Как учебник за войника от 1926 г. представя падането на Одринската крепост.
„През нощта на 12 срещу 13 март обсадните войски настъпиха за окончателно овладяване на крепостта. На източния сектор ударът се насочи на фронтовете „Аайвазъ-Баба“ и „Айджиолу“. 10-й пех. полк в 1 ч. 15 мин. след полунощ достигна на 100 кр. от форта Айджиолу.
Турците изненадани – започват безредна стрелба. След половин час телерезачите сполучват да направят четири прореза. Веригите се нахвърлят в окопите и в 1 ч. 45 м. през нощта завладяват форта. Нашата артилерия със силен преграден огън попречи на турските поддръжки да контраатакуват. Едно отделение от 5-й артилерийски полк заедно с родопци бърза да излезе на укреплението. Посрещнато със силен пехотен огън от съседните окопи, спира на 200 крачки от телените мрежи. Конете и частите от прислугата са избити. Останалите откриват огън по неприятелските окопи и форта Констенликъ. Нашата пехота на нож завладя и това укрепление. Вдясно от 10-й полк, атакува 23-й полк. Турците го посрещат със силен огън. Щурмовите му команди едва успяват да приближат телената мрежа и към 3 ч. и 30 мин. я прорязват. Полкът се опитва да мине мрежата, но предните му части биват покосени от огъня. Пристига полковата поддръжка и шипченци се хвърлят на нож. Турците не издържат. Една част падат в плен, друга част избягват, а повечето падат под ножа на храбрите шипченци. В 6 ч. и 25 мин. шипченци овладяват форта „Айвазъ-Баба”. До 9 ч. падат и останалите укрепления от източния сектор.
Ожесточените атаки на южния сектор от 8-а дивизия отвлякоха резервите на крепостта нататък, с което облекчиха източния сектор. Турците издигнаха бели флагове. През източния сектор се яви турски генерал да води преговори за предаване на крепостта, а в 13 ч. и 30 мин. комендантът на крепостта Шукри-Паша се предаде на Командующия армията.
Предаде се целият гарнизон – около 60 хил. души, 200 офицери, от които 14 генерали. Взехме около 200 оръдия, 200 хил. здрави и много повредени пушки, много бойни припаси и много материали. Но и дадените жертви не бяха малко – около 8000 убити и ранени. Загубите на сърбите са незначителни, понеже пред тях нямаше особено сериозни действия.
И тъй, след пет месеца Одринъ падна. Един тежък товар падна и от гърба на България. Там бяха ангажирани 100 хил. български войници. Тези войски сега можеха да се насочат на друго място. Героизмът на българските войски е ненадминат при атаката на Одрин. Одрин е гордостта на България.
След падането на Одрин турците съвсем се отчаяха. Безсмислено беше да продължават повече войната. Освободената от Одрин наша войска ставаше опасна за Цариград. Те поискаха мир. На 3 април се сключи второ примирие, а на 17-й април в Лондон се сключи мир, според който Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Енос–Мидия. Оставаше тези земи да се поделят между съюзниците.“
Казармите ечаха от песни
„След съединението на Северна и Южна България останаха Македония и Тракия да пъшкат под грозното турско робство. Историческите идеали караха българската войска да мисли за освобождението на своите братя. И започна се тогава тежка, но хубава и спасителна работа. Казармите ечаха от песните на хиляди здрави български момци. В полето – учения, маневри и готовност да се работи за Отечеството. Казармите се обърнаха в големи училища, където всички млади българи се учеха да обичат земята си, да работят за благото на народа и да мислят за обединението на племето ни.
И тоя велик ден скоро дойде. През 1912 г. ние започнахме Освободителната война. Турците бяха бити навред, навред българските дух и сила надделяха над голямата турска армия. Брата роб от Тракия и Македония бе освободен. И храбрата българска войска изпълни другото си предназначение: разреши историческите задачи, постигна отечествения идеал – обединението.
Но в 1913 г., тъкмо в силата на радостта си, съюзниците ни – сърби, гърци, черногорци и съседните помни и турци, ни нападнаха, за да ограбят онова, което по право и по исторически ни се падаше да вземем след победите си. Тогава изтощената българска войска трябваше да изпълни своята върховна задача: Да заварди родната земя от многото и неочаквани врагове. И тя изпълни достойно тази си задача: Би се храбро и доблестно, но угрозата на ромните ни сломи. Ние загубихме войната и всичко, което очаквахме от нея, а Гърция и Сърбия се спасиха от нашето наказание.
Когато избухва Европейската война, Отечеството бе разпокъсано. Родна Македония вече тежко пъшкаше под сръбско иго. И защото Сърбия не искаше да ни даде по мирен начин заграбеното, ний й обявихме война през 1915 г. Само за два месеца цялата сръбска армия бе прогонена и Македония освободена. А през 1916 г. и ромската армия бе разбита и цяла Добруджа влезе под знамето на своето Отечество. Така храбрата ни армия повторно изпълни своя исторически дълг: Обедини цялото българско племе.
Във всички тия войни за защита на Родината или за обединение на българите войската ни се показва юначна и любеща земята си. Славата на храбър народ се носеше далеч и тогава всички ни почитаха.“
Разумните граждани и управници не отбягват от разходите за войската
„Щом войната не може да се избегне, необходимо става всяка държава да се готви за нея. Всички народи се готвят за война, макар днес най-много да се говори против войната. Всички създават по-силна, по-добра, по-дисциплинирана и по-обучена войска, отколкото са имали по-рано, защото съзнават, че въоръжената сила е необходима за интересите на държавата и защото, макар да се уверяват в приятелство и в искрено сътрудничество, народите не си вярват един на друг…
Войската трябва да бъде готова още от мирно време, защото не се знае кога ще потрябва на държавата. За поддържане на тази войска държавата харчи твърде много. Но разумните граждани и управници не отбягват от тези разходи, колкото и големи да са те. Защото знаят, че войската пази тяхната земя, техните живот и имоти. Те знаят още, че ако не дадат навреме колкото е необходимо за подготовка на войската, тя не ще бъде готова и силна, а и врагът може да им вземе всичко – и земята, и богатствата, и свободата дори. Тия предвидливи граждани знаят също, че войската със своята сила запазва мира и спокойствието в страната. И под сянката на този мир те могат да живеят добре, да се радват на свободата, да работят нивите си, да вършат търговията си, да се учат, да богатеят и да бъдат щастливи.
Управниците пък на такава държава съзнават, че това, което дават на войската, ще го получат по-късно в по-големи размери, защото, щом държавата е запазена, тя може да се развива правилно, става по-силна, по-богата и по-зачитана от другите.
Назначението на войската е: Да защитава самостоятелността и независимостта на държавата от външните врагове и да поддържа авторитета на закона и установените от закона власти и учреждения против вътрешни размирици на реда и спокойното обществено развитие, т.е. да запазва държавата от вътрешни врагове.“
(Тези три малки цитата са от книгата „Поучения за войника гражданин“, одобрена от Военното министерство с Наредба №37 от 27 декември 1926 г., от Министерството на народното просвещение с Окръжно №7044 от 14 март 1928 г. и от Министерството на вътрешните работи и народното здраве с Окръжно №4782 от 3 април 1928 г. Издадена е от печатница „Спасъ Поповъ“ в Шумен.)
