Отношенията на Косово със Сърбия остават изпълнени с напрежение 15 години след обявяването на независимостта на страната, като Белград все още не признава държавността на бившата си провинция. На фона на войната в Украйна, която хвърля сянка върху исторически бурните Балкани, Западът притиска Сърбия и Косово да нормализират отношенията си, за да намалят риска от повторна поява на нестабилност в региона.
Следва хронология на основните събития и развитие в отношенията между Косово и Сърбия от края на 90-те години на миналия век до дните преди 15-годишнината от обявяването на държавността на Косово на 17 февруари.
Февруари 1998 г. – Бунтовниците от Армията за освобождение на Косово (АОК) започват въстание срещу репресивното управление на Сърбия в неспокойната ѝ южна област, чието население се състои от 90 процента етнически албанци.
Юни 1999 г. – След 78-дневни бомбардировки на НАТО срещу сръбски военни мишени с цел спиране на убийствата на цивилни етнически албанци от страна на сръбските сили, Съюзна Република Югославия, включваща Сърбия и Черна гора, подписва споразумение за изтегляне на войските и полицията от Косово. Преходните правомощия преминават към нова мисия на ООН в Косово (ЮНМИК) и мироопазващи сили, състоящи се от 50 хиляди души и водени от НАТО (КейФОР).
Ноември 2001 г. – Първи парламентарни избори, проведени под надзора на основния наблюдател на сигурността и правата в Европа, ОССЕ, които довеждат до формирането на управляваща коалиция, в чийто състав влизат всички партии.
Февруари 2007 г. – Специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари представя план, подкрепен от САЩ и Европа, който осигурява на Косово „контролирана независимост“, но руските възражения в подкрепа на отказа на Сърбия да признае суверенитета на Косово блокират одобрението на Съвета за сигурност на ООН.
17 февруари 2008 г. – След като преговорите с посредничеството на ООН се провалят, Косово обявява независимост с подкрепата на САЩ и повечето страни членки на ЕС. Десетки хиляди сърби протестират в Белград, като малка група подпалва празното посолство на САЩ, при което загива един човек.
Държавността на Косово в крайна сметка е призната от над 100 държави, но не и от Сърбия и други страни, между които са близкия съюзник на Сърбия – Русия, както и от Китай.
Предвид ветото, наложено от Русия в Съвета за сигурност на ООН, Косово не може да стане член на ООН.
Юни 2008 г. – Начало на мисията на ЕС в Косово (ЕУЛЕКС), чиято цел е да се справи с ендемичната корупция и организираната престъпност в Косово, да обучи силите на косовската полиция и да създаде независима съдебна система, както и да разследва военни престъпления, които датират от времето на конфликта през 1990 г. и които са смятани за прекалено чувствителна тема, за да бъдат разглеждани от местните съдии.
Февруари 2009 г. – Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) осъжда петима висши сръбски служители, включително началник-щаба и бивш глава на полицията в Косово, заради военни престъпления, които включват изселвания, депортации и убийства на косовски албанци по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г.
Юли 2010 г. – Международният съд постановява в консултативно становище, че декларацията за независимост на Косово не е в нарушение на общото международно право.
Юли 2011 г. – Сърби в Северно Косово подпалват граничните ограждения със Сърбия, след като косовската албанска полиция се задейства, за да поеме контрола върху непокорната зона и да приложи правителствено решение за забрана на вноса от Сърбия. Последното действие е в отговор на забраната на Сърбия за всички косовски стоки, произведени след обявяването на независимостта.
Септември 2012 г. – Приключва международното наблюдение на младата демокрация в Косово. Мисията ЕУЛЕКС продължава на фона на постоянното беззаконие, като от 2018 г. се свежда до изпълнение на наблюдаваща роля.
Април 2013 г. – Прищина и Белград подписват споразумение, с което се ангажират с диалог с посредничеството на ЕС за разрешаване на неуредените въпроси между тях. Прищина се съгласява да предостави полуавтономия на косовските сърби в рамките на Съюз на общини със сръбско мнозинство, поради оплаквания от дискриминация. Този ключов ход обаче е спрян от решението на Конституционния съд на Косово, които гласят, че части от него са противоконституционни.
Август 2015 г. – Косовските депутати одобряват създаването на Специален съд, който да разглежда дела за военни престъпления. Поради местната чувствителност, включително възможно сплашване на свидетели, съдът е съставен от международни съдии и е със седалище в Хага, Нидерландия.
2017 г. – Неотстъпчивите косовски албански опозиционни партии многократно пускат сълзотворен газ в парламента по време на кампания, продължила месеци наред, за да осуетят всякакво споразумение за нормализиране на отношенията със Сърбия от една страна, а от друга – такова с Черна гора за демаркация на границата.
Декември 2018 г. – Косово формира свои собствени въоръжени сили, което предизвиква протести в Белград.
Ноември 2020 г. – След като е обвинен от Специалния съд за военните престъпления в Косово, президентът Хашим Тачи, който е бивш висш командир на АОК и е уважаван от много сънародници, подава оставка и е екстрадиран в Хага за съдебен процес.
2021–22 г. – Пламва напрежение около опитите на правителството в Прищина да наложи приемането на косовски регистрационни табели за автомобилите на сърбите на север в Косово, за да бъдат заменени сръбските номера. Сърбите издигат барикади и има размяна на огън с полицията.
НАТО, което разполага с 3700 войници в Косово, казва, че е в готовност да се намеси, ако размириците ескалират в явен конфликт. Пътните блокади са премахнати и напрежението намалява, след като посредничеството на ЕС довежда до решение на правителството в Прищина да не прилага решението за регистрационните номера до края на 2023 г.
Януари 2023 г. – След години на незавършени преговори с посредничеството на ЕС, европейски и американски пратеници се срещат с лидерите на Сърбия и Косово, за да ги убедят да подпишат план за нормализиране на отношенията между тях, който се състои от 11 точки и който е представен за първи път в средата на 2022 г.
Планът призовава за прилагане на минали споразумения, включително Съюз на полуавтономни сръбски общини, както е договорено през 2013 г. Косовският премиер Албин Курти възразява като се основава на факта, че това би създало мини държава и би разделило Косово на етнически принцип. Западните посредници отхвърлят подобни опасения.
2 февруари 2023 г. – Сръбският президент Александър Вучич предупреждава парламента, че ако Белград не приеме плана на ЕС, Сърбия ще дерайлира в преговорите за членство в ЕС и достъпът до предприсъединителни фондове и инвестиции ще ѝ бъде отказан. Опозиционни депутати националисти наричат това „предателство“ и влизат в пререкания с депутати от управляващата партия.
В Прищина Курти казва, че не е възможно въвеждане на официално самоуправление за сърбите, освен ако, наред с други неща, „незаконните структури не бъдат премахнати и цялото незаконно оръжие не бъде предадено“.
6 февруари 2023 г. – Курти казва „да“ на плана на ЕС, но с уговорки. Той го нарича „добра основа за по-нататъшни обсъждания и солидна платформа за напредък“, при условие, че се осигурят „международни гаранции“ и отбелязва условия, за да има местно сръбско самоуправление.
Източник: bta.bg
