не приемем този законопроект, изтъкна Константинова. Това са мерките, които трябва да предприемем, за да спрем да оставяме на всеки две седмици една жена да бъде убита от нейния мъж, заяви тя.
Любен Дилов (ГЕРБ-СДС) коментира, че формулировката „насилие чрез бездействие“ е доста проблемна. Като се замислих, аз съм ярка жертва на насилие чрез бездействието от страна на моето семейство, което беше изключително либерално и ме остави да си правя, каквото си искам, цял живот, каза той. Аз страдам от този факт, да не говорим, че като 90 процента от българите съм отгледан от еднополови двойки – от майка си и баба си, добави Любен Дилов. Все пак той смята, че в този закон има изключително смислени текстове и е някаква крачка, но много голяма част от текстовете просто я провалят.
Никой не забеляза, че тези два законопроекта имат едно много общо качество помежду си – приличат на политически маркетинг, коментира Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС. Тя обясни, че и двата са внесени на една и същата дата, на която се отбелязва Световният ден на пострадалите от домашно насилие.
След отхвърлянето на двата законопроекта Христо Иванов декларира от името на „Демократична България“, че ще продължат усилията страната ни да има функционален консервативен закон срещу защита от домашното насилие. Закон, който разбира опасенията на хората от прекомерна намеса в семейните им отношения от страна на държавата или на други обществени организации, закон, който разбира, че има различни гледни точки и чува всички притеснения, посочи той. Това ще бъде една от каузите ни в следващото Народно събрание, заяви Иванов.
Източник: bta.bg
