На международно ниво участваме в 19 проекта, казва директорът на Института по отбрана
Навършват се 127 години от рождението на проф. Цветан Лазаров – патрон на Института по отбрана. По този повод разговаряхме с директора на ведомството полковник доц. д.н. Борислав Генов за това, какви са амбициите и предизвикателствата пред Института по отбрана, какво е постигнал екипът и какво му предстои през настоящата година.
– Г-н полковник, какво е мястото на Института по отбрана в системата на Въоръжените сили?
– Институтът по отбрана е научноизследователска структура, пряко подчинена на министъра на отбраната. Имаме ангажименти както към научноизследователската дейност, така и към обезпечаване на процеса на отбранителна аквизиция по отношение на разработването на технически спецификации и тактико-технически задания, както и към провеждането на лабораторни изпитвания за определени продукти. Обезпечаваме с експертиза и процесите, свързани с проектното управление.
– Каква е научната дейност в момента и в какви актуални проекти сте ангажирани към момента?
– На международно ниво институтът към момента е участник в 19 международни проекта, съфинансирани с инструменти на Европейския съюз и НАТО. Институтът вече беше обявен от МОН за най-успешната научна организация в област „Сигурност“ на програмата „Хоризонт 2020“ и се стремим да транспонираме тези успехи и в текущите инициативи, подпомагащи развитието на научните изследвания и развойната дейност в отбраната на Европейския съюз и Европейската агенция по отбрана. Координатори сме на два проекта, съфинансирани с инструменти на Европейския съюз, което е още едно признание за нас. Това ще бъде и своебразен тест – докъде сме достигнали в утвърждаването ни като научноизследователска организация на международно ниво. Освен това възнамеряваме да разширим участието си в стартиралата вече ицииатива на НАТО DIANA, и да не се ограничаваме в ролята си на тестов център. На национално ниво Институтът по отбрана е координатор на Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ и участваме в още един национален проект. На ведомствено ниво към момента сме ангажирани с 8 нискобюджетни научноизследователски проекта, фокусирани предимно към идентифицирани текущи проблемни въпроси на Въоръжените сили и към бъдещо развитие на технологиите в отбраната. Имаме желание и готовност да участваме съвместно с представители на отбранителната индустрия в научноизследователски проекти за нуждите на МО, но такава възможност липсва към момента.
– Институтът по отбрана разполага с три лаборатории, какви са реалностите и перспективите пред тях?
– Политиката, която провеждаме в института, е за непрекъснато развитие на лабораторната изследователска и изпитвателна база, както и да разширяваме броя на акредитираните направления. Основните усилия през 2022 г. бяха насочени към развитие на лабораторната база във връзка с възлагането на ангажименти на Института по отбрана за сертифицирането на газ-сигнални и предупредителни средства. През 2023 г. ще продължим развитието на това направление паралелно с ангажиментите, които Институтът по отбрана има по отношение на сертифицирането на хардуер и софтуер, както и едно позабравеното за развитие направление за изпитване на лазерни и оптични уреди. Основният фокус ще бъде развитието ни като тестов център на споменатата от мен ицииатива на НАТО DIANA. Не на последно място, предвид ангажиментите ни към методическото ръководство на дейността на ЦАТИП, ще търсим възможности за развитие и на инфраструктурата за изпитания на полигона, като към момента сме идентифицирали определени възможности, свързани с реализацията на нови проекти и такива, представляващи развитие на съществуващи такива, съфинансирани с финасовите инструменти на ЕС.
– Какви са ангажиментите на институцията в близко и в по-далечно бъдеще по отношение на подпомагането на развитието и модернизацията на Българската армия и нейното научно обезпечаване?
– Учени и изследователи от института досега са участвали и ще продължат да участват при съпровождането и реализирането на проектите за модернизиране на Въоръжените сили в рамките на вменените ни отговорности от нормативните документи в МО съобразно етапите, в които се намират проектите. Експертен и академичен състав е ангажиран в бордовете за управление на проекти и работните групи. Споменах в началото какви са ни отговорностите за обезпечаване на процесите, свързани с придобиването на отбранителни продукти и системи в Министерството на отбраната. За жалост, институтът е ангажиран с разработването на прекалено много незначителни в същността си технически спецификации, които са времеемки и не предполагат развитието на академичен състав и повишаване на нивото на експертизата. Считам, че с нашия опит от международни научноизследователски проекти можем да бъдем доста по-полезни в развитието и модернизацията на Българската армия – и в областта на иновациите в отбраната, и при трансфера на технологии и индустриалното сътрудничесто. Това обаче е свързано с промени в нагласите и миниреволюция на ведомствено ниво.
– Какви специалисти работят при Вас и какво е кариерното им развитие, както и каква е мотивацията им за работа и научни разработки?
– Институтът е и потребител, и създател на научни кадри. Тук е моментът да отбележа, че сме акредитирани по единайсет докторски програми, като до края на годината предстои преакредитирането ни по шест докторски програми. Тези докторски програми са съобразени с това, което сме оценили като необходимост за развитие предвид на нашите потребности, потребностите на Въоръжените сили и специализацията на отбранителната индустрия. Неведнъж съм споделял, че и при привличането, и при създаването на научните кадри срещаме затруднения, които имат комплексен характер. Според мен до голяма степен затрудненията се дължат на липсата на достатъчно стимули за развитие на научните кадри. Отделно, болшинството от кадрите от Националния военен университет и военните училища завършват с образователна степен „бакалавър“, което не дава възможност да продължат веднага обучението си в образователна и научна степен „доктор“. За перспективните научни специалности, като „Информационни технологии“ и „Киберсигурност“ интерес не липсва, най-вече поради по-лесната им реализация в обществото, ако изберат различен път от военната кариера. При останалите научни специалности, които са с подчертано военнотехническа насоченост, определено срещаме затруднения. В Института по отбрана сме предприели подход за пълноценно включване на докторантите и потенциалните докторанти в националните и международните научноизследователски проекти, с което се осигурява възможност за експериментална дейност, а и възможност за публикуване на резултатите от тяхната научноизследователска дейност. Но само тази мярка едва ли ще реши проблема.
– Какво по-важно предстои пред института като събития и ангажименти до края на годината?
– В програмата ни за 2023 г. се откроява учението, провеждано под егидата на Европейската агенция за отбрана, насочено към превенция на хибридни атаки към енергийната инфраструктура – Hybrid threats table-top exercise. То ще се проведе в края на май и в него ще вземат участие експерти от над двайсет държави – членки на ЕС. Освен това Институтът по отбрана ще домакинства Международната конференция ArtDef, като за цялата 2023 г. се предвижда участие на научноизследователския състав на Института по отбрана в над десет конференции, симпозиуми и форуми. Основно място в дейността ни за 2023 г. ще заемат подготовката и организирането на Научната конференция в рамките на Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „Хемус 2024“. Предстоят и редица работни срещи, свързани с международните научноизследователски проекти на института.
