Вдъхновението му е Странджа планина. Роден е в Малкотърновското село Граматиково. Хобито му е поезия, фотография и автомобили. Да, това е полковник от запаса Стефан Шопов. Стихосбирката се казва „С полъха на Странджа“. Луксозното издание е на „Пропелер“. Поетът е служил войник, завършил военна журналистика в Лвов и Военна академия в България. Сменил гарнизоните Звездец, Сливен и Сливница, за да дойде в столицата. Работил като журналист във в. „Българска армия, „Българско войнство“ и „Военен глас“. Завършил военната професия в Разузнавателно управление на Генералния щаб. Днес е член на СБЖ, на СОСЗР и заместник-председател на Съюза на българските творци.
Да се върнем на книгата със 124 стихотворения. В казармата за две години в 33 мотострелкови полк в Звездец и в НШЗО „Христо Ботев“ в Плевен сътворих доста стихотворения, припомня полк. Шопов. Не толкова лични, колкото посветени на неговите бойни другари приятели кашици, на службата и на момичетата, които обещали да ги чакат. Защо и на момичетата? Отговорът е в раздела „Войнишки трепети (1971-1973 г.).
Една голяма част от стихотворенията са с посвещения – на най-близките, на приятели, на учители, на командири, на поети и др.От тях може да се научи много за живота на тези хора. Например за големия български разузнавач ген. Тодор Бояджиев или за славния командващ на Втора армия ген. Димитър Попов. Тях вече ги няма, но поезията на полк. Шопов ги оставя сред нас.
Ще завърша бележката си за „С полъха на Странджа“ с един стих на редник Стефан Шопов от 1972 г., когато е бил школник в НШЗО „Христо Ботев“: „Отново с химна моят ден започва/ и флагът роден се издига пак – /след него пътят боен се проточва, /докато падне плевенският мрак.“ Избрах точно тези редове, защото много българи не са имали подобно преживяване. А то те прави войник на България до края на живота.
