Министерството на отбраната обръща внимание и на социалните проблеми на военнослужещите.
На пресконференция днес политическото и военното ръководство на МО отчете свършеното от 2 август м.г. насам, когато встъпи в длъжност предишното служебно правителство. На 3 февруари т.г. президентът Румен Радев назначи следващото служебно правителство, в което министър на отбраната отново е Димитър Стоянов. От пресконференцията стана ясно, че екипът се запазва. В нея участваха началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова, постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев и началникът на политическия кабинет Владко Владов.
Една от амбициозните задачи, които си поставихме е да дадем тласък и до ускорим процесите на модернизация на Българската армия, припомни министър Стоянов. В тази връзка бе изготвена Програма за приоритетни инвестиционни разходи на МО до 2032 г., която включва 13 проекта. За съжаление, посочи министърът, програмата не беше разгледана от Народното събрание. Той коментира, че в приетото от НС решение за подготовка на програма с модернизационни проекти до 2032 г. има пропуски и неясноти. „Нон сенс е да говорим за всеобхватна програма, когато тя е финансово неосигурена“, подчерта той. Сред проблемите, които създава гласуваното решение от Народното събрание, е и това, че въоръжение и техника трябва да се придобиват само от страни от Европейския съюз и НАТО. Това автоматично ограничава възможностите да се разговаря с Израел или Швейцария, например.
Министърът изброи постигнатите резултати в областта на модернизацията на армията през последните шест месеца. След три години, в който период са загубени 3 млн. долара, бе сключен международен договор с Федералната резервна банка на Ню Йорк за откриване на доверителна сметка. В нея ще се внасят абсолютно всички финансови средства по международни договори със САЩ. Идеята за създаване на Фонд за модернизация на Българската армия не е реализирана с оглед на необходимостта от законови промени. Открита е, обаче, набирателна сметка. По този начин в МО са останали 170 млн. лв. за конкретен проект за модернизация, т.е. не са върнати в централния бюджет.
Рестартиран бе проектът за придобиване на 150 бойни машини за Сухопътни войски. Вече има отговор с исканата информация от фирмите, анализиран е, предстои подготовка на искане за предоставяне на конкретна оферта. Подготвено е искане за предоставяне на информация за придобиване на 155-мм гаубици. Продължава модернизацията на танк Т-72, като се прави оценка за възможността за увеличаване броя на танковете за Българската армия, които могат да бъдат модернизирани.
Във ВМС са сключени три договора за доставка на въоръжение за новите многофункционални патрулни кораби – за противокорабни ракети, зенитно-ракетни комплекси и за торпеда.
Във ВВС бе подписан договор за вторите самолети Ф-16. През октомври бяха открити първите строителни площадки след закъснение повече от две години. Те са за подготовка на инфраструктурата на летище Граф Игнатиево за приемане на новия изтребител. Подготвено е искане за оферта за придобиване на трикоординатни радари, както и искане за предоставяне на информация за зенитно-ракетни комплекси със среден и далечен обсег.
През този период, каза министърът, бе сформиране и Многонационалната бойна група на територията на България, като през октомври Италия прие ролята на рамкова държава, а България – на страна домакин. Този процес е бил координиран от МО, най-вече от военното ръководство. Подготвени и подписани са били необходимите технически споразумения.
В Народното събрание бяха внесени промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, като най-съществената е уреждане службата на българските военнослужещи в многонационално формирование на наша територия. Поискахме, посочи министърът, чрез Министерски съвет от Конституционния съд да тълкува чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, относно подготовката на гражданите за защита на отечеството.
Направен бе отчет и на решенията в социалната сфера. Повишени са компенсационните суми на военнослужещи и цивилни служители, които живеят на свободен наем. Увеличението на средствата са средно с 80-85 процента, в зависимост от гарнизона, където е жилището. Повишени са командировъчните средства за чужбина.Стипендиите на курсантите са увеличени един път с 60 процента, а по-късно с още между 5 и 25 процента, в зависимост от званието. В процес на подготовка е увеличаването на командировъчните за военнослужещи зад граница. То ще бъде между 11 и 38 процента, според степента на риска.
Информация бе дадена и за това, което МО не е успяло да свърши. Не успяхме да създадем условия за нормална летателна подготовка от екипажите, които изпълняват задачи по Air Policing, каза министърът. Става дума за осигуряване на необходимите двигатели, резервни части и др. за МиГ-29. Полша е променила първоначалното си решение за предоставяне на два двигателя за МиГ-29. На този етап можем да вземем един, а вторият е на етап на оценка. За заместващи платформи, времето не работи в наша полза. Не сме получили оферти от страните, към които е отправено искане. Продължават разговорите с Израел, Швеция и Франция. Министърът на отбраната очаква до 15 февруари да имаме окончателно предложение. След този срок няма да успеем да се справим със заместваща платформа, прогнозира той.
В следващите месеци от мандата на второто служебно правителство ще продължи подготовката на документи по проектите за модернизация. Ще се създадат необходимите предпоставки за ускоряване изпълнението на инфраструктурните проекти в авиобаза Граф Игнатиево, където закъснението е повече от две години. Министърът се надява до средата на 2024 г. да приключат всички 59 инфраструктурна проекти на това летище.
Няма ясна визия как да се използват обектите на армията с отпаднала необходимост, подчерта министърът. Той си е поставил за цел да бъде подготвен такъв документ през следващите два месеца.
Предстои и активиране на проектите по индустриалното сътрудничество по договора за самолетите Ф-16. Те са 6, като само този, за който отговаря МО, се реализира. По останалите ще се работи с министерствата на икономиката и на иновациите.
Работим и по наредба за статуса на курсантите, каза министърът. Според Закона за отбраната и Въоръжените сили, те са военнослужещи с особен статус, но никъде не е конкретизирано в какво се състои той. Целта е в рамките на служебния кабинет наредбата да бъде готова.
В процес на подготовка са Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2022 г. и Националната отбранителна стратегия.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов подчерта, че в резултат на повишаването в последните години на възнагражденията на военнослужещите се е наблюдавал задържащ ефект при некомплекта от личен състав във Въоръжените сили. „Предвид инфлационните процеси и продължаващата конкуренция на пазара на труда към момента пак сме в старата ситуация. Некомплектът прави изпълнението на задачите в някои моменти трудно, критично, най-вече в Сухопътните войски“, отбеляза адмирал Ефтимов. „От критична важност е и социалният пакет – възможност за жилища, за компенсиране на наемните цени, за компенсация на извънредния труд и на дежурства, за личностно и професионално развитие“, заяви началникът на отбраната.
Той коментира и искането на правителството за тълкуване от Конституционния съд за допускане на въвеждането на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни. „За да се реализира това, което се планира на национално и на съюзно ниво, трябва да имаме повече формирования, отколкото е мирновременният състав. Те са сили с по-ниска готовност, но в случай на криза с постепенно нарастване на готовността, в определен период те трябва да придобият статут на боеспособни. За да се преведе целият този механизъм в действие, трябва да се извърши подготовка на запасните“, обясни адмирал Ефтимов.
Министърът благодари на политическото и военното ръководство за съвместната работа, за показаната екипност, като се надява и през следващите 2-3 месеца това да продължи.
