Красимир МИТОВ
Книгата „130 години българи в небето“ беше представена и във ВВВУ
Лекционната зала, широко отворила врати в Изнесения комплекс за авиационно образование, не успя да побере желаещите да участват в дискусията – разговор с полковник от запаса проф. Димитър Недялков. Ветерани авиатори, офицери от запаса, академичният преподавателски състав на училището, курсанти и студенти, влюбени в авиацията и отдали живота си на нея, се събраха за среща с автора на книгата „130 години българи в небето“, или една кратка история на Българската военна авиация. Биографични данни за автора на книгата сподели полковник доц. д-р Асен Маринов, заместник-началник по учебната и научната част на Висшето военновъздушно училище (ВВВУ) „Г. Бенковски“.
В кратко резюме полковник проф. д-р Мануш Христов – декан на факултет „Авиационен“, представи книгата, посветена на 130 години от първото въздухоплаване на българин в небето на България и 110 години от първия полет на български пилот и самолет във въздушното пространство на страната. Тя е пълна документална история на военната ни авиация, 130 години история на небесна романтика и технически прогрес, но и на тъжен драматизъм и фатални трагедии. Тя е история, съчетаваща триумфални постижения и победи, но и катастрофални загуби и дори ликвидации, след които ВВС съумяват да възкръстнат благодарение на самоотвержеността на идеалистите, влюбени в небето.
Димитър Недялков сподели: „Всичко, което съм постигнал, се дължи на възпитанието и обучението, което съм получил във военното училище. С благодарност се връщам в тези години, когато съм формирал своя характер, и това, което съм, го дължа на авиацията. Изключителен шанс е, че съм попадал на невероятни колективи, прекрасни хора в гарнизоните, в които съм служил. Това, което правя сега, е знак на благодарност към тях за всичко онова, което са ми дали. Ние трябва да имаме самочувствие, че можем да охраняваме нашето небе. Правили сме го още от 1916 г., а сега това предстои на бъдещите поколения. Те трябва да са запознати с историята на ВВС“.
В приветственото си слово към автора на книгата началникът на ВВВУ „Г. Бенковски“ бригаден генерал Юлиян Радойски заяви: „От все сърце благодаря на проф. Недялков, че представи книгата си при нас, в новооткрития район. Благодарение на съвместните ни действия с него от 2018 г. в работни групи ние сме тук на това място, защото той активно участва във възстановяването на военновъздушното училище. Ако не познаваме историята, ние нямаме бъдеще, затова тази книга, кратка история на военната ни авиация, е ценен труд, може би настолен учебник за нашите курсанти и студенти, който всеки един трябва да притежава.“
Курсант Айсун Таир, специализация „летец-пилот“, която държеше книгата с автограф от автора, сподели: „Радостна съм, че притежавам тази история на Българската военна авиация. Да кандидатствам за летец-пилот във ВВВУ беше моя мечта. Тази любов у мен запали по-големият ми брат, който не успя да се отдаде на авиацията. Родена съм в Кърджали през 2002 г., завърших Професионална гимназия по икономика, но мечтата ми е да покорявам небесните простори“.
Историята на летище Телиш като част от историята на авиацията ни
По случай 110 години от първия боен полет на българската военна авиация и 83 години от създаването на летище заместник-председателят на Областния съюз на офицерите и сержантите от запаса в Плевен полковник от запаса Марин Шкодров поднесе своя подарък към Българското войнство и обществеността с новата си книга „Летище Телиш – от началото до края“, един вълнуващ документално-исторически разказ, малко известен на хората у нас.
Последната книга на Шкодров проследява период от историята на българската авиация, разказ за едно наше военно летище, подготвяло поколения военни летци и техници. В хронологичен ред авторът е представил дейността на летателното съоръжение в различните етапи от съществуването му.
Позовавайки се на много документи от историческия архив, той ни запознава с дейността на системата на авиационните учебни формирования, в частност Въздушните школи и конкретно Втори учебен орляк (школа за сляпо летене) на летище Телиш. Изграждането му започва през 1939 г., когато с Указ № 5481 на Цар Борис III са отчуждени общински имоти и пасище за нуждите на въздухоплаването, а началото на използването му е през 1940 г. То функционира до 1964 г., като на него се води летателна подготовка на курсанти от ВНВВУ „Г. Бенковски“.
Книгата ни запознава с кратки географски, метеорологически и исторически справки за гарнизон Телиш, за тригодишния (1937–1939 г.) план на българското правителство за изграждане на мрежата от летища на Военновъздушните сили. От 1940 г. с Министерска заповед №58 се сформира Втори учебен орляк, който дава живот на летище Телиш с първи командир капитан Пейко Кирилов Пейчев. Вълнуващ е разказът за дейността на Парашутната дружина, преместена в края на 1943 г. от Враждебна в Телиш, с командир капитан Любомир Ноев Ноев.
По-голямата част от книгата Марин Шкодров отделя на времето, през което летище Телиш е поделение на НВВУ (ВНВВУ) „Г. Бенковски“, гр. Д. Митрополия, с Писмо №77 от 29 май 1948г. и Заповед №65 на началника на гарнизон Телиш. Така 1948 г. става решителна за подготовката на летателни кадри за военната авиация. С постановлението си от 8 април 1948 г. на Министерския съвет летищата Д. Митрополия, Телиш и Д. Дъбник започват обучението на 350 младежи за пилоти.
Интересен е разказът за обучението на чуждестранните курсанти за летци през този период, и по-специално обучението на алжирските курсанти. Жителите на с. Телиш пък се гордеят с факта, че първи са имали възможността при пълна секретност през 1964 г. да посрещнат на летището генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев. Летището е посрещало и първата жена космонавт Валентина Терешкова и Валери Биковски на 13 септември 1963 г. при посещението им в България.
В книгата е отделено внимание на свръзките, радиотехническото и медицинското осигуряване, на дейността на 86-ата Учебна парашутно-разузнавателна база, използвала летище Телиш за извършване на парашутни скокове, с командир майор Кольо Винев Колев. По време на своето съществуване летище Телиш си взаимодейства с летищата на въздушното училище в Каменец, Д. Дъбник и Д. Митрополия.
Типовите самолети, експлоатирани от летище Телиш за своите 24 години съществуване, са 17 вида: 6 германско производство, 1 чехословашки, 1 полски, един френски, 5 съветски и 3 български. Те са „Юнкерс-52“, „Сова“, „Фоке-вулф-58“ „Гълъб“, Do-17 „Дорние „Ураган“, „Арадо-96“, „Сойка“, КБ „Гибли“ „Папагал“, Хайнкел-111, Avia-В-122 „Оса“ ПЗЛ -43 „Чайка“, D.520 „Девоатин“, ИЛ-14, Як-9, Як-11, Як-17, Як-23, ДАР-9 „Синигер“, ЛАЗ-7 и ЛАЗ-7М.
С голям интерес книгата беше представена пред медиите и обществеността във военния клуб в Плевен, а предстои да бъдат запознати и личният състав, и курсантите от ВВВУ „Г. Бенковски“. Марин Шкодров е ракетчик-артилерист, преминал службата си в ракетната бригада в с. Телиш, откъдето се заражда и интересът му към летището, а писателският му дух го води към историкоизследователската му дейност. В книгата са публикувани документи, снимки и биографични данни на командири и офицери, служили в летище Телиш, заповеди на началниците на гарнизона и началниците на военното училище, съхранявани в Окръжния държавен архив в Плевен, Държавния архив в София и Централния военен архив. Редактор на книгата е председателят на дружество „Военноинвалид“ в Плевен Илиян Христов.
