Два процента от БВП за отбрана следва да бъдат отправна точка за развитие на Въоръжените сили, а не таван на разходите, смята министърът на отбраната Димитър Стоянов.
Като обективен и реалистичен, определи министърът на отбраната Димитър Стоянов, Анализа на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов за подготовката и състоянието на Въоръжените сили през 2022 г. Посочени бяха и позитивите, и негативите, допълни той.
В изявлението си пред журналисти министърът подчерта изпълнението на редица важни мисии, конкретно от Щаба на отбраната. Като пример беше посочено сформирането на Многонационалната бойна група и постигането на пълни оперативни способности. Големият процент на изпълнение на редица национални и многонационални учения показва ангажимента, който имаме към поставените задачи, отбеляза министърът. Той даде висока оценка на участието на армията за подпомагане на населението при преодоляването на последствията от наводнения и гасенето на пожари, донорските мисии с военно-транспортните самолети „Спартан“, при охраната на границата и ремонта на приграничното съоръжение и не на последно място – хуманитарната помощ, която бе оказана на Турция и Сирия, заради земетресенията. Това, посочи министърът, се неща, които са видими за българската общественост, за което той благодари на всички военнослужещи. Естествено, каза министърът, трябва да се мисли за личен състав, за социална политика и за модернизация.
Средата за сигурност вече изисква нов подход, т.е. преструктуриране на нашите сили и изграждане на нови оперативни способности, включително с подобряване и изграждане на необходимата инфраструктура, подчерта министърът. Фокусът на новите документи и политически указания за 2023 г. по линия на НАТО е върху възпирането и колективната отбрана, каза той малко по-късно пред генералите, адмиралите и офицерите при откриването на годишната конференция на началника на отбраната на тема: „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на способности на Въоръжените сили“. Поставят се по-високи изисквания към способностите на силите, тяхната готовност и комплектованост, изпълнението на задачите по поддръжка от страната домакин при наличие на адекватни запаси от материални средства.
За да преодолеем изоставането в модернизацията, задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, технологичното и ресурсното осигуряване, следва да актуализираме Стратегическата рамка, подчерта министърът. В този смисъл в процес на разработване е нова Национална отбранителна стратегия. Предстои преглед на Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г. и разработване на финансово обоснована програма за инвестиционни разходи в отбраната до 2032 г., в изпълнение на решение на Народното събрание от края на януари т.г. За всичко това са необходими значителни разходи за отбрана. Осигуряването на 2 процента от БВП за отбрана не бива да се разглежда, като таван, а като отправна точка да нарастване на способностите на Въоръжените сили, смята министър Стоянов.
Сериозният проблем е увеличаващият се некомплект от личен състав, каза министърът на отбраната. Данните показвали, че независимо от предприеманите мерки, тенденцията за поетапно запълване на вакантните места е била прекъсната през 2022 г., а некомплектът се е увеличил с 2%. спрямо 2021 г. В тази връзка министърът изрази очакване още на конференцията този въпрос за бъде разгледан, като се обсъдят и набележат конкретни мерки за набиране и задържане на военнослужещите на фона в съвременни условия на пазара на труда. Наред с увеличаването на възнагражденията, в краткосрочен план може да се търси съдействие от Сдружението на общините за настаняване в детски градини на децата на военнослужещи в гарнизони, в които Министерството на отбраната няма такива, както и за намиране на работа на съпругите на военнослужещите. В дългосрочен план, смята министърът, трябва да фокусираме нашите усилия за осигуряване на трети пенсионен стълб за военнослужещите.
Друг основен въпрос е превъоръжаването и модернизацията, каза министърът. Амбицията е да бъдат подготвени за стартиране най-необходимите инвестиционни проекти, които да бъдат разгледани максимално бързо от следващото редовно правителство и новия парламент. С най-висок приоритет е проектът за придобиване на бронирани машини за Сухопътни войски, от който зависи и изграждането на тежка механизирана бригада. „2023 г. трябва да бъде запомнена с договор за бронирани машини на Сухопътни войски“, заяви министърът.
За да бъдат адекватни на предизвикателствата от коренно променената среда на сигурност, на въоръжените сили са нужни още и ЗD-радари, 155 мм гаубици, високоточна РСЗО с повишена далекобойност и мобилност, безпилотни летателни апарати от висок клас и средства за борба с тях, брегови противокорабни комплекси и др. нови, модерни способности. Не на последно място, се работи за осигуряване способности за надеждна охрана на въздушното ни пространство. Следва да ускорим изграждането на необходимата инфраструктура на летище „Граф Игнатиево“, посочи министърът. Предвид забавянето в реализацията на Програмата за индустриално сътрудничество по договора от 2019 г. за Ф-16, съвместно с министъра на иновациите и растежа и министъра на икономиката и индустрията, са предприети конкретни действия за засилване на координацията между трите министерства при реализацията на проектите от програмата.
