Гениалният италианец разрабтва проект на танк, подводница, брониран кораб, пистолет, картечница, дори и на самоходен робот войник.
Леонардо да Винчи, великият италиански изобретател, инженер, скулптор и художник, умира през 1519 г. на 67-годишна възраст, а скиците и диаграмите му потъват в бурните векове на историята. Леонардо оставя съвсем малък отпечатък върху технологиите на своето време, но проектира много изобретения, които ползваме и днес, в подобрени варианти. Съвременният свят го познава най-вече като художник, въпреки че са открити само 15 негови картини. Главната заслуга на най-великия гений на Ренесанса всъщност е, че успява да предвиди технологичния прогрес и да погледне зад завесата за много векове напред.
Може би малцина знаят, че Да Винчи е бил нает от граф Сфорца в Милано на длъжноста придворен композитор и съчинител на хумористични забавления. Също така обаче съвместява работата си и с поста главен военен съветник, изобретил множество оръжия, включително прототип на робота.
Механичният рицар на Леонадро да Винчи не е открит до 1957 г., когато Карло Педрети намира проекта, скрит между безбройните ръкописи на Да Винчи. Механичният рицар е скициран от Леонардо през 1495 г. Въпреки това чак през 2002 г. учени построяват цялостен физически модел на робота за документален филм на BBC. От тогава насам, класифициран като войник на колела, „Роботът на Леонардо“ е излаган в безброй експозиции и музеи.
Друго изобретение на Леонардо, далеч изпреварило времето си, е картечницата, или по-скоро многостволовото оръдие. Тя е със забележителна огнева мощ, но може да извърши само три стрелби без презареждане и основен недостатък е именно сложното презареждане. Иначе устройството лесно маневрира по бойното поле, тъй като е с малко тегло и е монтирано на колела.
Идеята на Леонардо да жъне паника и разрушение сред противниковата войска е била представена чрез костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с оръдия. В „мотивационното си писмо“, когато кандидатства за работа при владетеля на Милано граф Сфорца, Да Винчи пише: „Аз мога да направя бронирани каруци, безопасни и непристъпни, които биха могли да навлязат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голямо войсково подразделение, което да може да пробие през тях. Зад тях ще може да следва пехотата, невредима и без всякакво противодействие.“
Предтечата на бронемашините от ХХ век има сферична форма и напомня на костенурка, оборудвана от всички страни с оръдия. „Двигател“ на танка са осем човека, скрити вътре, които въртят лостове, свързани с колелата, за да се движи машината напред. Предшественикът на модерния танк със сигурност би предизвикал страхопочитание на полесражение през XV век, но дизайнът съдържа сериозни грешки и авторът изоставя проекта.
Посочените разработки далеч не са всичко. Освен тях в записките на неуморния гений са още: Корабът с двойно дъно, гигантският арбалет, обсадното оръжие, прожекторът, първата схема за телескоп с две лещи, по-късно известна като зрителна тръба по системата на Кеплер, въртящият се мост, мината и мн. др.
По онова време оръдията са били много тежки и колите, използвани за техния транспорт, често са били тромави. Леонардо е проектирал устройство, което би могло много лесно да се разглоби и транспортира, това е позволявало оръдията да бъдат лесно предвижвани. Въпреки че ненавижда войната, разработва многобройни видове бойна техника, защото в смутните времена на Ренесанса италианските градове са в непрекъснат конфликт.
Чертежът на бронирания кораб изобразява малък плавателен съд с нос, който е защитен с метал и се използва за удряне на противниковия кораб. Също е представен и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането при атака. Щитът е прикрепен към система от винтове, които се отварят много бързо, увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието. Щитът се затваря със система от ръчно задвижвани винтове.
Сред многото инженерни хрумвания, които се срещат по страниците на безценните дневници, са запазени и скици на водолазен костюм. За направата му се използва свинска кожа, промазана с масло, каската включва стъклен шлем и бамбукова тръба за дишане. Въздухът, идващ от повърхността на водата, се съхранява в джоб на гърба на костюма. Изследователи от BBC реконструират костюма по чертежите на Да Винчи и доказват, че системата работи безупречно.
Въпреки множеството иновации само една от тях носи на Леонардо известност приживе. Става дума за спусковия механизъм за пистолет, който през XVI век предизвиква истински технологичен бум. Вместо фитили и кремъци въртящо се колело с пружина и наковалня предизвиква искра и възпламеняване на барута. Затворът за пистолет, изобретен от Леонардо да Винчи, е толкова съвършен, че продължава да се използва до XIX век. Този проект обаче никога не е реализиран.
Една от най-простите, но работещи идеи на гения, е парашутът. Според скиците на Леонардо той има пирамидална форма, а конструкцията му е от плат. През 2008 г. швейцарецът Теп успешно се приземява с парашут с такава форма.
Най-голям интерес и възхищение будят летящите апарати на Да Винчи. Един от апаратите се привежда в движение с помощта на подвижни криле, които се повдигат и отпускат под въздействието на система от педали. В друг вариант на летяща машина задвижването става не само с крака, но и с ръцете на пилота. Счита се, че Леонардо да Винчи пръв се е сетил за машини с вертикално излитане. Неговият чертеж на въздушно витло съдържа платформа, снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна система, а перките на този хеликоптер са изработени от ленено платно. Малко повече от двеста години по-късно пророчеството на гения, че човекът един ден наистина ще полети, се оказа истина.
