На 24 февруари 2022 г. Владимир Путин хвърли войските си срещу Украйна в нещо, замислено като светкавична операция. След година бойни действия Киев продължава съпротивата, но равносметката е ужасяваща: десетки хиляди жертви, чудовищни разрушения, икономика, поставена на колене.
Колосални военни загуби
По данни на Норвегия военните загуби са главозамайващи – 180 000 убити и ранени руски войници, 100 000 украински. Други западни източници говорят за по 150 000 жертви във всеки лагер. За сравнение, ако говорим за Русия, по време на десетгодишната война в Афганистан (1979-1989 г.) загинаха 15 000 съветски военнослужещи.
Думи като „клане“ и „пушечно месо“ редовно се използват в Украйна, щом стане дума за руската стратегия: зле обучени наборници, обречени на смърт, се изпращат почти веднага срещу мощната украинска отбрана.
Същевременно хиляди руски затворници са се влели в редиците на частната военна компания „Вагнер“. Техни другари по оръжие ги държат на прицел и отрязват пътя им за отстъпление, дори когато са им поставени неизпълними бойни задачи, твърдят Киев и партньорите му.
Многобройните руски щурмове обаче водят до съществени загуби от украинска страна. Това личи от множеството синьо-жълти знамена из гробищата в Украйна.
Покъртително голям дял цивилни жертви
В Мариупол, пристанищен град в Южна Украйна, превърнат в черен скелет, след три месеца руски обстрели улиците бяха осеяни с трупове. Над 20 000 цивилни украинци са загинали в тази битка, приключила през май, според оценка на Киев.
Общо 30 000 до 40 000 са изгубили живота си в конфликта по данни от западни източници. В края на януари ООН изчисли, че убитите и ранените са 18 000, но призна, че „реалните цифри са значително по-големи“. Над 400 от жертвите са деца, заяви Киев.
Повечето загинали са убити при руски бомбардировки според ООН. Например в град Днепър, където попадение на крилата ракета в жилищна сграда взе живота най-малко на 45 души, включително шест деца. Кремъл отрече да е виновен.
Не толкова смъртоносни засега, но извънредно опасни в дългосрочен план са мините. С такива устройства е осеяна 30 процента от територията на Украйна, твърди Киев, обвинен на свой ред от „Хюман райтс уоч“, че е заложил маса противопехотни мини в района на източния град Изюм. Според експерти ще са нужни десетилетия за разминиране на площите.
Военни престъпления
Войната в Украйна ще се свързва с незаличими гледки: трупове на мирни граждани, някои с вързани на гърба ръце, на улица в Буча, недалеч от Киев, след изтеглянето на руските войски оттам през април. Окървавена плюшена играчка пред гарата в Краматорск – районът бе обстрелян, докато хиляди цивилни се опитваха да го напуснат. Улучен при бомбардировка през март родилен дом в Мариупол – от него изнасят с носилка бременна жена, но не ѝ е съдено да оцелее.
Има сигнали за близо 65 000 случая на военни престъпления, заяви еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.
Екзекуции, изнасилвания, изтезания и отвличания на деца – повече от 16 000 са били прехвърлени в Русия или в зони под руски контрол според Киев – се вменяват на руските войски, обвинени през септември от разследващи на ООН, че са вършели военни престъпления „в големи мащаби“.
Срещу Украйна няколко пъти са отправяни обвинения във военни престъпления срещу руски пленници – несравними обаче с действията, приписвани на силите на Москва.
На 2 март 2022 г. Международният наказателен съд започна разследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството в Украйна.
1500-километрова фронтова линия
Удавена в огън и кръв, Източна Украйна напомня картините от Великата война (Първата световна, б. пр.). Изтощени войници, сгушени в кални траншеи, неспирен артилерийски грохот, смайващо огромни ями от снаряди, апокалиптични гледки – изравнени със земята градове и села…
„Активната“ фронтова линия в Източна Украйна се простира на 1500 км в посока север и юг, посочва командващият украинската армия Валерий Залужни. Сред горещите точки е Бахмут, наричан „ад на земята“ от украинските бойци – от лятото там кипи кръвопролитно сражение. Вече няколко седмици руски войски и наемници от „Вагнер“ напредват там метър по метър.
Няколко хиляди мирни граждани все още живеят в обстрелваните градове – крият се в мазета, останали без вода и ток, зависими от хуманитарната помощ, доставяна от смели доброволци.
В тила на фронта смъртоносни удари се сипят върху градове като Краматорск. Колкото до зоните, освободени при украинското контранастъпление през есента, те лежат в развалини и все още има риск да паднат пак в ръцете на руснаците.
Войските на Москва са превзели към 18 на сто от земите на Украйна, но по думите на генерал Залужни Киев е отвоювал 40 процента от териториите, окупирани след нашествието на 24 февруари.
Икономика, поставена на колене
Срутени сгради, спрели заводи, разбита инфраструктура. Такъв е пейзажът в цяла Южна и Източна Украйна, където са съсредоточени боевете, откакто силите на Москва не сполучиха да превземат Киев през април.
Страната плаща страшна цена – нейният БВП се е свил през 2022 г. с 35 на сто по данни на Световната банка. През януари Киевското училище по икономика изчисли щетите на 138 милиарда долара – и над 34 милиарда загуби за земеделието. ЮНЕСКО изброява повече от 3000 пострадали училища и 239 културни обекта.
От септември Москва системно нанася удари по енергийна инфраструктура. През декември бяха повредени близо половината от тях в страната и украинците потънаха в мрак и студ.
Бежанци
По данни на ООН сраженията вече са накарали около 8 милиона души да напуснат Украйна; има и над 5 милиона вътрешно разселени лица.
Полша е сред страните, приели най-много от останалите без дом – повече от 1 милион души.
От своя страна отговорните за руската окупация твърдят, че най-малко 5 милиона украинци са заминали от страната си за Русия. Докато Киев говори за случаи на „насилствена евакуация“.
Военна помощ от Запада
През април колони украински военни машини от съветската епоха – някои от тях същински антики, прекосяваха Украйна, насочвайки се на изток, към Донбас.
Бранейки се от руското настъпление, военните на Киев молеха кого ли не за западни оръжия.
Думите им бяха чути. Според оценка на Института „Кил“ от ноември партньорите на Киев му бяха обещали военна помощ за близо 37,9 милиарда евро. Американските ракетни установки за залпов огън „Хаймарс“ с обсег 80 км – далеч повече от руските им аналози, изглежда спомогнаха за същественото напредване на украинските сили, които си върнаха през есента важни територии в районите около Харков (на североизток) и южния град Херсон.
През януари Западът се реши да достави на Киев тежки танкове, пресичайки за пръв път една жълта линия. Украйна може би ще получи и самолети, което в момента също е табу.
Източник: bta.bg
