В 2600-годишна лаборатория за балсамиране учени откриха съставките за направата на мумии: катран, мазнини, дървесни смоли и масла, използвани от древните египтяни за запазване на телата и подготовката им за задгробния живот, съобщава „Вашингтон пост“.
Откритията, публикувани в списание „Nature“, показват, че веществата, използвани за направата на египетските мумии – поне в тази лаборатория – са били продукт на забележителна глобална верига за доставки, разчитаща на средиземноморската, африканската и може би дори азиатската търговия за снабдяване със специфични съставки с противогъбични и антибактериални свойства.
„Това е наистина вълнуващо“, казва пред „Вашингтон пост“ Махмуд Бхагат, биохимик в Националния изследователски център в Кайро и член на изследователския екип. „Ако египтяните са пътували толкова далеч, за да се сдобият с тези специфични природни продукти, от точно тези страни, а не от други страни между тях, това означава, че е било умишлено, не е било просто опит или грешка… Те са знаели за микробиологията.“
Шепа наръчници за балсамиране – заедно с химически изследвания на избрани мумии – отдавна са основните „прозорци“ към разбирането на мистериозния и сложен 70-дневен процес на изсушаване и консервиране на телата. Тогава, през 2016 г., археолозите откриват подземна работилница за балсамиране, разположена на един хвърлей от известните пирамиди в Саккара, некропола на древната египетска столица Мемфис. На мястото са открити повече от 100 съда, включително глинени чаши и червени купи, някои от които с етикети, обясняващи как съдържанието им е използвано в процеса на мумифициране: „За главата му“, „за да бъде миризмата му приятна“ или „за защита на черния дроб“. С помощта на тези гравирани съдове учените биха могли да извършат химически анализи на останките, за да се опитат да възстановят първоначалното им съдържание. Резултатът е един много специфичен „прозорец“ към процеса на мумифициране.
„Това, което обичам в археологията, е, че имаме всички тези текстове, които се отнасят до мумифицирането, но това конкретно археологическо откритие ни дава тези огромни прозрения, които не получаваме от текстовете“, казва Стюарт Тайсън Смит, египтолог от Калифорнийския университет в Бъркли, който не е участвал в изследванията. „Физическата му същност, материалите, прикрепени към него, ни дават наистина богата представа за този процес на запазване на тялото.“
Изследването предоставя богата и завладяваща информация за това как древните египтяни са се снабдявали с материали за балсамиране.
Смята се, че естественият битум, подобно на катран вещество, произхожда от Мъртво море. Страничните продукти от хвойна и кипариси, както и смолата от род цъфтящи растения, наречени пистация, вероятно идват от Средиземноморския регион. Използвали са и смола от елеми – дърво, което расте в тропическите гори в Африка и Азия. Най-интересното е, че учените са открили смола от гума, която идва от семейство дървета, растящи в горите в Индия и Югоизточна Азия.
„Индустрията за балсамиране е била двигател на ранната глобализация, като това е означавало, че наистина е трябвало да се транспортират тези смоли на дълги разстояния – от Югоизточна Азия до Египет“, казва съавторът на изследването Филип Стокхамер, археолог от университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен. Стокхамер смята, че това е станало чрез търговска мрежа, която той проследява от днешна Южна Индия и през северния регион на Персийския залив до Египет.
Въпреки това Смит заяви, че не е напълно убеден от резултата на смолата, която е открита само в една проба и е единственият компонент, който предполага търговски път до Азия. След хиляди години останките са стари и изветрели, така че химическият анализ може да даде сведения за това какво е имало в съдовете, но не и доказателства. Това оставя място за научен дебат дали остатъкът е химическият пръстов отпечатък на определено растение. Смит отбелязва например, че някои от химическите анализи биха могли да се тълкуват като доказателство, че египтяните са въвели растения, които се срещат в днешна Америка. „Знаем, че не е имало кръстосване между стария и новия свят, така че случаят беше отхвърлен“, каза Смит.
Новото изследване оспорва други дългогодишни предположения за Древен Египет. В текстовете „антиу“ дълго време е смятана за дума, означаваща „смирна“. Пет съда с етикет „антиу“ в Саккара обаче всъщност съдържат смес от животинска мазнина и масло или катран от кедър, хвойна и кипарис. По подобен начин се смята, че „сефет“ се отнася за свещено масло, докато три съда с този етикет са съдържали животински мазнини, комбинирани с растителни добавки, което подсказва, че може да става въпрос за ароматно масло.
Софи Зид, египтолог от университета в Тюбинген, Германия, проучва ръководство за балсамиране от по-ранен период, датирано около 1450 г. пр. Според него откритията ще повдигнат въпроса дали откритията в Саккара сочат към конкретно място. Съставът на „антиу“, казва той, „не изглежда да има някаква връзка с това, което бихме очаквали. Въпросът е защо откриваме това несъответствие“. Според него един от сценариите е, че дългогодишните изследвания на текстовете просто са погрешни. Точно както е възможно да има нещо уникално в керамиката от този археологически обект или използваните съставки – или самата дума – да са се развили с течение на времето.
„Това ново изследване е наистина важно, защото ни дава нови осезаеми доказателства“, казва Зид „Но то не съвпада с това, което очаквахме да открием, така че какво означава това?“
Източник: БГНЕС
